Нито Путин, нито Тръмп ще избират президента, защо украинците са зад Зеленски?

Володимир Зеленски спечели изборите със 73% от гласовете, побеждавайки бившия президент Петро Порошенко – убедителна победа, която не беше оспорена в Украйна. Първите му дни на поста бяха белязани от непоследователност, но руската инвазия напълно преобрази образа на бившия комик. Който по време на актьорската си кариера редовно се е появявал и по руската телевизия – в смела фигура, олицетворяваща съпротивата срещу безпощадната агресия на ядрена сила. Актьорът замени костюма и вратовръзката с военна униформа в цвят каки. От февруари 2022 г. досега неговият непоколебим образ се е запазил, макар и със сигурност да е загубил част от блясъка си, пише El Mundo. Доверието на украинците към Зеленски в момента е на едно от най-ниските си нива от началото на пълномащабната инвазия. Според последното проучване на Киевския международен институт по социология (KIIS), проведено между 21 август и 10 септември, 54% от гражданите имат доверие на президента, докато 41% – не.

Това е само с два пункта над най-ниското ниво по време на войната от 52%,

регистрирано през декември 2024 г., и е далеч от рейтинга на одобрение от 90%, достигнат през пролетта на 2022 г., когато той реши да остане в Киев, докато руските танкове настъпваха към столицата. Популярността му премина през сериозни колебания: тя спадна през 2024 г. поради умората от войната и неуспехите на фронта, възстанови се до 74% през май 2025 г. след сблъсъка му с Тръмп в Белия дом, а впоследствие отново спадна заради два сложни проблема: корупционни скандали в най-близкото му обкръжение и уволнението миналото лято на харизматичния министър на отбраната Михайло Фьодоров – смятан от мнозина за технологичния гений зад войната с дронове. Непримиримост към съперниците Ако има критика, която се отправя към Зеленски в Украйна, това е непримиримостта му към политическите съперници. Той отстрани генерал Валерий Залужни – главнокомандващ армията в началните етапи на инвазията – като го изпрати в Обединеното кралство като посланик. Той дори не разговаря с кмета на Киев, бившия боксьор Виталий Кличко. Той наложи санкции на Петро Порошенко, докато отстрани Фьодоров, след като го възприе като потенциален бъдещ политически съперник. Въпреки това Зеленски не е "диктатор без избори" – както го нарече Доналд Тръмп миналата година – тъй като действащото в момента в Украйна военно положение забранява провеждането на избори по време на война. Това е нещо, което огромното мнозинство украинци разбират: невъзможно е да се гласува под руски бомбардировки и когато милиони граждани или търсят убежище като бежанци в Европа, или са разселени в рамките на страната. Следователно изказванията от миналата неделя на русокосия магнат – в които той твърди, че Зеленски трябва да бъде сменен – всъщност само засилват подкрепата за украинския лидер у дома. Ако има нещо, което украинците ненавиждат, то е някой да им диктува кой трябва да ги управлява, независимо дали този човек живее в Москва или във Вашингтон.

Отношенията между Тръмп и Зеленски

Доналд Тръмп никога не е заемал неутрална позиция по отношение на мирните преговори с участието на Русия и Украйна. Докато не пропуска случай да похвали „приятеля“ си Владимир Путин – дори на фона на това кръвопролитие – той публично омаловажава Зеленски. Недоверието му към Зеленски датира от лятото на 2019 г., когато новоизбраният украински президент е на поста едва от два месеца. По време на телефонен разговор на 25 юли Тръмп настоява той да разследва Джо Байдън и сина му Хънтър (член на борда на директорите на украинската газова компания "Бурисма"), докато Белият дом задържа военна помощ за Киев на стойност близо 400 милиона долара. Зеленски отговаря уклончиво и така и не обявява разследване; скандалът избухва първи, помощта е отпусната, а епизодът води до първата процедура по импийчмънт срещу Тръмп – въпреки че той винаги е твърдял, че разговорът е бил "перфектен". Въпреки това недоверието датира отпреди това – още по време на кампанията му през 2016 г. Киев бе обвинен за провала на ръководителя на кампанията Пол Манафорт, след като станаха публично известни непрозрачни плащания от проруската партия на Виктор Янукович. Напрежението се засили през септември 2024 г., когато Зеленски посети завод за боеприпаси в Пенсилвания заедно с губернатор от Демократическата партия в разгара на предизборната кампания. В основата на това стои едно фундаментално виждане: Тръмп смята помощта за Украйна за невъзвръщаем разход и разглежда Зеленски като основна пречка пред бърза сделка с Владимир Путин. Ситуацията ескалира през февруари 2025 г., когато той се опита да го унизи пред камерите в Овалния кабинет.

Но Тръмп греши: ако Зеленски се оттегли, неговият приемник би бил много по-неотстъпчив по отношение на отстъпките към руснаци. Според последното вътрешно проучване на KIIS, 62% от украинците са готови да понасят войната толкова дълго, колкото е необходимо. Освен това 79% от анкетираните вярват, че в крайна сметка Украйна ще победи Русия. За Валерий Петренко, учител по украински език в град Лвов, „става въпрос за запазване на суверенитета върху собствените ни решения. Украйна води война, за да защити свободата си пред лицето на руския империализъм. Няма да позволим на Путин да смени президента, нито ще позволим на Тръмп да го направи. Ние сами ще направим това, когато му дойде времето.“

В момента никой в ​​Украйна не вярва в примирията, обявени от Тръмп – които никога не са били съгласувани с Киев – нито в добрата воля на Путин. Жителите на градове като Киев, Харков и Днипро, които всяка нощ са мишена на руски дронове и ракети, знаят, че за американския президент личните му бизнес интереси и тези на екипа му за преговори с Кремъл (Уиткоф и Кушнер, които дори не крият, че споделят руските позиции) са по-важни от собствения им живот.