Защо Путин казва, че Русия може да "престане да съществува", ако загуби

Руският президент Владимир Путин твърди, че залогът в конфликта в Украйна е толкова голям, че Русия може да престане да съществува при евентуален неуспех – твърдение, което е едновременно озадачаващо и абсурдно. Представители на руските власти заявяват, че се борят срещу нацисти и отговарят на агресията на НАТО, както и че САЩ се стремят към "стратегическо поражение" на Русия – нещо, което според Путин поставя под въпрос самото право на съществуване на нацията му. Тезата, че съществуването на Русия е заложено на карта, се използва, за да се обяснят засилените атаки на Кремъл срещу Украйна и разширената кампания за хибридна война в Европа, както и за да се убедят руснаците да правят жертви, а европейците – че подкрепата за Украйна крие риск от война с Русия, пише Марк Чемпиън, колумнист в Bloomberg Opinion.

Още от момента, в който нещата в Украйна се объркаха за Владимир Путин през пролетта на 2022 г., руският президент и неговите представители твърдят не само че се борят срещу нацисти и отговарят на агресията на НАТО, но и че залогът в конфликта е толкова голям, че Русия може да престане да съществува при евентуален неуспех. Това твърдение винаги е било озадачаващо, тъй като изглежда толкова абсурдно. И все пак подобно убеждение би помогнало да се обясни до каква степен Кремъл сега засилва атаките срещу Украйна, разширява кампанията си за хибридна война в Европа и – чрез обявяването на мащабно пренасочване на бюджетни средства от невоенни към военни разходи – рискува недоволство у дома. По-рано този месец Путин отново засегна тази теза в годишното си обръщение към конференцията на клуба „Валдай“, събираща анализатори по външна политика и Русия. Акцентирайки върху изказване от 2022 г. на тогавашния постоянен представител на САЩ в НАТО Джулиан Смит, че САЩ се стремят към „стратегическо поражение“ на Русия, Путин заяви, че това поставя под въпрос самото право на съществуване на нацията му. Намеренията на Смит трябва да се разглеждат в контекста на ултиматумите, които Путин отправи към САЩ и НАТО преди войната под формата на два проекта за договори. В тях бяха описани последващите му военни цели, които далеч надхвърляха изискването за неутралитет на Украйна. Те също така настояваха за изтегляне на всички войски, оръжия и бази на Алианса от Централна и Източна Европа, както и за премахване на всички ядрени оръжия на САЩ от чуждестранни бази, което значително би отслабило надеждността на "ядрения чадър", предлаган от Вашингтон на съюзниците му.

Следователно "стратегическо поражение" означаваше да се сложи край на проекта на Путин за възстановяване на контрола върху така наречената историческа зона на интереси на Москва, като силите му бъдат спрени в източния украински регион Донбас. Ако му се позволи да завземе Украйна, единственият въпрос би бил: „Къде следва?“ Това опасение остава основателно, но използването на термина "стратегическо поражение" се оказа безценен дар за наратива на Путин, представящ Русия като жертва. 

Но как загубата в Украйна би застрашила съществуването на Русия?

Дори в малко вероятния случай Киев да спечели войната, като изтласка руските войски обратно до международно признатите им граници – което би било истинско и унизително поражение за Путин – Русия няма да изчезне. Тя просто ще продължи да съществува във вида, в който е била до 2013 г. А ако фронтовата линия се замрази там, където е днес, Русия би придобила около 20% от украинската територия. Каквото и да говорят, руските лидери знаят, че противниците им по нищо не приличат на нахлуващите армии на нацистка Германия (1941 г.), наполеонова Франция (1812 г.) или полско-литовските сили, окупирали столицата през 1610 г. Никой не се насочва към Москва.

Всъщност САЩ на практика се оттеглиха встрани. След като миналата година спря американската помощ за Украйна, президентът Доналд Тръмп сега прави повече, за да помогне на Москва, отколкото на Киев, като призовава Володимир Зеленски едностранно да спре атаките срещу руските петролни рафинерии. Когато украинският президент отказа, Тръмп отмени забраната за износ на дизелово гориво и призова Зеленски да подаде оставка. Политическата целесъобразност обяснява част от преувеличената реторика на Москва. Путин иска руснаците да възприемат ситуацията като критична заплаха, тъй като изисква от тях нови жертви. Той увеличава с 27% и без това огромния бюджет за отбрана на страната за следващата година – ход, финансиран отчасти чрез допълнителни съкращения на разходите за образование, здравеопазване и социални грижи, както и чрез печатане на пари от централната банка. Това ще се отрази негативно на жизнения стандарт. Раздухването на заплахата също така подкрепя усилията му да убеди европейците, че с продължаващата подкрепа за Украйна техните правителства рискуват пълномащабна война – може би дори ядрена – с Русия.

Тук обаче действат и други фактори, освен циничната манипулация. Налице е и истинска параноя сред кръга от настоящи и бивши офицери от КГБ, които управляват Русия днес, като се започне от самия Путин. Обучението и кариерата им не само са ги програмирали да виждат заплахи навсякъде, но те вече са станали свидетели как една привидно непоклатима велика сила (бившият Съветски съюз) се срива пред очите им за радост на Запада. Защо същото да не сполети и Руската федерация?

Путин и останалите авторитарни лидери донякъде вярват в думите си,

когато казват, че пресъздават Втората световна война, тъй като възприемат като залог онези придобивки, които Съветският съюз си осигурява в Европа в края на онзи конфликт – и които губи след 1991 г. Те също така искрено смятат, че Украйна не е истинска държава, а по-скоро „държава на Франкенщайн“, за чието създаване е трябвало да се откъсне историческото сърце на Русия. Тази историческа представа е погрешна, но в нея се вярва искрено. И точно както за бившите служители на КГБ границата между война и мир е размита, такава е и представата за това какво представлява Русия и къде свършва тя. Това е от съществено значение за разбирането на ситуацията. То влияе върху това какво подлежи на преговори с Кремъл и какво не, каква може да бъде истинската цел на всяко мирно предложение от страна на Путин и какво се крие зад на пръв поглед абсурдното твърдение, че Русия е обект на нападение в Украйна. Западните лидери не бива да приемат нищо от това, но трябва да вникнат в този начин на мислене, за да избегнат ненужна ескалация или манипулации, които биха ги подтикнали да преследват непостижими споразумения.

Русия, за която говори Путин, е просто по-голяма от онази, която виждаме на картите си. Тя се определя и от стремежа да запази мястото си на масата на великите сили, от идеята, че е "цивилизационна държава", простираща се отвъд границите, както и от историческо наследство, чийто обхват – сега, както и в миналото – трябва да бъде извоюван и удържан със сила. За Путин и неговото обкръжение това изглежда като най-лошата от всички съдби – и именно така те възприемат Великобритания. Външният министър Сергей Лавров изрази нескрито презрение, когато наскоро описа Обединеното кралство като държава, „сведена до най-ниска степен на значимост“ и вече недостойна за постоянното си място в Съвета за сигурност на ООН. Именно това бъдеще Путин и другите си представят с ужас, когато говорят за евентуалното преставане на страната им да съществува. Стремежът да се възстанови – не непременно СССР или Руската империя, а идеята за Русия като велика сила – стои над всички останали грижи на Кремъл, включително тези за икономиката, благосъстоянието или общественото одобрение. Путин ще се откаже от визията си само ако се убеди, че тя е непостижима и че продължаването на опитите е по-опасно за самия него, отколкото примиряването със статуквото. Този въпрос ще бъде решен със сила, дори ако всичко завърши с договорено прекратяване на огъня, тъй като сегашните суверенни съседи на Русия имат собствени представи за историята и наследството. Те също искат да съществуват.