ЕС с нови санкции на над 1600 лица и организации, свързани с войната на Русия

Европейският съюз постигна съгласие за най-мащабното разширяване на списъка със санкции срещу Русия, като добави 1646 имена наведнъж. Споразумението, финализирано в сряда от посланиците в Брюксел, обхваща 743 физически лица и 826 организации, обвинени в подкрепа на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна, съобщава Euronews.

Отделно от това, мерките засягат 77 депутати, кандидатирали се в окупираните от Русия територии на Украйна по време на изборите за Държавна дума през септември - вот, който беше широко дискредитиран.

Посланиците постигнаха съгласие след няколкоседмични обсъждания и правна проверка, която беше особено интензивна предвид големия брой имена.

Официалното одобрение ще бъде дадено в понеделник, когато външните министри се съберат в Люксембург. Тогава ще бъдат оповестени и имената на засегнатите лица и организации.

Какво включват санкциите?

Санкциите включват забрана за пътуване, замразяване на активи и забрана за предоставяне на финансиране.

Държавите членки имаха силно желание да финализират споразумението, за да демонстрират единство на фона на поредица от хибридни атаки, някои от които се приписват на Русия. Вече е започнала работа по включването на нови лица и организации в списъка в отговор на инцидента с дрон на летище Лайпциг в Германия.

Друга причина за демонстриране на единство е спорното решение от миналия месец за изваждане на двама видни олигарси - Алишер Усманов и Михаил Фридман, включени в т. нар. "черен списък“.

Изваждането на Усманов, поискано от Франция, беше обвързано с освобождаването на затворници в Азербайджан – сделка, постигната с посредничеството на тюркските държави, които отдавна лобират в полза на милиардера. Един френски гражданин беше освободен, докато вторият остава в затвора.

В замяна на тази трудна отстъпка ЕС удължи срока на санкционния списък с безпрецедентните три години. Общо "черният списък“ скоро ще обхваща близо 4650 имена.

По-рано тази седмица върховният представител Кая Калас приветства удължаването на срока с три години, но призна, че е малко вероятно Усманов и Фридман отново да бъдат включени в списъка.

"Държавите са свободни да предлагат имена за включване в санкционния списък. Но в крайна сметка решението зависи от държавите членки“, заяви Калас.

"И не виждам това да се случи скоро по отношение на тези двама души", добави Калас.

Брюксел все още се справя с последиците от сагата около Усманов и прецедента, който тя може да е създала за общата външна политика, основаваща се на принципа на единодушието.

Докато общността се подготвя да приеме нови членове, Европейската комисия предложи използването на т.нар. "клауза пасерел“ (passerelle), за да се премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство по въпроси като налагането на санкции, като по този начин се избегне натрупването на вета.

Тази клауза обаче създава класическа парадоксална ситуация: изисква се единодушие, за да се сложи край на единодушието.