Защо американските въздушни удари не успяват да спрат глобалния бум на кокаина?

Кампанията на администрацията на Тръмп за бомбардиране на моторни лодки, използвани за контрабанда на кокаин, започва да оказва влияние върху световния наркотрафик — но не непременно в положителен смисъл. Тринадесет месеца след стартирането на инициативата водолазите от колумбийския военноморски флот забелязват все по-често използване на „паразити“ — метални модули, пълни с кокаин, които трафикантите закрепват към корпусите на товарни кораби, готвещи се да отплават от най-големия тихоокеански пристанищен град в страната. Дълбоко в Амазонка контрабандистите са пренасочили пратките на изток, като скриват наркотиците на лодки, движещи се по обширната речна мрежа на тропическата гора. А по дългото крайбрежие на Колумбия екипажите избягват въздушните удари на американските военни, като се придържат плътно към брега с точно същите моторни лодки, които американците вземат на прицел, пише WSJ.

Всеки ден в САЩ, Европа и дори в далечна Австралия все още пристигат рекордни количества кокаин, по-евтини и по-чисти, отколкото са били от десетилетия насам, заявиха представители на правоохранителните органи от четири континента.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп приветства въздушните удари, като отбеляза, че неговата администрация е „направила огромни крачки в спирането на потока от незаконни наркотици към нашата страна“. През последните 13 месеца американски военни дронове и самолети са унищожили над 70 плавателни съда, като са убили близо 240 членове на екипажите и са лишили престъпните групи от кокаин на стойност 1,5 милиарда долара, според американски служители. Колумбийският военноморски флот показва пратка кокаин, иззета през 2025 г. в Буенавентура. Въпреки това изследователи на търговията с кокаин и американски официални лица, запознати с програмата, твърдят, че все още голям брой лодки с наркотици напускат Колумбия, която произвежда 70% от световния кокаин.

"Лодките продължават да пътуват. Тихият океан е огромен", каза Ервин Норза, бивш полицейски следовател, който изследва търговията с наркотици за Университета "Росарио" в Богота.

Фелипе Ботеро, изследовател в „Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност“ – неправителствена организация със седалище в Женева, заяви, че американската военна кампания дава приоритет на зрелищните акции пред реалното прекъсване на трафика. Трафикантите са отговорили, като разпределят пратките в товарни контейнери, товарни кораби, рибарски лодки и плавателни съдове, наподобяващи подводници. Гвиана и Суринам се превърнаха в нови платформи за лодки, натоварени с кокаин, казват американски и европейски служители, докато Венецуела остава ключова отправна точка. В резултат на това мрежата за трафик е по-разпръсната и обширна, отколкото преди да започнат ракетните удари от дронове и самолети. В Колумбия се отглеждат повече листа от кока и се произвежда повече готов кокаин, отколкото някога в историята на страната, твърдят изследователи от ООН.

Новият президент на Колумбия обеща да реагира с желязна ръка, като ще сътрудничи с американските разузнавателни служби за неутрализиране на командирите на групите за трафик на наркотици и се ангажира да възобнови фумигацията на насажденията за наркотици, която беше прекратена през 2015 г. Пред него стоят големи предизвикателства: подземните лаборатории произвеждат над 3 300 тона кокаин годишно, а въоръжените групи са почти удвоили редиците си до 28 000 членове през последните четири години, сочи фондацията Ideas for Peace. Мащабът на търговията е очевиден по улиците на страните, в които се консумират наркотици, където предлагането надвишава търсенето до такава степен, че цените се сриват.

В Маями кокаинът на едро се продава за около 16 500 долара за килограм това лято, което е значително под историческия диапазон от 22 000 до 25 000 долара. По същия начин цените в Европа са се сринали от 45 000 долара до едва 16 000 долара за килограм в някои градове. И на двата пазара чистотата остава изключително висока, като в Европа понякога достига 98%, защото дилърите вече не се налага да разводняват стоката с примеси. Американски служители с дългогодишен опит в борбата с наркотрафика заявиха, че въздушните удари струват пари на трафикантите, вселяват страх в контрабандната верига и предотвратяват достигането на някои пратки до американските градове. Тези служители обаче признават, че огромни количества кокаин продължават да се вливат. Хиляди транспортни контейнери са готови за натоварване в пристанището на Буенавентура, където властите използват устройства за визуализация, за да търсят незаконен товар.

Рик Къртис, професор в Колежа по наказателно право "Джон Джей", който тества токсичността на наркотиците в неправителствена организация за намаляване на вредите в Южен Бронкс, заяви, че потребителите в Ню Йорк разполагат с постоянен достъп до висококачествен кокаин. За разлика от миналите десетилетия, пробите, които получава, рядко са разредени с други наркотици или продукти, които приличат на кокаин, както беше в миналото.

В Европа притокът претоварва властите. Наркотиците пристигат с контейнеровози, по-малки лодки от междинни станции в Африка и полупотопяеми кораби, които пресичат Атлантическия океан, за да се срещнат с кораби близо до Португалия или Испания.

Франция илюстрира трудността при ограничаването на предлагането.

През 2025 г. страната е конфискувала рекордните 92 тона кокаин, което представлява увеличение с 204% спрямо 2022 г., съобщи финансираният с публични средства Френски център за наблюдение на наркотиците и наркоманията. Трафикантите са се преместили от големи входни пунктове като Ле Хавр в Нормандия към по-малки пристанища, за да избегнат контрола, докато самолетите доставят допълнителни пратки, контрабандирани от Френска Гвиана и френските острови в Карибския басейн. Предлагането е надминало търсенето толкова значително, че френските дилъри вече продават малки пакети за около 11 долара – цена, която преди това беше нечувана, докато цената на грам на улицата е спаднала с 37% през последното десетилетие, заяви Ясмин Салхи, икономист в Центъра за мониторинг. Голяма част от кокаина, който достига Франция, след това преминава границите към други страни-потребители. Устойчивостта на този трафик е очевидна в Буенавентура, основният колумбийски пристанищен център на Тихоокеанското крайбрежие. В пристанището полицията работи съвместно с анализатори от столицата Богота, за да профилира подозрителни кораби, пътуващи към транзитни държави като Еквадор или Мексико. Те използват рентгенови апарати, кучета за откриване на наркотици и комплекти за откриване на химически следи, за да проверяват товара.

Контрабандистите са се научили да скриват наркотиците в дървени въглища, кожени кожи, цимент и плодова пулпа, а след това да ги изваждат след получаване в пристанището на местоназначението. Но наскоро полицаите показаха кокаин, който бяха извадили от на пръв поглед безобиден товар. Все пак системата има ограничения. Полицията проверява само 10% от контейнерите. Подполковник Хуан Карлос Рохас, който ръководи операциите за борба с наркотиците в пристанището, отбеляза, че един-единствен контейнер побира хиляди чувала със селскостопански продукти, което прави всеобщото тестване невъзможно.

Предизвикателствата се простират далеч отвъд пристанището.

По 800-милната тихоокеанска крайбрежна ивица на Колумбия трафикантите разполагат с лабиринт от блата и заливи, от които да пускат кораби, натоварени с кокаин, сред които и моторните лодки, срещу които САЩ насочват усилията си. Хуан Кордоба, който е родом от крайбрежно селище и е участвал в контрабанда на наркотици, заяви, че мрежите остават обширни и гъвкави. Кордоба описа един често използван маршрут: рибарска лодка се отправя на север близо до колумбийското крайбрежие и преминава в Панама. Там кокаинът се прехвърля на моторна лодка, която го пренася до пристанища в Централна Америка или Мексико, откъдето се транспортира по суша до САЩ – крайната цел. Трафикантите вербуват млади мъже от бедните квартали на Буенавентура да превозват кокаин в открито море. Трафикантите агресивно вербуват екипажи за тези курсове, а финансовите стимули често са твърде силни, за да бъдат пренебрегнати от жителите на бедните села. Трафикантите все по-често пренасочват пратките на юг към Еквадор и навътре в Парагвай и Боливия, където контейнерите се спускат по река Парана към Атлантическия океан. Контрабандистите се възползват от регионалните транзитни споразумения, които позволяват на контейнерите да преминават в Аржентина без митническа проверка. Веднъж стигнали до атлантическото крайбрежие, градове като Монтевидео в Уругвай служат като отправни точки за Европа.

Но трафикантите не е нужно да пътуват на юг, за да стигнат до Атлантическия океан.

Едилберто Кортес от колумбийската армия каза, че друг маршрут, който е придобил значение като пряк отговор на американските действия срещу моторните лодки, е Амазонка, чиято обширна речна мрежа предлага на трафикантите многобройни маршрути на изток към Атлантическия океан и пътища за наркотици към Европа.

Макар силите за сигурност да конфискуват все повече кокаин в тропическите гори, огромният мащаб на реките Какета и Путумайо, които се простират на стотици мили в Перу и Бразилия, прави пълното пресичане на трафика почти невъзможно.

Докато пътуваше по пътя покрай бреговете на река Ортегуаса в южна Колумбия, Кортес посочи дългите лодки, които преминаваха набързо, натоварени до горе с храна, гориво и други провизии, предназначени за общностите в джунглата.