Френските ядрени учения, някога държани в тайна, изпращат послание към Путин

В рядко срещано интервю, висш френски генерал даде подробности за ядрения възпиращ фактор на страната. Френските военновъздушни сили черпят вдъхновение от войните в Украйна и Близкия изток, за да адаптират обучението си за ядрени удари. А публичната поява на генерал Стефан Вирем и подробностите около операция "Покер" сигнализират за промяна в подхода на Франция към ядреното възпиране.

Четири пъти годишно около 50 френски самолета излитат във въздуха като част от операция "Покер", за да репетират ядрена атака срещу вражеска държава. В контекст, в който атомните оръжия отново са в центъра на дебата за европейската сигурност, Франция иска крилати ракети с ядрено задвижване, изстрелвани от въздуха, да представляват надежден възпиращ фактор. Самолетите, които ги носят, трябва да преминат през вражеската противовъздушна отбрана: дронове, радари и ракети напредват бързо и Франция трябва да е в крак с това.

"Ясно е, че нашите противници днес вече не действат така, както преди 10 години - и ние също. Всички постигат напредък и се наблюдават", каза генерал Стефан Вирем, командир на ядрените сили на френските военновъздушни сили, в рядко интервю за медии, включително Politico.

Нови тактики и оборудване са интегрирани в сценариите на ученията, твърди той.

"Технологичните иновации се случват с главоломна скорост във всички области. Трябва да се адаптираме към това темпо, за да намерим начин да им противодействаме - това винаги е битка между меч и щит", обясни генералът, изброявайки транспортни самолети, системи за откриване, системи за отбрана земя-въздух и спътници.

"Жизненоважните интереси" на Франция

Ядрените оръжия на Франция винаги са били ключов компонент от отбранителната стратегия на страната. Геополитическите промени - руското нахлуване в Украйна, многократните ядрени заплахи на Кремъл и нарастващите съмнения относно ангажимента на САЩ към европейската сигурност - правят ядрения ѝ арсенал още по-важен.

През март френският президент Еманюел Макрон обяви, че Франция ще увеличи броя на ядрените бойни глави. Париж също така твърди, че неговите "жизненоважни интереси" имат силно европейско измерение, което означава, че атака срещу континента може да предизвика реакция от Франция - прагът за използване на ядрени оръжия обаче остава умишлено неясен.

Макрон, лидерът на единствената ядрена сила в ЕС, инициира диалог с няколко европейски държави, за да обсъди ядреното сътрудничество, към който вече се присъединиха държави като Германия, Швеция, Финландия и Полша. Те евентуално биха могли да участват в операции "Покер". Но президентските избори във Франция догодина биха могли да променят това.

Кандидатката на крайнодясната Марин льо Пен, която води в анкетите, заяви, че европейските държави трябва да купуват френско оборудване, ако искат защитата на ядрения възпиращ механизъм на Париж.

На какво се основава доверието?

"Единственият релевантен въпрос трябва да бъде: Достоверен ли е френски ядрен възпиращ механизъм, който покрива жизненоважни нефренски интереси?", попита Андре Льоблан, изследовател в областта на отбраната и сигурността в мозъчния тръст Институт Монтен. "Тъй като френската ядрена сила никога не е била използвана, нейният доверие се основава предимно на последователността на стратегическите сигнали, предавани постоянно и с умереност в дългосрочен план."

Въпреки тези опасения Русия е предпазлива. Миналата седмица Кремъл определи френското изпитание на ракета, способна да носи ядрени заряди, от подводница, на което Макрон лично е бил свидетел, като част от стратегия "без изход".

"Достоверността все повече означава да бъдем чути - и видени - както от съюзници, така и от съперници. Нашата мисия е да проникнем през отбраната на противника, за да гарантираме на президента - и на конкурент - че ако те застрашат жизненоважните ни интереси, ще действаме и ще им причиним неприемливи щети", каза генерал Вирем, според Politico.

От март насам, за да държи противниците в напрежение, Франция спря да разкрива колко ядрени бойни глави притежава - подход, който Макрон нарича "стратегическа неяснота".

Франция обаче засили демонстрациите на сила, а публичните коментари на Вирем за операция "Покер" подчертават по-видимата ядрена позиция на Франция. Доскоро френските военни служители дори не потвърждаваха съществуването на операцията.

Операция "Покер"

Това се случва на фона на нарастващите опасения, че Русия може да атакува страна от НАТО до края на десетилетието - предупреждение, повторено от министрите на отбраната, генералите и военните анализатори на алианса.

Сега Вирем предоставя необичайно много подробности за операция "Покер". Например, каза той, френските военновъздушни сили анализират резултатите от симулирани изстрелвания на ядрената крилата ракета ASMPA-R (не се изстрелват реални ракети). Екипажите също така оценяват загубите, които френската страна би понесла в случай на проникване на вражеските противовъздушни отбранителни системи.

"Покер", обясни той, е "реална операция", което означава, че не е необходимо да следва същите мирновременни правила като редовното, по-рестриктивно военно обучение. "Това ми дава повече свобода на действие да стигна много по-далеч, отколкото ако беше просто учение, особено по отношение на стандартите за безопасност“ по отношение на летенето над бурно море и работата на екипажа. Обучението ни е насочено към сценарии с много висока интензивност и в условия на нарушена оперативна среда - в контекста на химически, биологични, радиологични или ядрени заплахи и нападения на национална територия."

В крак с технологиите

Франция в момента изпълнява мащабна програма за модернизация на своите въздушни и морски сили за ядрено възпиране. Въпреки напрегнатата ситуация с публичните финанси, бюджетът на правителството за 2027 г. предвижда 63,4 милиарда евро за военни разходи - спрямо 57 милиарда евро тази година - като около 12% от тях са заделени за ядрено възпиране.

Миналата година Макрон обяви, че Франция ще възобнови дейността на четвърта авиобаза за ядрени операции в Люксьой (Luxeuil), на по-малко от 100 километра от границата с Германия, която ще се присъедини към съществуващите бази в Истр (Istres), Авор (Avord) и Сен-Дизие (Saint-Dizier). До 2035 г. в Люксьой ще бъдат дислоцирани две ескадрили изтребители "Рафал" (Rafale) във версия F5, оборудвани с ASN4G - бъдещата френска хиперзвукова крилата ракета с ядрен капацитет.

Френските военновъздушни сили, отговарящи за ядрения компонент, работят и по системи за използване на дронове и за противодействие срещу тях, макар да си дават сметка, че технологиите се развиват толкова бързо, че съществуващите системи могат бързо да остареят.

"Вижте какво се случва в Украйна днес", каза Вирем. "Появяват се нови дронове, а борбата с тях се води в много кратки интервали от време. При нас е точно така. Трябва да станем много по-гъвкави. Трябва да приемем, че системите, които изпитваме и въвеждаме в експлоатация, може да не са напълно актуални след година - и че ще трябва редовно да ги подменяме."

Той добави, че неотдавнашните конфликти подчертават и значението на ракетите "въздух-въздух" с по-голям обсег, неутрализирането на вражеските системи за противовъздушна отбрана и използването на бойни дронове, действащи в сътрудничество с пилотирани машини.

"Абсолютен приоритет"

Друго предизвикателство, според генерала, е, че в бъдеще военновъздушните сили може да се нуждаят от 230 изтребителя (при сегашни около 185), тъй като способните да носят ядрено оръжие самолети "Рафал" се използват и за конвенционални мисии. В

ъпросът е бил повдиган "няколко пъти" от командващия френските Военновъздушни и космически сили генерал Жером Беланже, отбеляза Вирем, но обещанието на Макрон за разширяване на военновъздушните сили не е залегнало в последния закон за военното планиране, приет миналото лято. Генералът обаче подчерта, че евентуални икономически трудности няма да засегнат френските ядрени оръжия.

"Абсолютният приоритет - същината на същината - е ядреното възпиране. Винаги се правят компромиси, но те винаги са в полза на възпирането."