България сред страните под риск от руски хибридни атаки преди изборите в ЕС

Големите кризи са двигател за създаване на евфемизми; сблъсъкът с реалността понякога изисква доза "подсладител". Най-новият термин в обращение е "хибридна заплаха" – разширяване на руската инвазия в Украйна към европейска територия. Това е явление, с което германците се сблъскаха лично през последните седмици на летището в Лайпциг, поляците – по железопътната си мрежа, а балтийските държави и различни източни партньори търпят често. Зад всички тези атаки стои Москва, целяща да размие границата между война и мир, докато нараства вероятността подобен инцидент да доведе до човешки жертви и да задейства алармени сигнали навсякъде, пише El Pais. Според речника Royal Academy, понятието "хибриден" се отнася до нещо, възникнало от „елементи с различен характер“. В случая този микс включва навлизане на дронове във въздушното пространство на НАТО, кибератаки срещу критична инфраструктура, опити за убийство, саботажи и кампании за дезинформация при всяко изостряне на напрежението – както се случи в Сеута. Тази заплаха съвпада с подготовката за руска ескалация в Украйна и се засилва с наближаването на изборите. Именно изборите сега са най-опасната мишена: Брюксел се опасява, че предстоящият "суперцикъл" от избори – провеждани в дузина държави през следващата политическа година – ще доведе до вълна от подобни атаки. Целта е да се дестабилизира Съюзът, да се изпита устойчивостта на НАТО, да се подкопае консенсусът относно помощта за Украйна и в крайна сметка всичко да се обърне с главата надолу – специалитет на путинска Русия.

"Държавите, в които се провеждат избори, могат да бъдат ясни мишени за хибридни атаки", твърди високопоставен европейски служител. "Европа е застрашена", обобщават източници от Комисията.

Фридрих Мерц очаква "тежки хибридни атаки" – нещо, което в Брюксел се смята за "неизбежно" според европейски източници.

Франция на президента Еманюел Макрон се подготвя за удара, а Испания също може да се окаже мишена на Русия.

Германия проведе избори в източните си провинции – спечелени от крайната десница (която е и проруски настроена) – и претърпя няколко хибридни атаки през едно изключително напрегнато лято. Франция обаче е страната, която бие тревога преди президентските избори през пролетта, тъй като крайнодясната фракция на Льо Пен – също поддържаща тесни връзки с Москва – води в социологическите проучвания. Френското правителство сформира екип под ръководството на министъра на отбраната Себастиен Льокорню, за да се справи със "сериозните заплахи" от чуждестранна намеса в предстоящия вот. Париж подготвя специално законодателство за защита на изборния процес. Създадена е държавна агенция (Vignium) за идентифициране на кампании за дигитални манипулации, като вече са засечени няколко такива, организирани от Москва. Освен това Макрон задейства национален план за извънредни ситуации с цел защита на транспортните, енергийните и телекомуникационните мрежи. Никоя друга държава не е изразявала позицията си толкова открито, но Брюксел посочва, че подобни планове – на различни етапи на разработка – съществуват във всички страни, в които предстоят избори през следващите месеци. Испания и Италия вече разполагат със системи за ранно предупреждение. Наред с Франция и Италия – която притежава инфраструктура за засичане на кибератаки – Австрия, Дания и Словения също са разработили системи в рамките на европейските проекти за отбрана от общ интерес, се посочва в доклад за готовността на европейската отбрана, с който вестникът се е запознал. Този поверителен документ предупреждава за рискове, свързани с "киберзащитата, радиоелектронната борба, изкуствения интелект и квантовите технологии" в държавите членки.

Брюксел посочва уязвимости, произтичащи от "фрагментирани национални подходи", включително трудности при установяването на общи стандарти за оперативна съвместимост, недостиг на специализиран персонал и зависимост от "външни" технологии (по-специално от САЩ), както и "липсата на сигурно европейско облачно пространство за отбрана". Източници предупреждават, че тези пропуски в сигурността могат да станат по-очевидни по време на предстоящия „суперцикъл“ от избори, обхващащ големи държави като Франция, Испания, Полша и Италия. Изборният календар обаче включва и ключови гласувания в Латвия, Словакия, Чехия, България, Словения, Естония, Гърция и Литва, както и в непосредственото съседство на Съюза – в Босна и Херцеговина и Сърбия.

Предупрежденията зачестяват.

В средата на септември Макрон свика партийните лидери в Елисейския дворец, за да ги информира за потенциални хибридни атаки от страна на Русия. Датските служби за сигурност отправиха сериозно предупреждение само преди броени дни.

Полският министър-председател Доналд Туск се изказа може би най-директно:

"Според оценките на европейските разузнавателни служби плановете на Русия включват хибридни атаки с използване на дронове и ракети срещу държави, подкрепящи Украйна, включително Полша. Целта е да се подкопае решимостта на страните от НАТО да задействат разпоредбите на Алианса в случай на агресия срещу страна членка."

Служители на службите за спешна помощ пред жилищна сграда, ударена от Русия в украинската Запорожка област. В Брюксел вероятността Русия да се опита да промени изборните резултати в страните от ЕС се счита за малка, въпреки че наскоро ЕС изпрати екипи за наблюдение на изборите в Молдова и Армения.  Колкото по-близо е една страна до украинската граница, толкова по-голяма е опасността. Повечето държави членки са предприели дискретни подготвителни мерки; Франция е изключение. Посланиците в Брюксел също проведоха срещи, за да се споразумеят за „набор от инструменти“ за координиран хибриден отговор на кибератаки, евентуална намеса в изборите и саботаж на критична инфраструктура. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви въвеждането на протоколи за извънредни ситуации, създаването на Съвет за сигурност на ЕС (който все още не е готов) и дори Стратегия за сигурност на Съюза. Решителните действия биха били задача на НАТО, ако се наложи задействане на член 5 от договора на Алианса (гаранцията за колективна отбрана при нападение); ЕС обаче би могъл да се намеси, ако атаките са с по-малък мащаб и попадат в общата категория "хибридни заплахи". Обмисляните варианти включват извънредни срещи на върха на държавните и правителствените ръководители, евентуални санкции (като дебатът относно замразените руски активи на белгийска територия все още продължава), разгръщане на екипи за спешно реагиране и дори предислоциране на военни ресурси на европейска територия като възпиращ фактор срещу Путин. Никой не говори открито за това, но някои източници предполагат, че Европа би могла да отвърне с хибридни атаки срещу руски интереси, макар този вариант да остава неясен. Междувременно Европа се подготвя за различни сценарии: навлизанията на дронове са постоянни и се очаква да продължат, но съществуват опасения от ескалация на хибридните атаки, организирани от руското военно разузнаване с цел прекъсване на доставките на оръжие за Украйна (като инцидента на летище Лайпциг). Не се изключват и гранични инциденти, макар вероятността за тях да е много малка, тъй като подобно събитие би предизвикало реакция от страна на Атлантическия алианс. Путин подлага на изпитание европейското единство – а в известен смисъл и устойчивостта на НАТО – на фона на сигналите от САЩ, че може да оставят отговора на провокациите на територията на ЕС изцяло на самата Европа.

Нивата на тревога се повишават и в европейските столици.

Испания запазва мълчание, но Франция, Италия и Полша изразяват позицията си по-открито. В четвъртък италианското външно министерство, оглавявано от Антонио Таяни, стана обект на масирана кибератака, извършена от руската група No Name. Това не се случва за първи път: през последните години тя е причинявала проблеми в администрацията и в сектори като транспорта, финансите, телекомуникациите и енергетиката. Атаката последва само часове след като говорителката на същото руско министерство, Мария Захарова, определи коментарите, направени от Таяни няколко седмици по-рано, като "нездравословни" и "неуважителни". Министърът беше заявил, че не изключва опити на Русия да се намеси в изборите в Италия и останалата част от ЕС.

"Ние сме във война. Хибридна война, но все пак война", заяви преди няколко дни началникът на Генералния щаб на Италия генерал Кармине Мазиело, отбелязвайки, че кибератаките в страната са се увеличили с 40%. Този въпрос е от първостепенно значение за министъра на отбраната Гуидо Крозето и е сред основните му приоритети. През юли, след случай на шпионаж, довел до експулсирането на двама военни аташета от руското посолство, той определи инцидента като „върха на огромен айсберг“. Руските шпиони, каза той, "са навсякъде".

Европейският изборен календар предвижда още един ключов момент в Полша през 2027 г. – парламентарни избори, насрочени за есента. Руската ескалация – оставаща под прага на открита война – не е просто тема за дебат във Варшава; тя е ежедневна реалност, включваща саботажи, кибератаки, дезинформация и навлизане във въздушното пространство. Туск е европейският лидер, който най-категорично предупреждава за руската заплаха. Преди няколко седмици, в изказване пред полския парламент, той заяви, че Москва възнамерява да изпрати дронове и ракети към територията на НАТО – включително Полша – през следващите месеци или дори седмици, като същевременно се опитва да представи тези инциденти като случайни събития. Още през юни 2025 г. Туск заяви, че изборният процес е бил обект на чужда намеса. Правителството бе стартирало програма за защита на изборите през януари същата година; според Центъра за анализ на дезинформацията към NASK – държавната агенция, следяща за подобни заплахи – по време на изборите са били засечени операции, съответстващи на руската пропаганда, целящи да повлияят на кампанията и да предизвикат обществена тревога.