Путин обяви Святогорск за превзет, но руски войници... няма

Путин обяви Святогорск за превзет, но руски войници няма, пише El Mundo. Иданието посещава района и разговаря с монахът Серхий. Офицерът закрива с ръка слънчевите лъчи, за да погледне към небето.

"Изглежда, че сега е ясно, но ситуацията може да се промени за минути".

Решаваме да повярваме на думите на този военен, защото да си оптимист е единственият начин да се правят подобни репортажи в този етап от руската инвазия в Украйна.

Пътуването няма да продължи повече от 40 минути, но може да се окаже много дълго. Екипът облича бронежилетките и слага каските си, включва детектора за дронове (устройство с размерите на джобна книга, което пищи, когато засече честотата на дрон, и дори позволява да се види същото, което вижда дронът на екрана си). Ако се засече дрон и той се приближава към колата, ще имат само няколко секунди, за да избягат.

Нашият украински шофьор избира рок плейлист, за да не ни обземе напълно страхът. През следващите километри, с пълна скорост по празен път, осеян с изгорели коли на банкета, с дупки в защитните мрежи на някои участъци и с поглед, вперен към небето, се питаме какво точно означава "почти". Завиваме по отбивката към второстепенен път, обграден с дървета, и виждаме кола, идваща в обратна посока. Ако има движещи се коли, това означава, че по пътя няма кацнали дронове, които да чакат преминаващи превозни средства, за да се активират и да атакуват. В последната част от пътя дърветата изчезват и се озоваваме напълно на открито и видими от небето, но детекторът за дронове не улавя никаква честота. Всъщност това не означава, че опасността не съществува: дроновете, свързани с оптичен кабел, не могат да бъдат засечени от тези устройства, а тук те са често срещани. Затова не се отпускаме, докато не стигнем на мястото. Скриваме колата под дърветата и решаваме да вървим без бронежилетки и каски, за да не привличаме внимание, като двама обикновени цивилни. Стигаме до върха на хълма, до голямата бяла съветска статуя на Артем – псевдонимът на Фьодор Сергеев (1883–1921), един от най-значимите болшевики, личен приятел на Сталин и ключова фигура в нарратива, който представя Донбас като част от руския свят. От върха се вижда цялата зелена долина, оцветена в есенните нюанси на дърветата и пресечена от река Сиверски-Донец. На нашия бряг се издига величественият манастир Лавра, изсечен в самата скала – свещено място за православните християни. Наричат го "свещената планина".

На 1 септември Путин тържествено обяви, че Русия е превзела този град, Святгориск

В действителност това никога не се е случило и подобен тип обявления, типични за руския автократ, подчертават огромната разлика между това, което му разказват генералите му, и това, което наистина се случва на бойното поле. Същото се случва и в град Купианск, в Добропиля, в Друзкивка... Кремъл говори за големи победи и неудържими напредъци, но нищо от това не съществува. Спускаме се по хълма към манастира и виждаме няколко изолирани цивилни, предимно жени, които стоят посред пътя и гледат към хоризонта с телефоните си в ръка. Нагоре има покритие, но то изчезва, когато се спускаме по хълма. Когато се опитваме да говорим с две от тях, те отвръщат погледа си.

Стигаме до портите на манастира и продължаваме напред по моста му. Нещо голямо, може би ракета, се е опитало да го събори, но е откъснало само парапетите и е оставило дупка в асфалта. Няма руски войници никъде. Най-близкият в момента е на около 23 километра разстояние, но това не означава, че наблизо няма врагове.

В другия край на моста детекторът за дронове започва да пищи и на екрана се появява изображение. Това е реката и мостът. Същият, на който се намираме. Тогава го чуваме: дрон камикадзе или FPV (първолично зрение, по английската абревиатура) търси жертва с ужасяващото си бръмчене. Тогава кортизолът и адреналинът започват да ни извират през ушите, а пулсът ни се ускорява до максимум. Страхът ни кара да искаме да побягнем към близката разрушена сграда, но тя е твърде далеч и по пътя намираме останките на изгорял павилион и оставаме там, слушайки как дронът се приближава с експлозивната си бойна глава, готова за нас. Ако ни видеше в този момент, щяхме да сме лесна плячка за него. Две птици с един изстрел.

Опасността при този тип дронове е, че движението привлича силно вниманието на пилота, който гледа през камерата си, затова стоим неподвижно и скрити, наблюдавайки как процентът на честотата на дрона се увеличава на детектора – 50%, 55%, 60%, 70%... Тогава чуваме много близка експлозия, която отеква из цялата долина. Бум. Още един дрон току-що е нанесъл удар в града. Не минават и 30 секунди, когато чуваме втория взрив, който потвърждава, че всъщност руснаците са изпратили рояк от тези ужасяващи апарати. Но дронът, който е над нас, решава да търси цели в друга зона и се отдалечава към другия бряг.

Монахът, който говори английски, е Сергий, облечен в черната расо на православния си орден и с класическата дълга брада. Преминаваме през комплекса, чиито сгради носят белезите на войната, причинени от артилерийски обстрел, който е осеял цялата им фасада с шрапнели. Пет кръста в градината отбелязват петте братя, загинали от 2022 г. насам в резултат на атаките. С един стар ключ той отваря вратите на пещерите и започваме да се изкачваме по тесни и лабиринтни коридори, осветени само от една свещ, в едно сюрреалистично пътуване, което ни кара за миг да забравим страха от срещата с дрона. Сергий разказва за бурната история, с която са се сблъскали основателите на църквата му, за първите им дни в тези помещения в сърцето на планината, за патриарсите на ордена като позлатени икони, за издълбаните в камък параклиси. Звукът на войната и разрухата отвън контрастира с мира, който цари вътре в това свещено място. Такъв е сюрреализмът на конфликтните зони.

Манастирът, един от най-ценните и впечатляващи паметнически комплекси в Украйна, през последните години е свързан с политическа полемика. Той принадлежи към Московската патриаршия, чийто патриарх е Кирил, духовник, верен на режима на Владимир Путин и близък до неговите възгледи. Днес много украинци отхвърлят тази църква, защото я свързват с Кремъл, и обвиняват много от нейните членове, че са били информатори първо на КГБ през съветската епоха, а след това и на ФСБ в новата Русия.

Може би в района няма руски войници и твърдението на Путин е невярно, но Украйна се бори в една сива зона, в която не всички са напълно лоялни, пише изданието.