Петер Мадяр срещу Брюксел: Ще получи ли Унгария милиардите от ЕС, без да отстъпи за миграцията?

С около 20 милиарда долара замразени средства, поставени на карта, Унгария сега изпробва дали може да победи ЕС в неговата собствена игра. На 12 април унгарският министър-председател Петер Мадяр постигна убедителна победа с платформа, обещаваща изкореняване на системната корупция, овладяване на инфлацията и възстановяване на икономиката. Едно от най-важните му обещания беше да осигури достъп до около 20 милиарда долара от фондовете на ЕС – средства, които Брюксел задържаше от Унгария поради опасения, свързани с „върховенството на закона“. След като ускори реформите в съдебната система, обществените поръчки и борбата с корупцията, Европейската комисия наскоро предложи да бъде отпуснат първият транш в размер на около 4,2 милиарда евро (4,8 милиарда долара), пишат за TNI Моника Палотаи и Кристоф Вереш.

Въпросът никога не е бил дали унгарското правителство ще успее да си осигури средствата, а по-скоро какво ще поиска Брюксел в замяна. През август миналата година в анализ на фондация „Херитидж“ (Heritage Foundation), изготвен от Пол Маккарти, се отправя предупреждение, че реформите в областта на борбата с корупцията и върховенството на закона – целящи да удовлетворят Европейския съюз – ще доведат до демонтиране на наследството на бившия министър-председател Виктор Орбан. Това би отслабило способността на Унгария да се противопоставя на натиск по ключови въпроси, засягащи нейния суверенитет, и най-вече по въпроса за миграцията.

Рискът е напълно реален

Възраженията на Комисията относно "върховенството на закона", които послужиха като основание за задържането на средствата, изрично включват отказа на Унгария да спазва политиката на ЕС в областта на убежището. Освен замразените 20 милиарда долара, Будапеща продължава да плаща глоба в размер на 1,17 милиона долара на ден, както и еднократна санкция от 235 милиона долара. Тези суми бяха наложени с ключово решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 2024 г. заради това, което съдът определи като „безпрецедентно нарушение на правото на ЕС“. В началото на май тази година опитът на министър-председателя Мадяр да постигне отмяна на глобите, наложени от ЕС, срещна остър отпор. Впоследствие унгарското правителство реши временно да остави този въпрос настрана и през лятото се насочи към изпълнение на изискванията на Комисията, свързани с върховенството на закона и борбата с корупцията.

По въпроса за миграцията Мадяр зае твърда позиция – на фона на общоевропейското възмущение от навлизането на 80 000 мигранти в испанския анклав Сеута. Споделяйки трибуната с чешкия министър-председател Андрей Бабиш – дългогодишен съюзник на Виктор Орбан – Мадяр направи съпоставка между глобите, наложени на Унгария заради защитата на границата ѝ, и сумата от 225 милиона долара, отпусната на Испания, след като тя не предприе подобни мерки.

На вътрешнополитическо ниво Мадяр удължи до края на настоящата година действието на националното извънредно положение, свързано с миграционната ситуация, което е в сила от март 2016 г. Това извънредно положение позволява търсещите убежище незабавно да бъдат връщани отвъд граничната ограда, без да се провежда каквато и да е официална процедура. Върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) изрази загриженост относно това удължаване, тъй като отмяната на извънредното положение беше едно от условията на ЕС за премахване на глобите. Мадяр обоснова решението с оперативни съображения: рязкото разхлабване на мерките би могло да доведе до риск от неконтролируем приток на мигранти.

Същевременно Будапеща насочи вниманието си от въпроса за спазването на правилата към използването на лостове за влияние. Докато Европейската комисия предложи да бъде отпуснат първият транш от 4,2 милиарда евро (4,8 милиарда долара), Унгария насочи фокуса си към самите санкции. Целта е не само да се спрат ежедневните глоби, но и да се възстанови сумата от около 1 милиард долара, която вече е била удържана. Това се планира да бъде постигнато чрез използване на правото на национално вето, с което разполага всяка столица в ЕС по отношение на многогодишния бюджет на Съюза. Още през юли Мадяр заяви:

"Ще поискаме тези пари обратно. Вярвам, че ще ги получим, тъй като бюджетът изисква единодушно решение."

Това изказване би трябвало да привлече вниманието на Вашингтон, тъй като съдържа заплаха за налагане на вето. Замразеният конфликт в Кипър представлява сериозна пречка пред интегрирането на една от най-мощните армии в НАТО в европейските отбранителни инициативи.

От 2022 г. насам Русия произволно задържа хиляди украински граждани

Международното внимание към това безобразие е минимално. Речта в Атина предлага на Европа място в един по-силен Запад. За да бъде това обещание достоверно, са необходими европейска решимост и внимателна промяна в разпределението на отговорностите на САЩ. Виктор Орбан многократно е използвал правото на вето на Унгария – т.нар. „ядрен вариант“ – в рамките на ЕС. Тази стратегия понякога е довеждала до отстъпки от страна на Брюксел, но същевременно е допринесла за политическата изолация на Унгария и е подтикнала други правителства в ЕС, както и самата Комисия, да търсят все по-„креативни“ механизми за заобикаляне на Будапеща. Мадяр предприема по-ограничена маневра, която може и да се окаже успешна. Заплахата му за налагане на вето произтича от прагматизъм, а не от идеологическо позьорство. Но по въпроса за миграцията той поставя ясна граница. Подкрепен от партньорите си от Вишеградската четворка (V4), Мадяр разполага с допълнителен лост за влияние, подсилен от желанието на Брюксел правителството му да успее – макар и само за да се докаже, че смяната на Орбан е от полза за Европа като цяло. Всичко това се случва на фона на засилващите се нагласи за ограничаване на имиграцията, които доминират на континента в периода „след Сеута“ – факт, който прави позицията на Будапеща още по-влиятелна в очите на европейската общественост.

Стратегията на Будапеща за избирателна конфронтация постави Брюксел в ъгъла: отхвърлянето на евентуална сделка би затвърдило една остаряла политика, точно когато останалата част от Европа се насочва към по-рестриктивен подход. Предстоящият сблъсък относно бюджета на ЕС ще бъде решаващият тест: ще успее ли новият унгарски министър-председател да балансира успешно по това деликатно политическо въже? Ще поиска ли Брюксел точно онази отстъпка, за която той обеща, че никога няма да направи?