Все още ви обичаме: САЩ успокояват Европа на фона на военните съкращения

Посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър заяви пред европейския комисар по отбраната Андрюс Кубилиус, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на Европа, въпреки текущия преглед на американското военно присъствие, предвиждащ изтеглянето на хиляди военнослужещи и ключови стратегически активи от континента.

"Все още ви обичаме. Не спирам да повтарям на нашите европейски съюзници... че Съединените щати не се оттеглят“, каза Уитакър в понеделник по време на Варшавския форум за сигурност в полската столица, предава Euronews.

Думите му бяха казани по време на дискусия за "НАТО 3.0“ - подкрепян от САЩ модел, който предвижда Европа да поеме водеща роля в конвенционалната отбрана, докато американските сили намаляват присъствието си на континента и насочват вниманието си към други региони.

Може ли Европа да се защити

Кубилиус отбеляза, че концепцията "НАТО 3.0“ не означава, че Съединените щати казват: "Вече не ви обичаме, европейци, така че трябва сами да си вършите работата“. Напротив, според него Европа трябва да развие способности за възпиране на агресия на собствената си територия.

"Европа трябва да поеме отговорността в свои ръце“, заяви той.

По-рано Кубилиус изчисли, че замяната на стратегическите военни активи на САЩ може да струва на Европа до 500 милиарда евро. Експерти също така посочват, че Европа може да се нуждае от 300 000 допълнителни военнослужещи, за да се защити от Русия в сценарий, при който Вашингтон продължава да оттегля военната си подкрепа.

Откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом, Вашингтон се стреми да пренасочи военни ресурси към други региони, включително Индо-тихоокеанския, за да противодейства на нарастващото влияние на Китай.

Очаква се прегледът на Пентагона относно разполагането на американски военни сили в Европа да приключи до декември, а резултатите от него да бъдат представени на министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет. Тази оценка би могла да проправи пътя за по-нататъшно съкращаване на американското военно присъствие на континента.

Въпреки това, вече са в ход отделни съкращения на силите. През май например Пентагонът разпореди изтеглянето на около 5000 военнослужещи от Германия и отмени планираното разполагане на батальон за нанасяне на удари с голям обсег.

САЩ е все още тук

Посланик Уитакар заяви, че не иска да разкрива предварително бъдещи мерки в рамките на прегледа, тъй като той "все още не е готов“, но изтъкна, че усилията на Вашингтон за изграждане на по-европейско НАТО "дават резултат“.

"Доказателството е тук, където се намираме днес - в Полша, която отделя 4,7% от БВП за основни разходи за отбрана и на практика води Алианса към по-силни и по-боеспособни въоръжени сили“, каза той.

На срещата на върха на НАТО през 2025 г. в Хага съюзниците се споразумяха да повишат целта си за основните разходи за отбрана от 2% на 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2035 г., като към това се добавят още 1,5% за по-широкообхватни разходи за сигурност и отбрана.

"Това е, което Съединените щати очакват от всички свои съюзници“, заяви Уитакър по повод общата цел от 5% за разходите за отбрана.

Според последните оценки на алианса Полша е сред страните в НАТО, които отделят най-голям дял от БВП за основни разходи за отбрана.

Усилията за увеличаване на разходите за отбрана съвпадат и с намеренията на Европейския съюз да укрепи военния си капацитет до 2030 г., на фона на предупреждения от европейски разузнавателни служби, че Русия може да представлява по-пряка заплаха за НАТО през следващите години.

Процесът на превъоръжаване обаче среща сериозни пречки. Изтекла версия на ключов доклад на Европейската агенция по отбрана, целящ да оцени напредъка, разкрива значителни пропуски във възможностите – най-вече по отношение на защитата срещу дронове и способностите за водене на бойни действия по море.