"Орловото гнездо" на Хитлер изгоря, дебатират дали да се възстанови

Един от последните материални остатъци от диктатурата на Адолф Хитлер е бил замислен така, че да излъчва непреодолима мощ. Миналия месец той бе унищожен при пожар, за който се подозира, че е умишлен. Ще бъде ли възстановен - и трябва ли изобщо да бъде?

Историческото нацистко планинско убежище, известно като "Орловото гнездо", е разположено на алпийски връх на надморска височина от 1834 метра и предлага зашеметяваща гледка към Южна Германия и Австрия. На немски език архитектурният му стил се определя като Überwältigungsarchitektur - архитектура, целяща да потисне и сплаши наблюдателя.

Днес, въпреки усилията на 200 пожарникари, борили се с огъня през цялата нощ, от някогашната къща за гости, туристическа атракция и място за възпоменание са останали само овъглени руини. Обектът е затворен за неопределено време, пишат от The Guradian.

"Дори ако бомба на британските военновъздушни сили беше ударила сградата на 25 април 1945 г. - както се случи с повечето други постройки в тогавашната "забранена зона на Фюрера" в Оберзалцберг, близо до Берхтесгаден - бившият "чаен павилион" на Хитлер едва ли щеше да пострада по-тежко, отколкото пострада при този пожар", отбелязва мюнхенският вестник Süddeutsche Zeitung.

Пожарът предизвика дебат: дали и как да се възстанови това "токсично" място за бъдещите поколения посетители, като същевременно се ограничи рискът - който никога не е напълно изчезнал - обектът да се превърне в светилище за неонацисти.

Докато местата, свързани с жертвите на Хитлер - включително бившите концентрационни лагери - се съхраняват за вечни времена, въпросът как да се третират артефактите, останали от извършителите, остава сложен и спорен. Това е особено актуално предвид възхода на крайната десница в Германия и в Европа като цяло. Местните власти смятат, че пожарът е предизвикан умишлено от 33-годишен заподозрян, който има история на психични заболявания. Обектът, който е собственост на германската провинция Бавария, привлича над 300 000 посетители годишно, но в деня на инцидента е бил затворен за посещения. Няма пострадали.

Баварският министър на културата Маркус Блуме заяви, че ще бъде сформирана комисия от експерти в областта на опазването на културното наследство, строителството и германската култура на паметта за Холокоста, които да помогнат за определяне на бъдещето на "Орловото гнездо".

Предвид неразривната връзка на сградата с нацисткия режим и неговите престъпления, Блуме отбеляза, че "всяка реконструкция трябва да отговаря на тази историческа отговорност".

Това чудо на алпийското инженерство, за чието изграждане са били нужни 3800 работници и малко повече от година, е известно на немски език като "Келщайнхаус" - по името на планината, върху която се намира.

След пътуване с автобус по серпентини и през пет тунела, посетителите са се изкачвали до входа на сградата с асансьор, облицован с месинг и вграден в скалата. Пътуването е отнемало 41 секунди.

"Този ​​престижен проект, заедно с пътя към него, е струвал около 30 милиона райхсмарки - сума, която днес се равнява на около 130 милиона британски лири", казва историкът Феликс Бор, изследовател на нацистката епоха и автор на книгата "Преди краха: Годините на Хитлер във "Вълчата бърлога". "Хитлер е обичал архитектура, която кара останалите хора да се чувстват дребни. Той е настоявал лично да участва в планирането и строителството на сгради, служещи за пропаганда."

Хижата е завършена през 1938 г. и е използвана главно за посрещане и впечатляване на държавни гости, дипломати и подбрани чуждестранни журналисти.

Съвсем наблизо, по-надолу по планината, в комплекса "Оберзалцберг", се е намирала личната резиденция на Хитлер - "Бергхоф", където той е прекарал около една четвърт от 12-те години, в които е бил на власт.

"Там са вземани важни решения относно преследвания и престъпления, относно война и геноцид", казва Свен Келер, директор на Центъра за документация "Оберзалцберг" - образователен обект, намиращ се на същото място. "Заобикалящият планински пейзаж е използван като фон за изграждането на образа на Хитлер като "Фюрер". Мястото е предлагало зрелищни, внушаващи страхопочитание гледки и е демонстрирало техническо майсторство, способно да подчини дори тази сурова природна среда."

В интериора са присъствали множество елементи от нацистката показност – мрамор от Унтерсберг (подарък от Мусолини), венециански огледала и масивни кресла от зелена кожа, напомнящи за обзавеждането на английско провинциално имение.

Известно е, че Хитлер е посещавал "Орлово гнездо" само 14 пъти до 1939 г., а след това никога повече поради избухването на Втората световна война

Чайната вече не отговаряла на образа на "воин-държавник", който той искал да създаде, посочва Бор. Въпреки това, близки до него хора, включително спътницата му Ева Браун, продължили да я посещават редовно.

След войната Оберзалцберг се превръща в място за отдих за американските окупационни войски, а последните останки от "Бергхоф" са разрушени и на тяхно място са засадени стотици дървета - съдбоносно решение, което днес служи като поучителен пример.

"Американците и баварските власти се опитаха да попречат мястото да се превърне в обект за поклонение на стари нацисти и почитатели на Хитлер. Не успяха. Напротив - едно скрито в гората място става още по-интересно и загадъчно", казва Келер.

Често по кората на дърветата са откривани издълбани нацистки свастики.

Той отбелязва, че пълната промяна на подхода - чрез ясно обозначаване на мястото и разкриване на неговата история, включително ролята му в нацисткия властови апарат - се е оказала по-разумното решение.

"Публичният достъп създава прозрачност, докато бариерите или оградите подхранват слухове и легенди", казва Келер. "Днес през мястото минава популярен туристически маршрут, а ежедневни занимания като пешеходния туризъм пречат то да се превърне в свещено място (за неонацисти)."

Според Келер, прозрачността трябва да бъде водещият принцип и занапред.

"Не мога да си представя, че отговорните лица биха избрали просто възпроизвеждане на нацистката архитектура, но мястото не може да бъде оставено и като руини - те често са още по-привлекателни", казва той. "Вместо това трябва да намерим начини да интегрираме материалните останки с нова информация и образователни елементи, като покажем различните времеви пластове - включително използването на обекта като туристическа дестинация от 50-те години насам. Пожарът добави нов пласт към историята на Оберзалцберг и това също трябва да бъде видимо."

Той отбелязва, че трябва да се вземат предвид и новите политически реалности в Германия и Австрия, където крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) и "Партията на свободата" водят в националните проучвания.

Бор споделя, че именно този тревожен контекст го кара да се противопостави на каквато и да е реконструкция на "Орловото гнездо".

"Мегаломанията на Хитлер трябва да си остане руина. Предлагам да се укрепи съществуващата конструкция, доколкото е възможно, и тя да се използва за представяне на историята на мястото", допълва той. "Особено предвид силата на AfD и възхода на десния екстремизъм в Германия, фокусът трябва да бъде върху осмислянето на нацистката идеология, а не върху възстановяването на нейните декори."