Не Тръмп, а Байдън е първият US президент, който предаде Украйна и Зеленски

След срещата на Анди Бърнам с президента Зеленски в сряда, "Даунинг стрийт“ обяви, че Обединеното кралство ще стои до Украйна "толкова дълго, колкото е необходимо“. Както добре знаят запознатите с темата, това е точно същата формулировка, която използваше предишната американска администрация на Джо Байдън. Той или  по-скоро хората, изготвящи изявленията му, винаги твърдяха, че Вашингтон ще бъде на страната на Украйна срещу руския агресор "толкова дълго, колкото е необходимо“. На което очевидният отговор е или поне би трябвало да бъде: какво точно означава това "необходимо“? Отговор така и не беше даден.

Отношенията Тръмп-Зеленски, Тръмп-Путин

Може би се очаква да вярваме, че под това се разбира поражението на Русия. Фактите обаче не потвърждават подобно нещо. Що се отнася до настоящия лидер на свободния свят, всеизвестно е, че Тръмп изпитва неприязън към Зеленски още от 2019 година. Тогава, по време на първия мандат на Тръмп, украинският президент отказа да му предостави компрометираща информация за връзките на сина на Байдън с базираната в Киев енергийна компания "Бурисма“ (Burisma). Освен това, от доста по-дълго време насам, Тръмп изпитва някакво отблъскващо, почти влюбено възхищение към Владимир Путин, пише The Telegraph.

И все пак, искането на Тръмп Украйна да се откаже от политиката си на взривяване на руски петролни рафинерии е повторение на случилото се при Байдън и то по сходни причини. Сякаш е забравено, че през април 2024 г. администрацията на Байдън (също толкова неуспешно) призова Украйна да прекрати новата си кампания от атаки с дронове срещу руските рафинерии. Тогавашният министър на отбраната на САЩ Лойд Остин отправи публична критика: "Тези атаки биха могли да доведат до верижна реакция, засягаща глобалната енергийна ситуация".

Кремъл остана изключително доволен от чутото и широко разпространи изказването му. Както отбеляза тогава американският военен историк Филипс О’Брайън: "Трудно е да си представим по-странно нещо, което един министър на отбраната на САЩ би могъл да каже“. Нанасянето на удари по петролните съоръжения на противника е напълно стандартна и жизненоважна военна стратегия - нещо, което самите САЩ демонстрираха по време на Втората световна война.

По време на онази предизборна кампания Тръмп многократно обещаваше да свали цената на бензина до "под 2 долара за галон“. Тогава тя беше 3 долара. Днес е доста над 4 долара. Това е резултат от характерната за Тръмп безразсъдна война срещу Иран (което само по себе си противоречи на друго негово предизборно обещание - да слага край на войните, вместо да започва нови). Сега навлизаме в периода на междинните избори, на които републиканците са изправени пред риска да загубят контрол и над двете камари на Конгреса.

И така, след приятен телефонен разговор с Кремъл („Честно казано, искам да благодаря на президента Путин“), Тръмп обяви дерогация от санкциите, за да улесни износа на руски дизел. В платформата Truth Social той заяви: "Цените на дизела за американците, а и за целия свят, ще паднат рекордно бързо!“ 

Както отбелязаха редица енергийни анализатори, първоначалната пратка от 300 000 тона, която Владимир обеща на Доналд, е значително по-малко от количеството, което САЩ потребяват само за един ден. Не е дори сигурно дали Русия разполага с такъв излишен капацитет, предвид успеха на украинските атаки с дронове срещу въпросните рафинерии. Тръмп, който е по-скоро морален, отколкото математически идиот, навярно го знае. 

Целта му е просто да може да обвини Зеленски за главоломния скок в цените на дизела и да убеди американските избиратели, че вината е на Украйна. С изключение на онези, които все още страдат от същински "синдром на обожествяване на Тръмп“ (TDS), едва ли много избиратели биха се хванали на това.

Тръмп не крие предпочитанията си

Освен това, сред избирателите има достатъчно ясно разбиране за последиците от оказването на финансова подкрепа на Путин чрез дерогация (изключение) от санкциите: повече средства, с които Кремъл да финансира балистичните ракети, използвани за тероризиране и избиване на украински семейства. Най-новото засилване на тази кампания започна на 74-тия рожден ден на Путин – 7-ми октомври, когато една такава ракета отне живота на най-малко 22 души, сред които пет деца, в град Прилуки. Или, както се изрази Вера – украинката, която гостува в дома ни през последните четири години (заедно с малкия си син): "Днес робите на Путин му поднесоха един страхотен терористичен подарък“.

Когато предишната американска администрация изрази тревога от реалния успех на украинската кампания, насочена срещу най-важния отрасъл на Русия - единственият ѝ значим източник на приходи от износ, Зеленски отбеляза с нескрито раздразнение: "Партньорите на Украйна се страхуват Русия да не загуби войната; те искат Украйна да победи, но така, че Русия да не загуби“.

Тръмп, от своя страна, не крие предпочитанията си: в продължение на десетилетия той разглежда Русия като неизползван източник на печалби за семейния си бизнес и отдавна се стреми да построи "Тръмп Тауър“ в Москва. Именно руски капитали помогнаха на предприятията му да останат на повърхността, след като американските и европейските банки спряха да ги кредитират. Дори след анексирането на Крим, Тръмп не скри възхищението си от факта, че поддържа прекрасни контакти в Русия "с хора от най-високо ниво: олигарси, генерали и представители на висшето държавно ръководство“.