Разкол в Европа: Да се говори ли с Путин или не?

Северните страни рядко влизат в публични спорове относно външната си политика - и най-малко по въпроси, свързани с Русия.

Но 90-минутен телефонен разговор с Владимир Путин, проведен тази седмица от лидерите на Финландия и Норвегия, предизвика необичайна критика от страна на техните съседи - Дания и Швеция.

Във вторник президентът на Финландия Александер Стуб и министър-председателят на Норвегия Йонас Гар Стьоре разговаряха с Путин - рядък пример за диалог на високо равнище между руския лидер и европейските съюзници на Украйна. Двамата северни лидери подчертаха, че разговорът е проведен от името на Украйна и че съюзниците са били информирани предварително.

Съседите им обаче останаха неубедени

"Гледам много скептично на тази самостоятелна инициатива на Норвегия и Финландия", заяви датският премиер Мете Фредериксен, като отбеляза, че разговорът не е бил съгласуван с Копенхаген. "Честно казано, не знам какво очакват да постигнат с това."

Шведският министър-председател Улф Кристершон също разкритикува инициативата, като посочи, че не е бил уведомен предварително.

Това напрежение разкрива разделения, които заплашват да затруднят усилията на Европа да установи собствен канал за комуникация с Москва. Правителствата изпитват трудности да постигнат съгласие не само по въпроса дали изобщо да влизат в контакт с Путин, но и кой трябва да води разговорите от тяхно име.

"Вместо да изглеждаме като твърдо обединена и хомогенна група, виждаме разцепление", коментира Аркадий Мошес, директор на програмата за Русия във Финландския институт за международни отношения. "За стандартите на северните страни това е доста сериозно."

Още от лятото европейските лидери обсъждат - макар и без особен напредък - дали да бъде назначен представител, който да преговаря директно с Москва за прекратяване на войната в Украйна. Дебатът става все по-належащ, тъй като през последните седмици Доналд Тръмп се сближи с Москва - за сметка на Украйна.

Очаква се следващия месец в Абу Даби да се проведе нов кръг от мирни преговори, което поражда безпокойство сред европейските правителства, че могат да бъдат оставени на заден план в преговори, способни да определят сигурността на континента за десетилетия напред.

"Съществува общо съгласие, че трябва да разговаряме с Путин, но тези опити за контакт започват да приличат на пълна анархия", заяви високопоставен европейски дипломат, пожелал анонимност, пред The Guardian. "Твърде много лидери вярват, че именно те ще бъдат тези, които ще убедят Путин да преговаря."

Противоречиви сигнали

През тази година посланици на Великобритания, Франция и Германия проведоха разговори с руски официални лица; висш дипломатически съветник на Еманюел Макрон посети Москва, а кабинетът на председателя на Европейския съвет Антониу Коща също предприе свои собствени контакти с Кремъл.

Това рязко контрастира с дипломатическата изолация, наложена на Путин след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., когато повечето европейски лидери до голяма степен избягваха преките контакти с Кремъл. Самият Стуб по време на президентската си кампания през 2024 г. заяви, че не би вдигнал телефона, ако Путин му се обади.

Тази седмица анализатори посочиха, че част от негативния отзвук около разговора между Стуб и Стьоре се дължи на противоречивите сигнали относно неговата реална цел. Първоначално представен като опит за предаване на послания от Украйна към Путин, разговорът изглежда е имал по-широки цели.

По-късно Стьоре защити решението на Норвегия да влезе в пряк контакт с Путин, като се позова на необходимостта от управление на съвместните рибни запаси в Баренцово море и поддържане на сигурността по общата граница между двете страни. Стуб от своя страна заяви, че разговорът е имал за цел и предотвратяване на недоразумения между Русия и нейните северни съседи.

"Изглежда, че Стуб и Стьоре не могат да изяснят позицията си - дали става въпрос за Украйна, или и за техните собствени опасения, свързани със сигурността", коментира Джоел Линаинмяки, бивш финландски дипломат и анализатор от Хелзинки. "Ако нещо изглежда хаотично, вероятно наистина е така."

Това объркване отразява по-широки разногласия в Европа относно подхода към Путин, въпреки че правителствата остават до голяма степен единни в подкрепата си за Украйна.

"По същество в Европа има доста добро ниво на единство, но същевременно съществуват различни възгледи за това как да се подходи към Русия, кога е подходящият момент за възобновяване на диалога на най-високо равнище и кой трябва да го води", заяви Кристи Райк, директор на ICDS - водещ естонски мозъчен тръст.

Франция отдавна се застъпва за поддържането на отворен канал за комуникация с Путин, докато Германия и Великобритания проявяват по-голяма предпазливост. Балтийските държави, както и Кая Калас - ръководителят на външната политика на ЕС, се опасяват, че подновяването на контактите на високо равнище би могло да намали натиска върху Москва, без да доведе до каквито и да е отстъпки.

Въпросът кой трябва да оглави евентуални европейски инициативи за диалог се оказа спорен.

Ксавие Бетел, външният министър на Люксембург и един от малкото европейски лидери, поддържали телефонен контакт с Путин след пълномащабното нахлуване, си спомня, че е бил критикуван от европейски колеги заради поемането на тази инициатива.

"Някои колеги ми казаха: "Кой е люксембургският министър-председател, че да разговаря с президента на Русия и президента на Украйна? Вие сте толкова малка държава", сподели той на конференция в Прага през май. "Това е и проблем, свързан с нагласата на някои държави, които смятат, че само Франция, Германия или САЩ могат да водят преговори."

Към момента нито една фигура няма ясен мандат да преговаря от името на 27-те държави членки на ЕС.

Теоретично, задачата да разговаря с Москва би могла да се падне на Калас. Тя обаче не разполага с необходимите правомощия да преговаря самостоятелно от името на блока без мандат от държавите членки. Освен това в европейските столици нараства недоволството от дипломатическата служба на ЕС, която тя оглавява.

Калас - бивш министър-председател на Естония и един от най-яростните критици на Кремъл в ЕС - се възприема от мнозина и като малко вероятен събеседник за Путин. Москва я е включила в списък за издирване, а руски официални лица дадоха ясно да се разбере, че нямат никакво желание да контактуват с нея.

Райнир ван Ланшот, нидерландски член на Европейския парламент, призова лидерите на ЕС да свикат среща на върха и да се споразумеят за единен представител, който да води разговори с Путин. Той заяви:

"ЕС трябва да говори в един глас, а Украйна задължително трябва да участва. Ако вземем предвид тези два фактора, смятам, че е напълно логично Европа да се включи в преговори."

Той обаче призна, че постигането на единодушно съгласие ще бъде трудно, тъй като всяка предложена кандидатура може да бъде блокирана чрез вето от която и да е държава членка.

Междувременно, според Линаинмяки, северната инициатива от тази седмица би могла да насърчи и други европейски политици да установят свои собствени канали за връзка с Москва.

"Неизбежно е политици от цяла Европа сега да си зададат въпроса: щом финландците и норвежците разговарят с Путин, защо и нашата страна да не го направи?", каза той.

"План А" на Путин

Отвъд въпроса кой трябва да разговаря с Путин стои един по-фундаментален въпрос: има ли изобщо смисъл Европа да води диалог с него.

Райк предупреди, че Путин може да изтълкува внезапния интерес на Европа към възобновяване на диалога като признак, че Украйна и нейните съюзници изпадат в отчаяно положение, особено на фона на тежката зима, пред която е изправен Киев.

"Притеснявам се, че Кремъл възприема тази стъпка като знак, че европейците са в затруднение, както и украинците", каза тя. "Познавайки начина, по който Путин гледа на Европа, смятам, че той винаги се стреми да използва възможностите, за да създаде разделение - или поне привидност за такова."

Версията на Кремъл за проведения във вторник разговор не дава почти никакви индикации за промяна в максималистичните искания на Путин за прекратяване на войната.

Според Financial Times, по време на разговора Путин е отделил време да поучава северните лидери относно средновековната славянска история, повтаряйки псевдоисторически аргументи, които отдавна се използват, за да се постави под въпрос правото на Украйна да съществува като независима държава.

Все пак, изглежда, че Москва е по-склонна да допусне европейско участие в дипломатическия процес, откакто специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф се срещна с Путин в Санкт Петербург миналата седмица.

Мошес изказа предположение, че Москва започва да се уморява от непредвидимостта на Тръмп и гледа към Европа като към алтернатива, пресмятайки, че междинните избори в САЩ биха могли да отслабят политически президента.

Но готовността на Путин да проведе разговора не бива да се бърка с готовност за компромис, предупреди Мошес.

"Това не означава, че се приближаваме към прекратяване на огъня, камо ли към мир, тъй като е ясно, че план "А" на Путин е военното поражение на Украйна."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.