Русия вероятно стои зад атаките в Черно море, но за официална позиция трябват доказателства

Бившият министър на отбраната Ангел Найденов смята, че Русия може да стои зад атаките срещу двата кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море. По думите му това е негово предположение, основано на анализа на маршрутите на плавателните съдове и на логиката, че Украйна няма интерес да атакува кораби, които подпомагат износа на нейно зърно.

"Когато аз изразя своето предположение, че зад атаките стои Русия, това е само мое предположение, което е на основата на, да кажем, логиката", заяви в ефира на bTV Найденов.

Той уточни, че говори в лично качество, а не като член на ръководството на държавното оръжейно дружество "Кинтекс", в което заема пост.

Според него корабите са плавали в район, в който обичайно преминават плавателни съдове, посещаващи или напускащи украински пристанища, основно във връзка с износа и превоза на зърно. Найденов посочи, че Украйна няма интерес да атакува кораби, които подпомагат износа на нейната продукция, тъй като той е един от основните източници на приходи за украинския бюджет.

Освен това подобни атаки могат да накарат корабните компании да се въздържат от плавания до и от украински пристанища заради рисковете и застрахователните разходи. Включването на райони в изключителните икономически зони на Румъния, България, Турция и Грузия в зони с висок военен риск допълнително би затруднило корабоплаването.

На въпрос защо българските власти не посочват извършителя на атаките и продължават да търсят останки от дроновете, Найденов подчерта, че официалната позиция на държавата трябва да се основава на доказателства.

"Когато подобно заявление го направи представител на управлението, особено президент, министър-председател, това е вече позиция на държавата", обясни той.

По думите му подобно заключение може да доведе до дипломатически мерки, политически инициативи и търсене на юридическа отговорност от държавата, която бъде посочена като отговорна.

Найденов даде за пример разследването на свалянето на малайзийския пътнически самолет през 2014 г. В крайна сметка беше установено, че ракетата, с която е свален самолетът, е изстреляна от 53-та зенитно-ракетна бригада на руските въоръжени сили. Според него подобни случаи показват необходимостта от събиране на доказателства, преди да се направят категорични заключения.

"За да направиш подобно заключение, е необходимо да има някакви доказателства, да има разследване", заяви той.

Бившият министър на отбраната посочи, че разследването може да включва търсене на веществени доказателства, анализ на данни от разузнавателни сателити и информация от наблюдението на съседни държави. По думите му България участва в проект на НАТО, по силата на който получава разузнавателни данни в реално време.

Найденов коментира и твърденията, че по време на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Илияна Йотова службите са посочили Русия като автор на атаките. Той заяви, че не е чул участник в заседанието да се позовава на категорични данни от службите, които да доказват това. Според него по-скоро е било изразено убеждение кой стои зад атаките, без изрично да бъде назована държавата, която носи отговорност.

По отношение на евентуалното задействане на член 4 от Северноатлантическия договор Найденов обясни, че консултациите и обменът на информация със съюзниците са част от процедурата за анализ на ситуацията, оценка на рисковете и обсъждане на последващи действия. Той уточни, че тези действия не са непременно военни.