Отчаянието на Тръмп вече си личи и е заразно

Доналд Тръмп е изправен пред последните дни преди едни критично важни избори, за които той на практика вече се е примирил с мисълта, че ще загуби. Разбира се, не е по негова вина. Просто така стоят нещата, казва той.

Ето какво заяви той пред репортери във вторник, преди да ги изпрати вън от Овалния кабинет:

"Президентът винаги губи междинните избори, по една или друга причина... Който и да е той. Републиканец, демократ. Страхотен президент, некадърен президент. Президентите идват - добри, лоши, републиканци, демократи. Обикновено губят междинните избори. Ще видим какво ще стане."

Два дни по-късно, в имейл до поддръжниците си с цел набиране на средства за кампанията, той предупреди, че това може да са последните му "две седмици като президент".

"Става въпрос за някакъв дълбок психологически феномен: когато спечелиш президентския пост, не печелиш междинните избори", каза той през януари, след което подхвърли, че може би страната "дори не трябва да провежда избори".

Логиката му изглежда е следната: ако републиканците спечелят, значи Тръмп ги е спасил. Ако загубят, значи демократите са нагласили или откраднали изборите - а и, в крайна сметка, точно това се случва при междинните избори, така че не можете да обвинявате мен. Просто психология.

През лятото писах за неуспешните опити на президента да поеме контрол над изборите в страната - включително над двадесет и четири съдебни дела, целящи достъп до данни за избирателите, както и решението на Върховния съд да отхвърли плановете му да предостави на Пощенската служба на САЩ правото да решава кой може да гласува. Неговият отчаян, последен опит да подкопае доверието в изборния процес и в хората, които го организират - с цел той самият да се намеси и да "спаси" нещата - се провали.

До каква степен на отчаяние може да стигне той след това? - запитах се аз. Оттогава насам президентът обещава "благини" на американците (но само ако републиканците спечелят), обижда репортери в Белия дом и ги гони от президентския самолет Air Force One, като същевременно си служи с обиди и епитети в един трескав опит да си върне контрола над реалността, която стремително му се изплъзва.

Докато харчи десетки милиони долари от парите на данъкоплатците, за да издига паметници на самия себе си и да украсява Белия дом със злато, той размахва обещания за чекове от 5000 долара за всеки американец - но отново, само ако републиканците спечелят.

Данъкоплатците може да се наложи да поемат половината от разходите за силно укрепената бална зала в Белия дом, но ако републиканците загубят, "няма пари" за удовлетворяване на хилядите искове от ветерани и техните семейства, разболели се заради замърсена вода във военната база на морската пехота "Кемп Леджюн."

Той иска да построи масивна "триумфална" арка, която да доминира над въздушното пространство на Вашингтон, и да разруши обществено игрище за голф, за да може да организира турнири там. В същото време Пентагонът отказва да отпусне 100 милиона долара за възстановяване на завод за производство на лекарства в Кентъки - освен ако републиканците не спечелят.

"Това е нещо сериозно", заяви Тръмп на митинг в щата.

Тръмп също така каза на фермерите в Канзас, че няма да премахне забраните за продажба на горива, смесени с етанол (произведен от местни земеделски култури) - освен ако един републикански сенатор не бъде преизбран.

"Правя го само заради него", каза Тръмп.

В книгата си "Силните мъже: От Мусолини до днес" изследователката на авторитаризма и фашизма Рут Бен-Гиат описва методите, използвани от демагози, които се възприемат като единствените спасители на нацията. Те отхвърлят отчетността, изискват пълна лоялност и обещават ред и законност, докато същевременно легитимират собствената си корупция. Това обаче изисква изтощителни, денонощни усилия за контролиране на всичко, което не се вписва в техния модел. В крайна сметка това води до провал. Режимът неизбежно се разяжда отвътре, неспособен да понесе тежестта на собствените си амбиции, и в крайна сметка се нахвърля върху реалността.

Това е една крехка и тъжна система

Тръмп, който вече е на 80 години, вероятно изобщо не се замисля за тези концепции. Но той разполага със собствен мегафон и никой не може да го спре да изнася предизборни речи всеки божи ден - чак до изборния ден. Президентът и най-близките му съветници съзнателно създадоха администрация без никакви предпазни механизми за този мандат, а екипът му е все по-силно погълнат от съдържание в социалните мрежи, което буквално "разяжда мозъка".

В продължение на няколко месеца Илон Мъск на практика управляваше правителството. Тръмп заплаши да унищожи цели цивилизации. Обидните квалификации се завърнаха.

Миналата седмица, по време на предизборен митинг в Канзас, Тръмп използва антисемитския термин "шайлок". Това не е първият път, в който го прави, и повторното му използване съвсем не е случайно. Президентът и неговият министър на отбраната Пийт Хегсет също така активно си служат с унизителни нападки срещу трансджендър хората.

Администрацията е затънала в блатото на социалните мрежи - среда, в която обидите се приемат за нормални и дори се поощряват, където фанатизмът, расовите предразсъдъци и женомразството са на почит. Това е своеобразна "ехо стая" на привърженици на превъзходството на бялата раса, която прехвърля идеи напред-назад между комуникационния екип на Белия дом и платформата на Мъск.

Миналата седмица Тръмп нарече Андрю Файнбърг от изданието The Independent "болен човек" а един от комуникационните профили на Белия дом в социалната мрежа X го определи като "монголоиден идиот" - остарял и обиден израз, използван някога за хора със синдром на Даун. 

Това дори не е първият път, в който от Белия дом отправят подобни нападки по негов адрес. Директорът по комуникациите Стивън Чунг направи това още през март. Чунг също така използва въпросната обидна дума изключително безразборно. Той нарече сътрудник в Сената "ретард", определи Ро Кана и Томас Маси като "едни от най-тъпите ретарди, стъпвали някога в Конгреса", а хората зад един от профилите в социалната мрежа X нарече "ретарди с полегати мозъци".

Междувременно, само преди няколко седмици, Тръмп издаде официално изявление от името на Белия дом, с което обяви месеца за повишаване на осведомеността за синдрома на Даун. Неговият министър на транспорта Шон Дъфи също има дъщеря със синдром на Даун.

Нищо от това - да не говорим за здравия разум, политическата преценка или човешката почтеност - не накара Тръмп да се замисли, преди многократно да използва тази обидна дума. Той нарече губернатора на Минесота Тим Уолз - чийто син има диагностицирано невербално разстройство на ученето - "сериозно ретардирал" а според сведенията е използвал същия израз и по адрес на бившия вицепрезидент Камала Харис по време на кампанията през 2024 г.

В началото на кампанията си за 2024 г. - която стартира от Уейко, Тексас, точно на годишнината от една смъртоносна 51-дневна обсада, сплотила крайната десница и поставила основите на съвременното движение на въоръжените милиции - Тръмп толкова често наричаше опонентите си "вредители" и призоваваше към насилие, че това дори не се възприемаше като новина. Неговите приближени се смееха. Казваха ни да не го приемаме буквално, а "сериозно" - или пък изобщо да не му обръщаме внимание.

Той заяви, че имигрантите "тровят кръвта" на нацията

Още в първия ден от завръщането си на власт той подписа изпълнителна заповед, с която на практика отрича съществуването на трансджендър хората - поредният опит да се намери изкупителна жертва за проблемите на страната, който обаче има обратен ефект. Скорошни проучвания показват, че американците не се вълнуват особено от това, когато не могат да си позволят гориво и хранителни продукти.

Кръстоносният поход на президента - насочен едновременно срещу имигрантите и срещу достъпа до гласуване - все повече изправя федералните прокурори и Министерството на вътрешната сигурност срещу щатските и местните служители, които отговарят за провеждането на изборите в страната. Предсрочното гласуване вече е в ход, а изборните служители са изправени пред двойно предизвикателство: от една страна, трябва да уверят американците, че гласовете им са в безопасност, а от друга - да намерят начин за действие, в случай че имиграционни агенти се появят в избирателните секции. Никой в ​​администрацията не изключва възможността това да се случи.

По време на предизборната кампания Бен-Гиат сподели пред мен, че дехуманизиращите изказвания на Тръмп - които са проникнали в почти всяка друга кампания на Републиканската партия - всъщност са били "пробни балони". Целта им е била да подготвят почвата за справяне с проблемите, които самият той създава:

"Той иска американците да свикнат с идеята, че имигрантите са по-нисши същества, носители на болести. Така, когато започне да ги потиска - а той открито заявява намеренията си: да ги затваря в лагери, да ги депортира масово - съпротивата ще бъде по-слаба. Той психологически подготвя американците да приемат неговите репресивни мерки."

Ако се съди по проучванията за междинните избори, тази стратегия не дава резултат. Републиканските кандидати, които възприеха стила на Тръмп, характеризиращ се с непредвидимост и крайности, също губят контрол над ситуацията.

Вивек Рамасвами, кандидат за губернатор на Охайо, е подложен на остри критики, след като привлече в кампанията си майката на своята опонентка от Демократическата партия Ейми Актън. Майката и дъщерята са отчуждени, а самата Актън е била жертва на сексуално насилие от страна на втория си баща. Актън не е разговаряла с майка си от 12-годишна възраст - времето, когато майка ѝ застава на страната на съпруга си в съда, а след това напуска града, оставяйки Актън и брат ѝ. Въпреки това, екипът на Рамасвами защитава предизборен клип, в който участва именно майката; тя нарича Актън "лъжкиня" и призовава избирателите да не гласуват за нея.

Този клип представлява едно от най-низките проявления на предизборна агитация в съвременната американска история. Той може да провали и други кампании в щат, където републиканецът Джон Хъстед води оспорвана и скъпоструваща битка за преизбиране срещу кандидата на демократите и бивш сенатор от Охайо - Шеръд Браун.

Ванс посъветва критиците от Републиканската партия "да спрат да хленчат" по този повод. Първоначално Тръмп се опита да се разграничи от човека, който похарчи милиони долари от собствените си средства, за да го подкрепи за 2024 г.

"Нищо не знам по въпроса", заяви Тръмп в сряда.

Ден по-късно, усещайки паника сред републиканците, той публикува дълъг коментар в платформата Truth Social, в който призова Рамасуами да продължи кампанията си.

"Пресата се опитва да убеди всички, че тази реклама е лоша, а тя всъщност е толкова добра!", написа Тръмп. "Кой не би използвал такава реклама? Аз бих - това се нарича "да удариш джакпота".

Същият ден Тод Бланш - бившият адвокат на Тръмп по наказателни дела - не изключи възможността Министерството на правосъдието да се намеси в процеса по утвърждаване на изборните резултати, който по закон е от компетенцията на отделните щати. По-малко от 24 часа по-късно Министерството на правосъдието заведе дело срещу Аляска, за да предотврати официалното потвърждаване на резултатите от изборите за Сенат - освен ако победител не е действащият републиканец.

Същия следобед, на сцената по време на предизборен митинг във Флорида, Тръмп повдигна въпроса за всички случаи, в които е бил съден през десетилетията, като каза: "Изобщо не ми пука".

Рамасвами не е единственият републикански кандидат, който прибягва до жалки имитации на жестокостта на Тръмп, докато изпада в паника заради очакваните загуби на междинните избори.

Ванс си прави шеги с трансхората и подхвърли, че кандидатът за Сената от Тексас Джеймс Таларико е гей. Републиканецът от Мичиган Майк Роджърс намекна, че семейството на опонента му от Демократическата партия, Абдул Ел-Сайед, фигурира в "списък за наблюдение" на лица, свързани с тероризъм. Конгресменът от Мериленд Анди Харис се опита да постигне ареста на студент-журналист, записал интервю след дебат, а републиканци в цялата страна масово отказват да участват в дебати.

Републиканците не успяват да възпроизведат безсрамния стил на Тръмп, а и не могат да разчитат на неговата стремително спадаща популярност. Но са отчаяни. Възможно е да останат на власт още съвсем кратко време. Тръмп обаче ще продължи да бъде на сцената. Дори демократите да поемат контрола над Конгреса и да провалят програмата му чрез две години разследвания и процедури по импийчмънт - което би довело до пълния крах на администрацията му - той пак ще намери кого друг да обвини.

Анализът е на Алекс Удуърд - старши репортер за САЩ в The Independent.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.