От железопътен саботаж до атаки с дронове: Путин засилва натиска върху Европа

Русия засилва саботажите и другите враждебни действия в страните от НАТО - кампания, която според западни представители и анализатори цели да отслаби подкрепата за Украйна и да разедини алианса. От удари с дронове и нападения срещу железопътната инфраструктура до опити за саботаж и заплахи - Европа се опитва да намери стратегия за отговор, която да възпре Москва, без да провокира военна ескалация. Експерти предупреждават, че обикновената защита на инфраструктурата не е достатъчна, и призовават за конкретни мерки срещу мрежите, организиращи тези операции, се посочва в анализ на The New York Times.

Русия активизира саботажните си операции и кампанията си за хибридна война срещу държавите от НАТО, стремейки се да отслаби европейската подкрепа за Украйна и да предизвика разцепление в алианса. Макар европейските представители да не смятат, че предстои мащабна руска инвазия в страна от НАТО, те са изправени пред друг проблем: Как да отговорят на все по-многобройните и опасни атаки, без да попаднат в капана на неконтролирана ескалация?

Залогът е още по-голям, тъй като даден инцидент - било то умишлен или случаен - би могъл да доведе до значителни човешки жертви и да принуди западните правителства да вземат бързи решения в изключително напрегната обстановка.

Москва се опитва "да подкопае волята за подкрепа на Украйна и, в по-широк план, да промени архитектурата на сигурността в Европа", заяви Дейвид Катлър, бивш служител на разузнаването на НАТО, който понастоящем работи в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) - базиран във Вашингтон мозъчен тръст. От оперативна гледна точка, обясни той, Русия използва средства, които са "трудни за приписване на конкретен извършител" и които тя смята за достатъчно значими, за да имат ефект, но същевременно достатъчно ограничени, за да не отприщят мащабна война.

Дебатът сред европейските представители в момента е съсредоточен върху това как трябва да реагират засегнатите държави и върху възможността за противодействие на руските операции на самата руска територия. Първата реакция трябва да бъде запазване на спокойствие и избягване на капана, в който Москва се опитва да вкара Европа, като провокира непропорционални ответни действия. Предпазливостта обаче не бива да прераства в пасивност, предупреди Камий Гран, бивш високопоставен служител на НАТО. Кампанията на Русия следва познат модел, отбеляза той, но "увеличаването на броя и естеството на събитията е значително, както и опасният им характер".

Европа търси стратегия срещу хибридната война

Европа се опитва да засили капацитета си за възпиране пред лицето на хибридната война - т.е. агресивни действия, които невинаги достигат нивото на пряк военен конфликт. Стратегията включва три основни компонента. Първият предвижда публично осъждане на атаките и изрично посочване на Москва като отговорна страна. Вторият е насочен към повишаване на осведомеността сред населението и засилване на защитата на инфраструктурата и обектите, които биха могли да станат мишени. Третият компонент - най-деликатният - включва налагане на последствия за Русия чрез видими мерки или дискретни операции, придружени от ясни послания към президента Владимир Путин.

Линас Кояла от Центъра за геополитически изследвания и изследвания на сигурността в Литва смята, че всяка атака трябва да бъде последвана от конкретен отговор.

"Всяка атака трябва да бъде ясно обвързана с конкретна ответна мярка", заяви той.

За да проработи тази стратегия, добави Кояла, правителствата се нуждаят както от необходимите финансови ресурси, така и от правни правомощия да действат превантивно. По този начин отговорът няма да се забавя от нови преговори и политически дебати след всеки инцидент. Подобен подход обаче изисква колективно споразумение между европейските държави относно реакцията при непредвидими атаки, които биха могли бързо да прераснат във военна ескалация. Традиционно такива решения са се вземали от отделните държави. Постигането на европейски консенсус може да бъде трудно.

"Това може да бъде истинско предизвикателство", призна Дейвид Катлър, бивш служител на НАТО.

Стратегията на Путин: страх, неяснота и натиск върху Запада

Скорошни инциденти, пряко приписвани на Русия или за които се смята, че са поръчани от Москва, включват атаки срещу железопътната инфраструктура в Полша, изстрелване на сигнални ракети от руска фрегата по датски хеликоптер, саботажи във фабрики, навлизане на руски разузнавателни дронове и предполагаеми заговори за убийство на ръководители на европейски оръжейни компании. В много от тези случаи е трудно да се докаже руската отговорност. Въпреки това властите в Берлин обвиниха Москва за скорошен инцидент, при който на летище "Лайпциг-Хале" в Източна Германия - близо до украински транспортни самолети - беше открит дрон с експлозиви, който обаче не е сработил правилно. Дронът е бил открит от служител на летището, а устройството не е изпълнило предназначението си. Инцидентът беше един от няколкото случая, провокирали нови предупреждения от страна на европейските власти. Този опит беляза промяна както по отношение на рисковете, които Русия изглежда готова да поеме, така и по отношение на готовността на Германия публично да посочи Москва като отговорна страна.

Клаудия Майор, Експерт по въпросите на отбраната от "German Marshall Fund" заяви, че целта на Путин е по-широка от простото наказване на държавите, подкрепящи Украйна. Според нея лидерът на Кремъл се стреми "не само да покаже, че подкрепата за Украйна си има цена, но и да подкопае увереността на населението, че една демократична държава може да го защити". Мейджър добави, че целта на Русия в Украйна не е единствено териториална, а включва и опит да се демонстрира, че Западът не е единен и може да бъде дестабилизиран отвътре.

Напоследък руският президент отправя по-категорични предупреждения към страните от НАТО, подкрепящи Украйна, като заявява, че те могат да се превърнат в мишени. Същевременно Русия е заподозряна в опити да повлияе на важни избори във Франция, Италия, Полша и Испания - в контекст, при който крайнодесните партии и проруските формации представляват предизвикателство за политическата стабилност на тези страни, според европейски представители.

Използването на страха за сплашване на опонентите не е нова тактика в руската стратегия. Хана Ноте, експерт по въпросите на Русия и автор на наскоро издадена книга за стремежа на Путин да победи Запада - "We Shall Outlast Them" ("Ще ги надживеем") - отбеляза, че сплашването отдавна е част от методите, чрез които Москва се опитва да постигне целите си. Ноте припомни, че Сергей А. Караганов, руски анализатор с радикални възгледи, е написал през 2024 г., че за да победи Москва Запада, "трябва да има страх".

Друг известен руски анализатор, Дмитрий В. Тренин, който впоследствие подкрепи войната, изрази подобна идея:

"Където няма страх, няма сигурност"

Според Киър Джайлс, специалист по Русия в "Chatham House", Путин е използвал заплахата от ядрена ескалация, за да разубеди бившия президент на САЩ Джоузеф Р. Байдън-младши да предостави допълнителна подкрепа на Украйна. Според Джайлс контекстът се е променил при президентството на Доналд Тръмп и Москва се опитва да окаже натиск върху европейските съюзници на Киев.

"Не Съединените щати са тези, които трябва да бъдат възпирани или ограничавани, а Европа", заяви специалистът.

На фона на нарастващите разходи, свързани с Русия, НАТО вече укрепва способностите си за конвенционално възпиране, като провежда повече и по-мащабни военни учения по границата с Русия. За разлика от това, усилията на Европа за противодействие на хибридната война са по-слабо развити и по-малко видими.

Европейските държави обръщат все по-голямо внимание на установяването на отговорността за различни инциденти

Политическите лидери и разузнавателните служби говорят все по-открито за ролята и намеренията на Русия. В някои случаи те използват термини като "кинетичен" вместо "хибриден", за да подчертаят, че операциите надхвърлят рамките на косвения натиск и могат да доведат до конкретни физически последици.

Успоредно с това Европа инвестира значителни средства в защитата на летища, критична инфраструктура, железопътни възли и големи промишлени предприятия. Някои държави, сред които Дания, Финландия и Полша, подготвят гражданите си за евентуален въоръжен конфликт, включително чрез предупреждения и информационни кампании. Тези усилия могат да бъдат вписани в целта на НАТО за отделяне на 5% от брутния вътрешен продукт за отбрана до 2034 г.

Защитата на инфраструктурата и подготовката на населението са необходими, но не могат напълно да елиминират риска от инциденти - било то случайни или умишлени. Ако подобно събитие доведе до човешки жертви, западните правителства могат да се изправят пред трудна дилема: как да реагират достатъчно решително, за да възпрат бъдещи атаки, без същевременно да предизвикат ескалация, която не могат да контролират.

Устойчивостта и защитните мерки не са достатъчни, тъй като оставят инициативата в ръцете на Русия, предупреди Линас Кояла.

"Отговорът трябва да надхвърля обикновената защита", подчерта той.

Според него европейските мерки трябва да бъдат насочени и срещу мрежите, които организират и улесняват руските операции, чрез идентифициране и съдебно преследване на руски разузнавателни служители, както и чрез предотвратяване на вербуването и заплащането на местни посредници, участващи в саботажи. Това е третият компонент на европейската стратегия: налагане на конкретни последици (разходи) за действията на Москва.

Дейвид Катлър предупреди, че посочването на Русия като отговорна за дадена атака, без прилагането на съразмерни ответни мерки, може да бъде изтълкувано като признак на слабост и да насърчи нови операции. Той обаче подчерта, че отговорът трябва да бъде внимателно обмислен и съгласуван между съюзниците. Това не бива да бъде просто изолирана реакция на отделна държава спрямо конкретен инцидент, а част от обща стратегия, която изпраща ясен сигнал към Москва.

Анализатори дори допускат възможността за използване на кибервъзможности с цел временно парализиране на руски град или на московското метро като предупреждение към Кремъл. Друг вариант, в случай на атаки с дронове или ракети, независимо дали са умишлени или са резултат от грешки, би могло да се състои в укрепване на противовъздушната отбрана на НАТО и разширяването ѝ над украинска територия. Целта би била да се прехващат заплахи, насочени към територията на Алианса.

Подобно предложение беше подкрепено от полския външен министър Радослав Сикорски.

Европа няма единен глас спрямо Москва

Друга трудност за европейските държави е липсата на единна политическа структура, която може бързо и последователно да отправи послание от името на целия континент. Вашингтон може да изпрати поверително предупреждение до Москва чрез ръководителя на разузнаването си или чрез телефонен разговор между президентите. Но Европа няма един човек, който да може да говори от името на всички държави членки, обясни Макс Бергман от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

"Европа не се е интегрирала в сферите на отбраната и външната политика, така че не може да изпраща последователни послания", подчерта той.

Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, който понастоящем работи в центъра "Белфър" към Харвардския университет, припомни усилията в рамките на Европейския съюз за разработване на протокол за сигурност, който да позволи консултации между държавите в случай на инциденти, свързани с хибридна война. Механизмът би бил подобен на Член 4 от Договора на НАТО, който предвижда консултации между съюзниците, когато някой от тях сметне, че сигурността, териториалната цялост или политическата му независимост са застрашени. Според Даалдер обаче Европа се нуждае от нещо повече от нов механизъм за консултации. Тя трябва предварително да определи какви мерки може да предприеме в случай на атаки и как те ще бъдат приложени.

"Европа се нуждае от план за действие, а не от поредната среща", заяви бившият американски посланик.

Даалдер смята, че НАТО е в по-добра позиция от Европейския съюз да изготви списък с предварително определени колективни отговори на хибридни атаки. Алиансът вече разполага с командна структура, която би могла да помогне за прилагането на такива мерки. Предизвикателството пред Европа е да намери баланса между възпирането и избягването на ескалация: да демонстрира, че саботажите и другите операции, приписвани на Русия, ще имат последици, без всеки инцидент да се превръща в начало на пряк военен сблъсък.