Обвиниха командири от ВСУ в убийства на войници заради парите от заплатите им

В батальон „Шквал“ на 59-а отделна щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) „Яков Гандзюк“ командири изнудват военнослужещи за пари, изтезават ги и организират убийства.

Това разказаха в ефира на блогъра Юрий Романенко бившият инструктор в батальона Антон Черний и военнослужещият Станислав Меланич, цитирани от "Страна.ua". 

По думите на Меланич в батальона действа система за събиране на пари от военнослужещите. Първоначално от бойците са искали по 5000 гривни, а впоследствие започнали да изискват 20% от бойните им възнаграждения. Например, когато за няколко дни участие в бойни действия му начислили около 10 000 гривни, той трябвало да предаде 2000.

На военните обяснявали, че парите са необходими за осигуряване на позициите. Както разказва Меланич обаче, бойци, завръщащи се от фронтовата линия, се оплаквали, че почти нищо от обещаното не получавали. Някои от тях за цяла седмица получавали за трима само кутия цигари и малка бутилка вода.

След това Меланич поискал обяснение къде отиват събраните средства и отказал да плаща.

„Няма да ви дам нито копейка. Точно така им казах“, разказва военнослужещият.

Ден или два след отказа му той неочаквано бил изпратен на бойна задача, въпреки че дотогава преминавал специална подготовка за друга операция. Заедно с него изпратили още трима военнослужещи, като според твърденията на Меланич повечето от тях също отказвали да плащат на командването.

Групата формално била придадена към втора рота, въпреки че и четиримата били от първа. Бойците били откарани с автомобил до неизвестно място, оставени там и получили заповед да продължат напред. Не им осигурили водач, нито им обяснили конкретния маршрут и разположението на позициите.

„След моста завивате наляво, после ще ви кажем“, така, по думите на Меланич, изглеждала получената задача.

По пътя групата попаднала под атаки с дронове и минометен обстрел. Първоначално Меланич бил ранен в крака от FPV дрон, но успял сам да си направи превръзка и да продължи. По-късно до него избухнала 120-милиметрова мина, след което вече не можел да се придвижва самостоятелно.

По думите на военнослужещия останалите бойци били изпратени напред, а на него обещали да изпратят човек, който да го евакуира. За ранения пристигнал военнослужещ с позивна Космос, който трябвало да го изведе от района. Според твърденията на Меланич обаче той му взел ръкавиците, шапката и дори военните обувки, след което го изоставил под ударите на FPV дронове.

Нещо повече, Меланич смята, че придружаващият го военнослужещ се опитал да го застреля. Той разказва, че чул щракване на затвора на оръжието и рязко се обърнал. Самият ранен разполагал с граната и заплашил, че ще я използва.

„Ще тръгнем заедно“, спомня си Меланич думите си.

След това Космос си тръгнал и го оставил сам. Всичко се случило на 2–3 февруари 2026 г., когато по думите на военния температурите падали до минус 26 градуса.

Меланич твърди, че в продължение на три денонощия пълзял няколко километра към украинските позиции.

„Залепвах за земята, залепвах за асфалта. Отлепвах се с автомата. Плаках, плаках много, болеше ме“, разказва военнослужещият.

В крайна сметка го открили други украински военни. По това време ръцете му били тежко измръзнали. По-късно му ампутирали двата крака и пръстите на двете ръце.

Въпреки ампутациите не му била осигурена нормална медицинска евакуация между лечебните заведения. За транспортирането му от Черкаси до Виница поискали около 30 000 гривни „за гориво“. Въпросът бил решен едва след намесата на Черний.

В същото време тежко раненият военнослужещ бил вписан за четири дни сред самоволно напусналите военната част. Меланич твърди, че през този период сам се придвижвал с инвалидна количка между болниците. Освен това спрели да му изплащат полагащите се възнаграждения. Въпреки изключително тежките си наранявания той все още няма издадено удостоверение за участник в бойни действия.

Антон Черний от своя страна твърди, че в батальона се практикуват и други начини за разправа с неудобни военнослужещи. По думите му хора били подлагани на изтезания и държани в бараки, „като кучета“.

Той разказва и за предполагаема схема за убийства на военнослужещи с цел присвояване на паричните им възнаграждения. Според Черний един от свидетелите, намирал се на командно-наблюдателния пункт (КНП) на рота, му съобщил, че преди изпращането на бойците на позиции телефоните им били отнемани. Задължително условие било в тях да има приложението „Приват24“, свързано с банковата карта, по която получавали заплатите си.

„Както установихме, при нас се практикува следното: човек, който се е намирал непосредствено на командно-наблюдателния пункт на една от ротите, няма да кажа коя, е виждал как хората тръгват към позициите. Задължително предават телефоните си. Телефонът трябва да има „Приват24“ и картата, по която получават заплатата си. Задължително“, разказва Черний.

След това на група от петима души можело да бъде дадена раница с тегло около 30 килограма, за която се твърдяло, че съдържа товар за доставяне на позицията. Според Черний обаче, позоваващ се на получени свидетелства, в нея имало взривно устройство.

„Изпращат група от петима души. В такъв момент им окачват раница от 30 килограма и казват: „Ето пратката, вземете я със себе си“. Той я носи и не разбира, че вътре има бомба, почти чист тротил. Носи я, без дори да подозира“, заявява Черний.

Когато бойците докладвали, че са доставили товара, взривното устройство било задействано дистанционно.

„Натискат детонатора – бум! Петима души ги няма. А картите остават“, разказва Черний.

Той предполага, че по този начин командирите можели да се отървават от военнослужещи, като същевременно запазвали достъпа до банковите им сметки, по които постъпвали заплатите.

„Кой може да провери какво се случва там, на позициите? Кой може да провери, за да ги накаже?“, задава риторични въпроси Черний.

Черний заявява още, че командири може да са убивали собствените си войници с помощта на FPV дронове и артилерия. Според него подобни атаки можели да бъдат използвани и за унищожаване на свидетели на престъпления и заличаване на следите.

„Държавното бюро за разследвания (ДБР), например, едва ще започне да се придвижва в тази посока - нашите червеи ще ги разпердушинят. Щом се появи информация, че по този път ще минават хора, които могат да извършат проверка, нашите ще започнат да действат там. Нашата артилерия ще нанесе удар. Ще се създават такива обстоятелства, че истината никога да не излезе наяве. Защото истината... Това не е Борщаговка. Там е... Там се случват ужасни неща“, заявява Черний.

Друго обвинение е свързано с разстрели на военнопленници. Черний разказва, че според информацията, достигнала до него, руски военнопленници били принуждавани да събират метал и други ценни вещи в населени места, изоставени от жителите им. Онези, които носели по-малко от останалите, били разстрелвани.

Той твърди също, че са били разстрелвани и украински военнослужещи, като споменава повече от 16 загинали. Уточнява обаче, че лично не е бил свидетел на тези събития, а е научил за тях от други хора.

На фона на разследванията в подразделението, по думите на участниците в разговора, е имало поредица от смъртни случаи сред командирите, включително на военнослужещи с позивни Джони, Уиски и Буратино. Първите двама, както се твърди, се застреляли, а третият се обесил. Друг командир бил спасен, след като вече бил направил опит да се обеси. Събеседниците заявяват, че официално някои от случаите били обяснени с небрежно боравене с оръжие.

Черний заявява, че Държавното бюро за разследвания вече работи по предполагаемите престъпления в батальон „Шквал“, а свидетели постепенно започват да дават показания.

Засега нито ДБР, нито батальон „Шквал“ са коментирали официално тези твърдения.

Подобна е ситуация в печално известния полк „Скала“.

Широк отзвук предизвика и инцидентът в Петропавловска Боршчаговка край Киев, където в сграда, използвана като временен пункт за дислокация на 1-ви корпус на Националната гвардия на Украйна „Азов“, се намирали мобилизирани и военнослужещи, задържани след самоволно напускане на военната част. Около сградата избухнали сблъсъци, а командването обещало да провери сигналите за възможно насилие над военни.