Нова сделка за Гренландия пренарежда сигурността в Арктика

Тристранното споразумение за Гренландия от 2026 г., подписано този месец от Съединените щати, Дания и Гренландия, не е ново споразумение за разполагане на военни бази. То представлява цялостно преработване и преструктуриране на архитектурата на сигурността в Арктика, нещо, което отдавна се налагаше, и необходим отговор на остарялото статукво, което регионът поддържаше в продължение на десетилетия.

Споразумението за отбраната на Гренландия от 1951 г. беше двустранен пакт от времето на Студената война между Вашингтон и Копенхаген. То разрешаваше създаването на американски отбранителни зони, широка оперативна свобода и достъп, свързан с НАТО. Гренландия не беше страна по споразумението; тя остана датска колония до 1953 г.

През 2004 г. поправките от Игалику преработиха този пакт, за да отразят променената реалност. Те признаха полуавтономния статут на Гренландия в рамките на Кралство Дания и добавиха разпоредби за консултации и екологични ограничения. Военните свободи на САЩ бяха значително ограничени, като силите бяха ограничени до съществуващата отбранителна зона във военновъздушната база "Туле", пише за TNI д-р Елизабет Бюканън, старши научен сътрудник и ръководител на отдела за полярна сигурност в Австралийския институт за стратегическа политика (ASPI).

Това споразумение от 2026 г. е коренно различно. Гренландия го подписа като равноправен партньор на Дания и Съединените щати. То установява две нови американски отбранителни зони, изрично забранява военно присъствие на острова от страни извън НАТО и пречи на възможностите за дейности на противника в "сивата зона" – било то чрез инвестиции в критични сектори или чрез разгръщане на автономни технологии.

От решаващо значение е, че споразумението от 2026 г. ще остане в сила и след обявяването на независимостта на Гренландия – процес, който вече е в ход по ясно очертана пътека. Резултатът е тристранно споразумение за ограничаване на достъпа до една от най-ценните територии на Земята: „покривът“ на Северния Атлантик, единият край на арктическия търговски коридор и един от уязвимите подстъпи към Северна Америка.

Вашингтон поема постоянна отговорност за нуждите на Гренландия в областта на сигурността

На територията или във водите ѝ няма да има бази, присъствие или чувствителни инвестиции на противници без изричното одобрение на САЩ. Суверенитетът е защитен, териториалната цялост е запазена, а правото на Гренландия на самоопределение чрез независимост остава непокътнато.

Мнозина изглеждат неспособни или нежелаещи да осъзнаят сериозността на това. Сделката е едновременно приветствана като провален опит за "грабеж", който почти разби трансатлантическия алианс и доведе до разпадане на НАТО, и отхвърлена като "нищожна работа", която просто преопакова съществуващи споразумения.

Това противоречие е показателно. Непропорционално голямо внимание беше отнето от подхода към преговорите – от заплахите на САЩ да "вземат" Гренландия до прилагането на тарифен натиск, за да принудят съюзниците да обърнат внимание. В крайна сметка Европа разбра посланието: мирът вече няма да се гарантира единствено от американските данъкоплатци.

Оттеглянето на САЩ от Европа създава възможност за по-нататъшна руска намеса. Затова моментът на прехода е от съществено значение.

Русия поддържа правдоподобно отричане във връзка с всеки инцидент на саботаж, но взети заедно, те съставляват модел на нискоинтензивна война, на която европейските демокрации трябва да отговорят.

Безсрамна и незаплашена от това, че се възползва безплатно от добрата воля на Вашингтон, Европа е наблюдавала как стратегическите ѝ амбиции и способности атрофират. Когато Гренландия навлезе в глобалния новинарски цикъл, някои написаха панегирици за трансатлантическия алианс. Тази сделка е доказателство за обратното: европейският шок принуди съюзниците и партньорите да се изправят пред реалностите на общите си несигурности в Далечния Север и Арктика.

По същия начин наричането на резултата „нищожно събитие“ е хитър начин да се избегне признаването на заслугите там, където те са налице. Фокусирането върху това, което споразумението от 2026 г. включва или не включва, и обсъждането на неговите силни и слаби страни изолирано, пренебрегва основната цел на споразумението.

Споразумението от 2026 г. показва, че Съединените щати, Гренландия и Дания разбират, че статуквото от периода след Втората световна война вече не съществува. Никъде това не е по-ясно отколкото в Арктика, където съществуващите договорености отдавна са неспособни да ограничат съвременната стратегическа конкуренция. За да се състезават в този следващ етап на съперничеството между великите сили, държавите трябва да погледнат отвъд политиките, които просто спасяват стария ред.

В продължение на години международната система се разглеждаше като достатъчно стабилна, за да понесе възхода на Китай: търговията щеше да привлече Пекин, съществуващото право щеше да го ограничи, а следвоенните норми щеше да оформят поведението му. Вместо това Китай създаде нов модел на глобално участие, като подтикваше, провокираше и разтягаше системата, за да преобърне статуквото.

Арктика е от стратегическо значение за Пекин 

Той вече не се представя като "близка до Арктиката" държава; той е самопровъзгласена „глобална полярна сила“. В Арктика Китай е стратегически и военен актьор, почти равен на останалите, който отстоява права в това, което счита за глобално общо достояние.

Съединените щати оказаха натиск върху Европа, Дания и НАТО да разработят рамка за справяне с реалностите на стратегическата конкуренция в Арктика. Но шумът около този натиск не е същината на историята. Резултатът е.

В основата си хемисферната стратегия се състои в осигуряването на достъп – включително чрез блокиране. Трима партньори идентифицираха източника на разединение и действаха бързо, за да облекчат напрежението на вътрешнополитическо ниво в името на регионалната сигурност. Администрацията на Тръмп работи за сключването на гениална сделка, която ще помогне да се гарантира бъдещето на Северния Атлантик, Арктика и континентална Америка.