45 дни в ада: Подземната война на Украйна срещу Путин

След шест дни, прекарани в тъмните недра на подземен газопровод, "Хамстер“ е щастлив отново да бъде под открито небе.

"Честно казано, сякаш попаднах в друг свят“, казва 33-годишният украински пехотинец, чиито очи ярко изпъкват на фона на лицето му, изцапано с черен прах и химически остатъци.

"Хамстер“ и негов боен другар с позивна "Том“ току-що са приключили мисия по изваждането на тялото на загинал съратник от тунелите край фронтовия град Купянск. Те са част от десетките украински войници, участвали в операция "Велес“ - тайна военна контраофанзива, проведена изцяло под земята, в хода на която са ликвидирани 100 руски войници, а 30 са пленени.

Нова реалност

Украинците, някои от които са прекарали 45 дни под земята, разказаха пред The Telegraph как са се сражавали в тесните, изведени от експлоатация газопроводи - пространства, едва достатъчно широки, за да може човек да се промъкне през тях.

Един от тях описа как е лежал в пълен мрак в продължение на 24 часа сред труповете на трима руски войници, без да смее да издаде звук от страх, че ще бъде убит.

Те споделиха за ужаса от престоя в затворени пространства, съзнавайки, че единственото нещо, което ги дели от руснаците, е купчина чували с пясък.
Когато се озоваваха лице в лице с противника, войниците откриваха огън с оръжия с малък калибър и хвърляха гранати в черните тунели, докато се задушаваха от праха и огласяха от взривовете.

Те описват замайващата, тежка миризма на природен газ, химикали, трупове и човешки отпадъци, както и стена от прах, която никога не се разсейваше. Някои губеха съзнание в тунелите заради токсичните газове, пуснати от руснаците, а други се налагаше да бъдат лекувани от инфекции, след като са прекарали дни под земята.

Това е новата реалност за украинските войници. Докато дронове кръстосват небето, войските водят битки под земята – форма на подземна война, която променя облика на бойното поле.

Участващите в операция "Велес“ войници успяха да отвоюват малко над девет мили територия от хватката на Москва, подпомагани от щурмови групи и оператори на дронове на повърхността.

Първо, украинците навлязоха в тунелите и използваха наземни безпилотни апарати, въоръжени с експлозиви и картечници, за да унищожат руските барикади и да изтласкат войниците назад.

Едновременно с това, щурмови групи на повърхността и подразделения, опериращи с дронове, нанесоха удари по логистиката зад вражеските линии. Така руските сили под земята останаха без храна, вода, медикаменти и боеприпаси.

Процесът е изключително тежък - след първоначалния пробив войниците се сражават ожесточено за всяка педя земя, изтласквайки руските барикади метър по метър.

Това обърна хода на събитията срещу руските сили, които дълго време се възползваха от тактическите предимства, предоставяни от тръбопровода.

Операция "Велес"

Операция "Велес“ носи името на славянския бог на подземния свят, който според древните вярвания отвежда душите на мъртвите към вечните зелени пасища. Подземният свят под Купянск, в Харковска област, обаче няма нищо общо с тази идилия.

Войниците се придвижват през тунели с диаметър между 1 и 1,2 метра. Налага им се да пълзят през дълбока кал или да се придвижват с импровизирани превозни средства, наричани шеговито "Купянското метро“.

Корт, 22-годишният командир на пехотен взвод от 13-та бригада "Хартия“, прекара 18 дни в тръбопровода през изминалия месец. По време на престоя си там украинските сили напреднаха с 500 метра, а Корт, който наскоро е завършил военна академия, успя да вземе трима руски войници в плен.

Ukraine’s front line has moved underground — and it’s changing what defense actually means in this war. Near Kramatorsk, soldiers of the 93rd “Kholodnyi Yar” Brigade now travel between combat positions through tunnels, not just shelters to wait out shelling. Journalists have compared the growing network to a subway system: junctions, branch tunnels, multiple exits, rest stops for troops hauling heavy gear. The shift happened because the old solutions stopped working. Anti-drone netting over roads used to buy some protection. It doesn’t anymore. So Ukrainian units found routes drones simply can’t watch — below ground. “They’re building tunnels and underground fortifications specifically so the enemy can’t kill our soldiers with FPV drones,” said Colonel Vitaliy Sarantsev, spokesman for the 14th Army Corps. “This is genuinely important for the front today, and it’s one way of preserving personnel.” President Volodymyr Zelenskyy @ZelenskyyUa recently visited one of these underground command posts — footage shows a fully built-out facility, not a dugout. Some sites go further still: truck access, parking, mess halls, sleeping quarters, even a drone-ammunition production line the troops call their “underground factory.” The engineering has been tested. Sergiy, callsign “Marik,” commands an engineer-sapper platoon building strongpoints with corrugated steel and three layers of timber overhead. “The guys took a direct hit from 152mm artillery. The shelter held. Then a guided bomb hit ten meters away. It held that too. Everyone survived.” Training has moved underground as well. Odesa’s military academy built the country’s first underground training hub, designed so classes continue through air raid alerts. Troops even fly drones indoors as coursework. What this actually means It’s a structural answer to a battlefield that drones have made almost impossible to survive in the open. Military analyst Kostiantyn Mashovets put it plainly: tunnels let Ukrainian forces regroup, resupply, and rotate troops while staying largely invisible to the enemy, cutting off most of Russia’s tactical-level strike options before they can even be used. Militaries have reached for underground infrastructure before whenever air power made the surface too dangerous to cross. The technology each time is different. The logic stays the same: when the sky becomes too dangerous to move through, armies stop trying, and build somewhere the enemy can’t follow. “The battlefield is becoming more transparent and more dangerous,” said Colonel Ihor Obolenskyi of the “Khartiia” Corps. “Right now, underground, we’re more effective — both in spirit and technologically.” Source: ArmyInform, October 19, 2026 #Ukraine #UAF #ModernWarfare #DroneWarfare #DefendingUkraine

— Army Media 🇺🇦 (@armyinformcomua) October 19, 2026

Той разказа как украинските и руските части са разделени в тръбопровода чрез барикади от чували с пясък. И двете страни ги използват като крехка защита от шрапнели и куршуми, докато водят огън по противника. От външната страна на всяка барикада са монтирани термовизионни камери, чрез които войниците могат да следят движението отсреща.

Понякога бойците прескачат барикадата, за да предприемат атака - било то в опит да изтласкат врага с няколко метра назад, или за да поставят и настроят камери. Но поради изключителната близост между двете страни, дори най-слабият звук от движение се чува в тъмнината, което незабавно провокира интензивна престрелка.

Корт си спомни за едно денонощие, през което, притиснат между барикадите, докато се опитваше да намери удобна позиция за атака срещу руските сили, се оказа обграден от три руски трупа. Наложило му се да спи между тях - двама пред него и един зад гърба му.

"През всичките тези 24 часа смрадта беше непоносима“, разказа младият войник, а изражението му беше сериозно. "Прекарах там една нощ и накрая казах: "Трябва да атакуваме веднага, защото в никакъв случай няма да спим тук отново – това е, по дяволите, истински ад".

Войниците постоянно повръщат

Корт описа физическите последици от пребиваването в тунелите от съветско време като истински кошмар. По думите му имунната система на войниците е толкова отслабена, че те постоянно повръщат, получават кожни увреждания, храчат кръв, а в някои случаи дори губят съзнание, докато телата им се борят с недостига на кислород.

Той вдигна ризата си, за да покаже дълбоки белези по хълбока и обясни, че раните са се инфектирали тежко заради мръсните условия в тръбопровода. 

Друг войник, с позивна "Викинг“, е бил обущар, преди да бъде мобилизиран по-рано тази година като пехотинец. Първата мисия на 51-годишния мъж е била именно в тръбопровода. Той е прекарал там три периода: един от 45 дни и два по 21 дни.

Той пристигна на позицията им с ръчна количка. "Всички бяхме покрити с кал, целите в мръсотия, а наоколо просто лежаха трупове. Те казаха: "Успяхме!“, а аз просто се свлякох върху количката и изгубих съзнание. Миризмата на газ... трябват три-четири дни, само за да свикнеш с нея“, добави войникът с очила, дръпвайки дълбоко от цигарата си. 

"Това е пълен дискомфорт. Но, е, виждам целта... и задачата трябва да се изпълни. Всичко останало, всички емоции, остават на заден план", добавя той.

"Вепр“, 27-годишен старши боен медик на рота, чийто позивен означава "глиган“, е прекарал две ротации в обширната мрежа от тръби, съответно по 23 и 43 дни.

Да оказваш помощ на бойните си другари в тръбопровода означаваше да се бориш с бързо развиващи се инфекции и дихателни усложнения, причинени от токсични газове, използвани от руските сили – и всичко това в тъмнината на подземния тунел, осветяван единствено от фенери.

Той описа ситуацията не по-малко от "пълен ад“ и "тотален хаос“.

В един от случаите Вепр губи съзнание, но след това успява да извлече ранен войник на разстояние 100 метра до импровизиран медицински пункт за оказване на помощ. Той разказва, че се е наложило да го свестяват с кислород, а след като е допъл в съзнание, отново е продължил да работи.

Въпреки това, колкото и тежки да били условията в тръбопровода, един от войниците - старши сержант с позивна "Дядо Коледа“ сподели, че предпочита живота в тунелите пред службата в "зоната на смъртта“ на повърхността, където войските са преследвани от вражески дронове, кръжащи отгоре.

"Влажно е, тъмно е, смърди, наоколо лежат трупове“, разказва 29-годишният мъж, който преди е работил като помощник-готвач и добавя: "Но всъщност там, под „затворено небе“, се чувствах по-сигурен. Най-големият ужас във войната днес са дроновете".

Навътре в ничията земя

В историята на военните конфликти армиите често са били принуждавани да слизат под земята. По време на Първата световна война войските са копаели дълбоко под "ничията земя“, за да поставят експлозиви под вражеските окопни мрежи. По време на съветско-афганистанската война афганистанските бойци са използвали подземни системи от водопроводни канали, за да се изплъзват на съветските сили.

Това обаче, което се наблюдава в Украйна, е от съвсем различен порядък. Вместо изолирани мрежи, подземната инфраструктура тук може да се простира по протежение на огромни участъци от 1200-километровия фронт, добавяйки ново измерение към една война, която и без това се води под постоянната заплаха от дронове и въздушно наблюдение.

Добре осведомени военни източници заявиха The Telegraph, че очакват подземните бойни действия да заемат все по-голямо място в сраженията по целия фронт. Въпреки предизвикателствата, пренасянето на операциите в подземни мрежи би улеснило логистиката и би позволило провеждането на евакуации - нещо, което в момента е невъзможно поради повсеместното присъствие на дронове.

Украинските сили вече се адаптират към този нов начин на водене на война. В неделя специалисти от полка за безпилотни системи "Лава“ към подразделението "Хартия“ съобщиха, че модифицират бойни роботи, предназначени за издирване на руски войници и разузнаване, така че да могат да действат вътре в тръбопроводите.

За "Зануда“, главен офицер по планирането в 13-та бригада "Хартия“, изпращането на войници в тръбопровода е решило ключов логистичен проблем, който дълго време е затруднявал частите, сражаващи се в Купянското направление.

"Първоначално руснаците се намираха изцяло в нашата оперативна зона – по-конкретно, вътре в тръбопровода. Планът ни беше да ги изтласкаме оттам, което вече постигнахме. Това ни позволява да използваме [тръбопровода] в своя полза – да го използваме срещу самите тях“, сподели "Зануда" от своя подземен команден пункт.

Въпреки тежките условия, няколко войници, прекарали дълго време под земята, споделиха, че разбират необходимостта от операцията и биха я повторили, ако им бъде наредено.

"Том" и "Хамстер", двама пехотинци, с които The Telegraph разговаря непосредствено след излизането им от тръбопровода, споделиха, че изпитанието е си заслужавало, за да бъде върнато у дома тялото на техен боен другар, така че семейството му да може да го погребе.

Сега, докато бършеше лицето си, почерняло от сажди и химикали, Том сподели, че в главата му са само три неща: да се измие, да поспи и да се прибере у дома при семейството си.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.