Може би е лично: Европа се притеснява, че Тръмп харесва Путин повече от Зеленски

В мимолетен коментар тази седмица Доналд Тръмп даде да се разбере, че не възприема войната в Украйна като конфликт, за който и двете страни носят вина. "Честно казано, Русия се държи добре по отношение на Украйна, но те не правят кой знае какво“, заяви американският президент.

За жителите на Киев, които са подложени на засилващи се бомбардировки от седмици насам, както и за съюзниците на Украйна в Европа, това изказване потвърди засилващото се усещане, че САЩ застават на страната на руския лидер Владимир Путин във войната.

"Американските преговарящи се опитват да тласнат Украйна към капитулация вече почти две години“, заяви във вторник пред Европейския парламент върховният представител на ЕС Кая Калас. Причината Украйна все още да не е "капитулирала при условията на Путин“ е именно мащабната подкрепа, която Европа ѝ оказва, добави тя.

Докато се опитват да си обяснят поредния обрат на Тръмп спрямо Украйна, някои европейски длъжностни лица и дипломати смятат, че причината се крие толкова в личните предпочитания на президента, колкото и в политическите цели на неговата страна.

"Смятам, че тук става въпрос за нещо лично“, казва бившият британски министър Дейвид Лидингтън, понастоящем изтъкнат сътрудник в Кралския институт на обединените служби (Royal United Services Institute) - водещ мозъчен тръст в сферата на сигурността, базиран в Лондон. 

"Тръмп е егоцентричен - личните му симпатии към диктатори и автократи, както и желанието му да осигури възможности за американския бизнес... са много важни елементи от неговата мотивация", каза Лидингтън, цитиран от Politico.

В частни разговори представители на ЕС споделят същото мнение. "Тръмп не харесва [украинския президент Володимир] Зеленски. Просто не го харесва“, споделя правителствен служител, който е наблюдавал отблизо и двамата. "Това затруднява получаването на помощ от САЩ за постигане на мир. За Тръмп всичко е рационална бизнес сделка – до момента, в който престане да бъде такава".

Дипломат от страна-членка на ЕС, пожелал анонимност, отбелязва, че непостоянният Тръмп може отново да промени мнението си и да отмени скорошните си ходове срещу Украйна. Американският президент често е променял позицията си по редица въпроси, „с изключение на едно нещо“, казва дипломатът. "Изглежда, че той подкрепя руснаците".

"Той е отправял критики към Украйна, ЕС и НАТО, но почти никога не е казвал нищо критично за Путин. Това прави силно впечатление. Налага ни се да работим с администрация, която изглежда по-скоро проруска, отколкото каквато и да е друга“, добавя дипломатът.

Нарастващи загуби

За Украйна и нейните европейски съюзници идеята, че нищо не може или няма да промени отношението на Тръмп към Зеленски, е потискаща. След четири години и половина война, Киев изпитва недостиг на финансиране и средства за противовъздушна отбрана, а на фона на засилващата се подкрепа за популистката десница в Европа, е изправен и пред потенциална загуба на политическа подкрепа през идните месеци.

Вчера в Осло пратеникът на Тръмп Стив Уиткоф проведе разговори с украинския президент, както и с лидерите на Норвегия и Финландия. В сряда той ще се отправи към Санкт Петербург, за да обсъди предложения за мир с руското ръководство, докато Белият дом настоятелно призовава за прекратяване на огъня. Един от вариантите, които ще бъдат предложени на Путин, е среща на върха в тристранен формат – с участието на Тръмп и Зеленски.

Предишните опити руският президент да бъде привлечен към подобна среща обаче се оказаха неуспешни, а дипломати от ЕС не смятат, че Путин проявява каквото и да е искрено желание за прекратяване на огъня. Именно това отчасти прави враждебността на Тръмп към Зеленски толкова проблематична.

"В цяла Европа съществува ясен консенсус, че Путин не иска мир. Той ще трябва да бъде принуден към мир“, заяви втори дипломат от ЕС. 

Но вместо да отправя искания към Путин, Тръмп засили натиска си върху Зеленски и то в момент, когато руските атаки срещу украинските градове през този месец се засилват. Украинският лидер изпитва сериозно напрежение, както е споделил пред свои колеги от ЕС по време на лични срещи в Брюксел миналата седмица, твърди първият дипломат.

В поредица от крайно критични изказвания през последните дни Тръмп заяви, че на Зеленски "не му пука“ и че той "не иска да сложи край на тази война“, като добави, че той трябва да бъде сменен - било като лидер, било като преговарящ от страна на Украйна. 

"Президентът Путин би искал да види споразумение“, каза Тръмп и добави: "Президентът Зеленски е можел да сложи край на тази война или да сключи сделка и то многократно".

Натискът от Овалния кабинет

Според Лидингтън, враждебността на Тръмп може да се корени в инцидент по време на първия му мандат през 2019 г., когато той призовава украинския лидер да съдейства за разследване срещу Джо Байдън - човекът, който впоследствие побеждава Тръмп на следващите президентски избори. Поредица от враждебни срещи през годините след това, включително тази в Овалния кабинет през февруари 2025 г., само затвърждават това впечатление, отбелязва той.

"Беше очевидно, че за онази печално известна среща в Белия дом Тръмп и [вицепрезидентът Джей Ди] Ванс са планирали публично "нападки“ срещу Зеленски. Още тогава ми направи впечатление, че в това има силен личен елемент“, споделя Лидингтън.

"Смятам, че има и още нещо - ако погледнете хората, към които Тръмп се стреми да се сближи, ще видите, че това обикновено са автократични лидери от типа на "силната ръка“ и тук акцентът е именно върху думата "мъже“ (силни мъже)“, казва Лидингтън.

Той си спомня как през 2018 г. в Париж присъства на вечеря със световни лидери, организирана по повод стогодишнината от края на Първата световна война. Френският президент Еманюел Макрон и тогавашният германски канцлер Ангела Меркел са домакини на "главната маса“, но Тръмп не проявява никакъв интерес към светски разговори с нито един от тях, разказва Лидингтън.

"От езика на тялото му личеше, че Тръмп е нетърпелив в тяхната компания. Един от хората, с които той наистина искаше да разговаря, беше турският лидер Реджеп Тайип Ердоган, както и други фигури, които повече се вписват в образа на "силния мъж“ – образ, към който самият Тръмп обича да се придържа“, отбелязва той.