Путин продължава войната, Тръмп притиска Киев: кой пречи на мира в Украйна?

Володимир Зеленски отново е в конфликт с президента на Съединените щати, този път заради отказа си да се подчини на заповедта на Белия дом да спре бомбардировките над руски нефтопреработвателни заводи. Дали бившият комедиант, който управлява Киев, се е превърнал в основната пречка за мира, както твърдят както Кремъл, така и сега Доналд Тръмп? В крайна сметка това не е единственият проблем, с който се сблъсква украинският лидер. Той е въвлечен и в дипломатически конфликт с Южна Корея, както и в остър спор със собствените антикорупционни агенции, които разследват някои от най-близките му сътрудници. Всъщност, ако не беше войната, Зеленски вероятно отдавна щеше да е напуснал поста си, отстранен чрез рутинни избори, пише Марк Чемпиън, колумнист в Bloomberg. И все пак правилният отговор на Тръмп, който казва на украинците, че трябва да изберат нов лидер, готов да сключи сделка с Кремъл, е: Шегувате ли се? Всъщност в йерархията на политиците, отговорни за продължаването на руската инвазия в Украйна, Зеленски заема едва трето място, след руския президент Владимир Путин и самия Тръмп.

Вземете например енергийното примирие, което Тръмп наскоро обяви в социалните медии. То се провали, ако изобщо е съществувало, защото, въпреки че Киев предлага такава сделка от много месеци насам, Путин отказва да я приеме. Абсурдно е да се твърди, както прави Русия,  че такова примирие трябва да обхваща само енергийни обекти като нефтопреработвателни заводи. Както посочи Зеленски, Украйна има само един такъв и той отдавна е унищожен. Споразумение по този модел не би изисквало нищо от Русия, която би могла да продължи да унищожава електроенергийните и отоплителните системи на Украйна, само че сега без да плаща цена за това.

Сблъсквайки се с препятствия на бойното поле от началото на тази година, Путин заложи всичко на въздушната война на далечно разстояние, където Русия все още има ясно и нарастващо предимство. Както съм писал и преди, това е изключително опасен момент за Украйна. Това се дължи на увеличеното производство на руски ракети, добавянето на реактивни двигатели към дроновете "Геран" от типа Shahed и изчерпването на запасите на Украйна за противовъздушна отбрана.

Украйна е свалила едва 57% от хилядите "Геран",

които Русия изстреля през септември – спад от 95% преди въвеждането на реактивните двигатели. Този процент на поразяване се увеличи до около 80% през последните дни, след като Украйна се адаптира, но способността ѝ да сваля балистични ракети остава силно ограничена, предвид недостига на американските прехващачи Patriot. Електропреносната мрежа и системите за централно отопление на Украйна вече са в по-лошо състояние, отколкото бяха в края на предишните зими,  а тази все още не е започнала. Ключови сектори на икономиката са спрени. Прекъсванията на електрозахранването са често явление. Путин няма да спре тази кампания, защото е заложил войната на нея и вярва, че може да спечели. От военна гледна точка още по-важно е, че тази засилена руска въздушна кампания е принудила Украйна да пренасочи ресурси от фронта и да харчи пари, които няма, за да защити цялата страна срещу ежедневните рояци руски дронове и ракети, както ми каза наскоро Микола Белиесков, анализатор по въпросите на сигурността от Киев. Това ни води до САЩ и фундаменталния избор, който те поставиха пред Зеленски: да избегне конфликт с Белия дом, като приеме руските условия за капитулация, или да им се противопостави и — не за първи път - да ангажира съюзниците в Европа, за да помогнат да се убеди Тръмп да не накаже Украйна. Зеленски избра второто и в момента обикаля Европа, за да мобилизира подкрепа. Това е проработило веднъж, но няма гаранция, че ще се повтори. А потенциалните разходи от неподчинението остават високи. Вече Зеленски казва, че "съюзниците" (под което се разбират САЩ) наскоро не са успели да дадат обичайното предупреждение, когато са видели балистични ракети да напускат пусковите си площадки в Русия по пътя си към цели в Украйна; защитниците са имали само секунди за предупреждение и всички ракети са достигнали целите си. Хора загинаха. Енергийни обекти бяха унищожени. Администрацията на Тръмп имаше властта да предотврати това без никакви разходи за себе си и избра да не го направи.

След това, в сряда, Сергей Бескрестнов, съветник на Зеленски по военни технологии от юли, написа в Telegram, че „Starlink“ на Илон Мъск периодично е прекъсвал високоскоростния достъп до услугата си. Пилотите на дронове на украинската фронтова линия разчитат на това за своите системи за насочване; прекъсванията доведоха до провал на бойните операции на средно разстояние над окупираните от Русия територии в Украйна. Както Бескрестнов написа в публикацията си, е малко вероятно тези събития да са случайни. По-скоро те са напомняне, че Тръмп разполага с властта да прекъсне обмена на разузнавателна информация и продажбата на оръжие, които остават жизненоважни за украинските военни усилия - и представляват заплаха. Белият дом явно вярва, че може да сплаши Зеленски, за да изпълни волята на Тръмп. Но този подход е толкова политически погрешен, колкото и морално банкрутирал. Той дълбоко не разбира за какво става въпрос във войната и какво би било необходимо, за да спре някоя от страните. Ето защо Тръмп е по-голямата пречка пред всяко мирно споразумение.

Заплахите на Тръмп не могат да подействат, защото няма избираем украински лидер, който да приеме руските условия, които Белият дом се опитва да наложи на Киев. Нито пък са възможни значими избори. Предложението на Кремъл, че ще прекрати огъня за деня на гласуването, само показва колко малко се интересуват руските лидери от осигуряването на истински демократичен избор. За съжаление, същото може да се каже и за Тръмп. Тръмп изглежда действа, изхождайки от предположението, че може да принуди Украйна да приеме сделката, която той иска, защото има по-голямо влияние върху Киев, отколкото Москва. Изглежда също така вярва, че има потенциал за търговска изгода от това да се осигури на Путин сделката, която той иска, както и за политическа победа преди междинните избори – или чрез възобновяване на руския износ на дизел, за да се облекчат цените, или поне чрез прехвърляне на вината за високите цени от себе си към Украйна. Зеленски реагира така, защото всички тези игри биха стрували живота на украинци. Президентът на САЩ винаги е разполагал с ресурсите да сложи край на тази война. Вярно е, че това изисква сътрудничество със съюзниците, за да се даде ясно да се разбере на Путин, че постигнатите от него в Украйна печалби от началото на инвазията са най-доброто, което може да получи, и че продължаването ѝ само би изложило на риск тези трофеи, и собствената му политическа позиция. И това никога не е щяло да бъде лесна или бърза задача. Но това остава единственият жизнеспособен, да не говорим за почтен, път към траен мир. Защото за разлика от Зеленски, Путин може да спре инвазията си всеки ден, когато пожелае.