НАТО срещу Русия: 5 ключови решения, които ще променят отбраната на Европа

НАТО започва този месец преговори относно силите и въоръжението, от които съюзниците ще се нуждаят, за да се защитят от руска атака, както и относно начина, по който ще ги финансират. Преговорите ще определят целеви показатели за оперативните способности за 2029 г., като от всяка от 32-те държави-членки на НАТО ще се изисква да предостави конкретни сили и оборудване. Крайният срок повишава залога: европейски официални лица предупредиха, че дотогава Русия може да е готова да атакува държава-членка на НАТО.В същото време администрацията на Тръмп обмисля драстично намаляване на американските сили в Европа, което би могло да остави алианса с недостиг на войски и критични способности, като самолети за дозареждане, ракети с голям обсег и средства за разузнаване, наблюдение и рекогносциране. Преговорите ще покажат колко всяка страна е готова да похарчи, доколко Европа може да се справи без САЩ и дали военните планове на НАТО трябва да използват в по-голяма степен технологии като роботиката и изкуствения интелект. Съюзниците от НАТО ще започнат да обсъждат широкия мандат за новите цели, известен като "Политически насоки", в следващите дни. Това е първата стъпка в петчастна инициатива, наречена "Процес на отбранително планиране на НАТО", пише Politico.                                 

1. Определяне на амбицията

Най-важният въпрос ще бъде да се реши точно колко войски и военни способности искат да предоставят съюзниците, т.нар. „ниво на амбиция“. Исторически погледнато, съюзниците от НАТО са се споразумяли, че освен силите, необходими за големи операции, те трябва да разполагат с 18 резервни бригади, всяка от които е подразделение от около 5 000 войници, за провеждане на по-малки мисии за управление на кризи извън територията на алианса, като в Афганистан или Косово. Но натискът от страна на САЩ да се прехвърли по-голяма отговорност за сигурността на европейските съюзници, наречен НАТО 3.0, може да окаже натиск върху съюзниците да намалят или дори да премахнат изискванията за по-малки операции. Дискусиите ще обхванат и въпроса дали в бъдеще да се ускори самият процес в отговор на бурното темпо на иновациите на бойното поле, от изкуствен интелект до наземни роботи. Съюзниците вероятно ще обсъдят и как да осигуряват конвенционална военна подкрепа, като сухопътни войски или самолети, на държави, разполагащи с ядрено оръжие, като Великобритания и САЩ.

2. Запълване на американската празнина

Над преговорите виси предстоящият преглед на американските сили в Европа от страна на Пентагона. Вашингтон по-рано тази година вече изтегли ресурси като стратегически бомбардировачи, изтребители, дронове, подводници и военни кораби от резерва на силите, на които НАТО може да разчита. Прегледът ще бъде представен през декември, по средата на преговорите в НАТО, което поражда опасения, че може да забави преговорите. Съществуват притеснения, че САЩ биха могли да изтеглят ресурси, от които Европа се нуждае, като например тежки транспортни самолети. Стремежът на Вашингтон да ограничи военното си присъствие в Европа ще предизвика надпревара сред съюзниците за заместване на тези способности. Това ще даде начало на дискусии за това как да се разпредели тежестта справедливо, което вероятно ще бъде много трудно, тъй като националните бюджети са все по-ограничени. Един от начините да се справим с това е да се премине от конкретни изисквания за оръжия към възлагане на цели на страните, като например техните сили да елиминират руски командни постове. Това би могло да създаде по-голяма гъвкавост за европейските съюзници, които нямат достъп до американски оръжия като крилатите ракети "Томахоук".

3. Регионални различия

Фокусът върху Русия вероятно ще предизвика напрежение със съюзници, загрижени за други заплахи. На хартия НАТО подкрепя „360-градусов“ подход към сигурността. На практика фокусът на алианса се измести на изток след мащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г., а през изминалата година – и на север, след като създаде мисия в Арктика (до голяма степен в отговор на натиска от страна на Доналд Тръмп по въпроса за Гренландия). Някои съюзници биха искали да се обърне повече внимание на южния и югоизточния фланг на алианса. Проблемите включват присъствието на руски наемници в Либия, потенциала за използване на миграцията като оръжие и засилената подводна активност, наред с атаките с дронове срещу кораби в Черно море.

4. Повече дронове или повече танкове

Войната с дронове, която доминира на фронтовете в Украйна, вероятно ще предизвика дебат относно баланса между добавянето на безпилотни способности и продължаването на натрупването на конвенционално военно оборудване като танкове и артилерия. Повечето съюзници правят планове за увеличаване на използването на безпилотни системи.                                               

Обединеното кралство тази година обяви "хибриден флот", която разчита на автономни плавателни съдове като безпилотните подводни апарати от тип 93. Франция е заделила около 8,4 милиарда евро за дронове и безпилотни боеприпаси, докато Германия ще създаде първия си специализиран полк за дронове през следващата година. Трудностите на Европа при набирането на войници също подхранват дебата, каза Гранд. Страните трябва също така да намерят начин да се изравнят с технологичните разработки на Русия, без да надхвърлят националните си бюджети за отбрана. Вандиер заяви, че Русия произвежда 9 милиона дрона годишно – цифра, която изисква "доста радикални усилия" от страна на алианса. Той предложи като едно от решенията да се въведе модел на абонамент за актуализации на хардуера, за да се предотврати остаряването на оръжейните системи.

5. Уроци от Украйна

Повечето съюзници от НАТО са съгласни, че Украйна допринася за тяхната сигурност благодарение на голямата си и закалена в битки армия, както и на бързото си технологично развитие в областта на въздушните, морските и наземните дронове, противовъздушната отбрана, ракетите и усъвършенстваната си система за управление на бойното поле „Делта“. Това кара някои страни да призовават за по-тясно военно и промишлено сътрудничество, докато други призовават към предпазливост, тъй като войната в Украйна се различава от доктрината на НАТО, която предвижда война с бързи маневри, въздушно превъзходство и прецизни удари от разстояние.