Защо Русия държи хиляди украински цивилни в плен и ги използва като разменна монета?

От 2022 г. насам масовото лишаване от свобода на украински некомбатанти в окупираните територии остава до голяма степен извън обсега на международната журналистика, политиката, дипломацията и академичните среди. Войната на Русия срещу Украйна има за цел да възстанови контрола върху териториите и населението на бившите царска и съветска империи. През последните 12 години една от основните цели на Кремъл е физическото пленяване на украински граждани и тяхната принудителна интеграция в руското общество, държава и армия. Руският експанзионизъм в Украйна е свързан в не по-малка степен с демографията, колкото и с географията, пише за TNI д-р Андреас Умланд е научен сътрудник по политика в Европейския институт за политика в Киев (EPIK), анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания към Шведския институт за международни отношения (UI) и доцент по политически науки в Киевско-Могилянската академия.

Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) е документирала "систематични нарушения на правата на човека срещу цивилни лица в окупираните територии, включително произволни задържания, изтезания, насилствени изчезвания и отказ на правото на справедлив процес". Най-голямо внимание бе отделено на отвличането от Русия на непридружени украински деца, тема на безброй разследвания, резолюции и, наскоро, кауза за първата дама на САЩ Мелания Тръмп. Много по-малко внимание се обръща на съдбата на възрастните цивилни лица, държани в руски плен. Хиляди от тях са задържани в руски обекти – от мазета и гаражи до арести и обикновени затвори, както в окупираните територии, така и в самата Русия.

Малка част от украинците под окупация, особено етническите руснаци или силно русифицираните украинци, приеха анексията. Повечето обаче не проявяват ентусиазъм или дори се противопоставят на принудителното си включване в Русия. Основният инструмент на Кремъл за осигуряване на тяхното подчинение е краткосрочното или дългосрочното лишаване от свобода на хиляди обикновени граждани. Малко от задържаните са обвинени в обикновени престъпления – и дори тези случаи са от компетенцията на украинските съдилища. Много затворници са изразили несъгласие с войната и са били осъдени по руските "антиекстремистки" закони, които забраняват критика или дори споменаване на руската война в Украйна. Други са се ангажирали с ненасилствена съпротива. Някои са били арестувани произволно, по изфабрикувани обвинения, основани на фалшиви доказателства и изтръгнати признания.

На пръв поглед това изглежда парадоксално.

Москва твърди, че "обединява" изгубени руски земи и хора. Защо тогава би арестувала, депортирала и измъчвала хиляди от техните жители, рискувайки да отблъсне дори лоялните или неутралните жители? Част от отговора се крие в проучванията на общественото мнение, проведени преди окупацията. От Крим през 2014 г. до Запорожие през 2022 г., мнозинството в тези региони не подкрепи присъединяването към Русия. Единствено на Кримския полуостров, където два века царска и съветска политика бяха превърнали етническите руснаци в мнозинство, а коренните кримски татари в малцинство, съставляващо 10 процента от населението, анексията първоначално протече до голяма степен според плана. Дори там продължава съпротива, съставена предимно от татари, а татарски цивилни редовно биват задържани от 2014 г. насам. На континенталната част на страната окупацията трябваше да бъде последвана от сурови репресии, които продължават и днес в регионите Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон.

На този фон масовите задържания служат на три цели.

Първо, те премахват, изолират и, ако е необходимо, убиват онези, които оказват съпротива или са заподозрени в това.

Второ, произволните арести, изтезанията и спорадичните убийства оказват психологически натиск върху цялото население на окупираните територии и изпращат предупреждение към украинците, живеещи в Русия.

Трето, гражданските затворници служат като разменна монета. Надеждното обещание на Кремъл да върне у дома всички руски агенти, заловени в Украйна или другаде – включително и тези, които са извършили престъпления – е от жизненоважно значение за морала на неговия персонал в чужбина. Украинските цивилни представляват голям резерв от потенциални обекти за размяна.

Мащабен мониторингов доклад на Центъра за граждански свободи, германската НПО "Аутауш", експертната група "Сова" и други партньори стига до заключението, че това незаконно лишаване от свобода не е случайно, а е систематична държавна политика. Русия е изградила мрежа от официални и неофициални обекти, където цивилни лица се задържат без обвинение, често в изолация, и са подлагани на физически и психологически изтезания, сензорна депривация и сексуално насилие. Три четвърти от семействата на задържаните не знаят къде се намират техните близки. Русия не прави разграничение между цивилни и военнопленници, като класифицира всички като "противници на специалната военна операция". Тъй като Москва укрива цифрите и отказва достъп на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК), оценките се различават. Списъкът на изчезналите лица в Украйна включва над 70 000 души, военни и цивилни. Омбудсманът Дмитро Лубинец потвърди около 1 800 задържани цивилни, но поддържа отделен списък с над 16 000. Главният прокурор на Украйна идентифицира 15 250 цивилни, задържани от Русия между февруари 2022 г. и август 2025 г. Ясно е, че броят, който преди 2022 г. се измерваше в стотици, сега се измерва в хиляди.

Задържаните са разнородна група.

Доклад от 2025 г. на Службата за демократични институции и права на човека към ОССЕ сочи, че Русия може, в един или друг момент, да е задържала десетки или дори стотици хиляди цивилни от 2022 г. насам. Мнозина бяха отведени от домовете си в областите Киев, Суми, Чернигов, Харков и Херсон през първите месеци на инвазията; някои все още са задържани без повдигнати обвинения. Сред тях са журналисти, лидери на местни общности, заподозрени в подкрепа на украинската отбрана, хора без руски документи, учители и длъжностни лица, които отказват да работят за окупаторите. Дори трима наблюдатели от ОССЕ са били обвинени в „измяна“. Около 2 000 украински осъдени са били преместени в Русия през 2022 г., а някои от тях са били задържани отново след изтичане на присъдите им. Условията са тежки до екстремни. Над 92 процента от 216-те освободени цивилни, интервюирани от ВКПЧ между 2023 и 2025 г., дадоха последователни и подробни разкази за малтретиране. Всеки цивилен задържан или роднина, интервюиран от „Амнести Интернешънъл“ през 2025 г., описа третиране, равносилно на изтезания или нечовешко наказание. Всичко това нарушава Женевските конвенции и Конвенцията срещу изтезанията. Много от затворниците са от райони, които отдавна са освободени, така че дори и формалните основания за задържането им вече са отпаднали. В една конвенционална война освобождаването на цивилни затворници би било рутинна работа за МКЧК. Но Русия третира украинците като предателски настроени руски граждани и ги използва като заложници. Към декември 2025 г. Украйна беше идентифицирала по име 1 782 цивилни затворници; МКЧК успя да потвърди задържането само на 867 от тях. Между март 2022 г. и май 2025 г. размени са върнали у дома едва 173 цивилни. От 120-те цивилни, върнати при най-големия обмен на 23 май 2025 г., само един е бил политически затворник; повечето са излежали присъди за обикновени престъпления в Русия.

Киев е опитал нетрадиционни методи.

През 2024 г. той стартира "Искам да бъда с моя народ" – уебсайт, в който са изброени осъдени колаборационисти, които са се съгласили да бъдат разменени срещу украинци, задържани в Русия – схема, критикувана като потенциално нарушаваща международното право. В Германия Международното общество за правата на човека (IGFM) свързва политическите затворници с парламентарни спонсори. Неумелостта на тези опити показва, че няма ясен план за действие. Военнопленниците, макар и често подлагани на изтезания, се завръщат в голям брой чрез размени. Дори депортираните деца, чиито репатрирания все още са малко на брой, се възползват от световното внимание, което все още може да доведе до частично решение. За разлика от тях, около 16 000 възрастни украински цивилни, задържани в Русия, имат малки шансове да се завърнат у дома или да избегнат по-нататъшни злоупотреби. Въпреки неотдавнашния прилив от доклади на НПО, общественото внимание остава слабо. Дори много от тези, които следят отблизо събитията в Украйна, не знаят, че досега не съществува установен механизъм за освобождаването им.

Експертите посочват координираната застъпническа дейност, ефективните санкции и публичната отчетност на руските държавни органи като пътища напред. Украинските неправителствени организации за правата на човека, включително Центърът за граждански свободи, препоръчват Украйна и нейните партньори да създадат национален регистър на задържаните цивилни лица със стандартизирани методи за преброяване; да подобрят мониторинга чрез информация от отворени източници и изкуствен интелект; да документират изтезанията чрез интервюта съгласно Истанбулския протокол; да се позоват на Конвенцията на ООН срещу изтезанията и, ако е необходимо, на Международния съд; да наложат санкции на отговорните руски длъжностни лица и агенции, както направи Европейският съюз през юли 2026 г.; да преследват извършителите в собствената си страна и по силата на универсалната юрисдикция; и да призоват МКЧК да настоява за достъп до задържаните. Заслужават внимание още пет стъпки: повече парламенти и сдружения трябва да приемат резолюции, изискващи освобождаването на цивилните затворници. Вниманието на журналистите и редакторите трябва да бъде насочено към приблизително 16 000-те възрастни цивилни задържани. Страните донори на МКЧК трябва да насърчат Червения кръст да се изправи публично срещу Москва. Киев трябва да проучи възможността за прекласифициране на преследваните партизани като бойци, отговарящи на условията за обмен на военнопленници. Накрая, западните държави трябва да обмислят изкупуването на избрани украински цивилни затворници.