Могат ли остарелите F-14 на Иран да спрат американските ракети "Томахоук"?

Иранските военновъздушни сили разгърнаха своите редки изтребители от четвърто поколение F-14 Tomcat за съвместни учения с Корпуса на гвардейците на ислямската революция, включващи изстрелване на множество балистични ракети и използване на „бавнолетящи“ боеприпаси (loitering munitions). Кадри от ученията показват различни видове бойни самолети в иранското въздушно пространство, включително по-старите изтребители F-4 и F-5, както и доставените от Съветския съюз МиГ-29. Ученията демонстрираха неуспеха на САЩ и техните стратегически партньори да отслабят значително иранската въздушна мощ след повече от половин година военни действия, започнали с разгръщането на пълномащабен конфликт от страна на САЩ на 28 февруари, пише MWM. Макар че F-4 и F-5 продължават да съставляват гръбнака на иранския авиационен парк, по-малкият брой налични F-14 осигурява уникални способности за противоракетна отбрана, тъй като първоначално тези самолети са проектирани да защитават самолетоносачните групи на ВМС на САЩ от атаки със съветски крилати ракети. Въпреки че статутът им на въоръжение преди време беше несигурен, разпространените през юни кадри потвърдиха, че самолетите участват във военните действия на Иран срещу САЩ. Макар и към момента да се считат за остарели за въздушен бой срещу съвременни изтребители, комбинацията от радара AN/AWG-9 и ракетата AIM-54 при F-14 осигурява надеждни възможности за поразяване на дозвукови крилати ракети (като американските "Томахоук"); това би могло да бъде от безценно значение в момент, когато ВМС на САЩ изпитват остър недостиг на ракети.

Радарът AN/AWG-9 на F-14 е бил безспорно най-мощната радарна система,

интегрирана в западен изтребител през XX век; той се отличава с обхват на засичане над 300 километра срещу големи цели и способност да следи едновременно до 24 цели, като същевременно може да атакува до шест от тях. Важно е да се отбележи, че усъвършенстваната му способност за засичане и поразяване на цели под нивото на полета на самия самолет (т.нар. look-down/shoot-down) е позволявала откриването и проследяването на нисколетящи крилати ракети на фона на смущенията от морската повърхност, преодолявайки по този начин съществен недостатък, присъщ на много по-ранни радарни системи. След като наземните системи за противоракетна отбрана на Иран претърпяха сериозни загуби при въздушни удари на САЩ и Израел, способността на даден летателен апарат да допринесе за бойните операции се превръща в изключително ценен актив. Очаква се самолетите F-14 да бъдат допълнени, а вероятно и заменени, с въвеждането на въоръжение на руските изтребители Су-30СМ и Су-35 – доставки, които вече са потвърдени за значителен брой машини.

Бойните възможности на F-14 отдавна са обект на сериозни съмнения; по време на службата си във ВМС на САЩ през 90-те години самолетът многократно е използвал основното си оръжие – ракетата AIM-54 – срещу изтребители на иракските ВВС, но невинаги е успявал да порази целта. Самият самолет изисква изключително сложна и скъпа поддръжка, което, в съчетание с напредналата възраст на иранския флот, вероятно ще ограничи степента на бойна готовност на машините. За разлика от F-4 и F-5, които са значително по-малки и имат по-малка ефективна площ на разсейване (радиолокационен отпечатък), F-14 се счита за по-малко подходящ за настъпателни операции с проникване във вражеско въздушно пространство. Въпреки това Иран демонстрира много по-големи от очакваното от анализаторите способности както за поддържане на изтребителния си флот, така и за предприемане на настъпателни действия чрез удари дълбоко в добре защитено вражеско въздушно пространство.