Кръв за власт

Филипинският остров Минданао е осмият по население в света – 25 милиона души. Територията му (94 930 кв. км) е по-голяма от тази на 125 държави, например Холандия, Австрия, Чехия.

Островът е мюсюлмански бастион в сърцето на една от най-ревностните католически страни. Иска да е независима ислямска държава и води сепаратистка война (с помощта на Ал Кайда) срещу филипинското правителство. Досега тази война е взела живота на над 120 хиляди души. В момента текат мирни преговори.

На този фон една от най-бедните провинции на острова – Магуинданао, привлече вниманието на света преди близо година. Привлече внимание с втрещяващата жестокост на борбата между местните фамилии за власт.

57 души бяха отвлечени и разстреляни – предимно жени и 32-ма журналисти, тръгнали да подадат документите за участие в местните избори на Исмаел Мангудадату. Те обаче дръзнали да минат през територията на клана Ампатуан, който властва по тези земи близо половин век. Това им струва живота.

Сега Андал Ампатуан младши и още петима членове на неговото семейство, плюс над 190 други техни приближени, са изправени пред съда по обвинение в организиране и изпълнение на бруталното покушение. Всички отричат категорично участие в атаката, но още първите показания на свидетели на прокуратурата сочат обратното. 

Слуга, обслужващ палата на фамилията Ампатуан 20 години, заяви под клетва, че чул как господарите му се обединяват около идеята за елиминиране на вражеските амбиции за участие в управлението.

Андал Ампатуан-старши като глава на семейството и губернатор на Магуинданао попитал: „Как ще спрем Мангудадату от участие в изборите?”. Отговорът на сина му, който е и кмет на град Дату Унсай, бил: „Това е лесно. Просто ще ги избием”. С усмивки по лицата всички на масата се съгласили.

Друг свидетел по делото пък разкри, че самият Ампатуан младши е извършил първата екзекуция на 23 ноември 2009 година.

Въпреки че всеки е невинен до доказване на противното, едва ли някой в бившата испанска колония се съмнява в участието на клана Ампатуан в заговора. Но защо тази и редица други фамилии се поставят над закона? Защо на практика прилагат закона на джунглата? Защо разполагат с хилядни частни армии от наемници? И защо всичко това (поне до момента на кървавата баня) се толерира от правителството?

Кланът Ампатуан е от коренните жители на Магуинданао и родът им може да се проследи до мюсюлманския проповедник Шариф Агуак, един от първите, които донасят исляма в региона (XIII век). Влиянието им обаче се засилва едва с настъпването на ХХ век – те са богати търговци, но все още са в подножието на управленския връх. 

Обратът в тяхна полза настъпва с идването на власт на авторитарния президент Фердинанд Маркос (1965 година), който се ползва с подкрепата на САЩ. Виждайки заплаха за собственото си управление в набиращото сила комунистическо движение и нестихващото желание на мюсюлманско Минданао за независимост, Маркос обявява военно положение в страната.

Част от политиката му включва доверяване на власт на няколко влиятелни фамилии, които да контролират размирните региони. Така Андал Ампатуан-старши става кмет на град Маганой и започва изграждането на личната си империя.

Съдбата е особено благосклонна към него дори и след свалянето от власт на Маркос през 1986 година. Заелата президентския пост Корасон Акино не само не иззема управленските функции на Ампатуан, но дори му дава по-широки правомощия.

2001 година обаче е истинският Ренесанс за Ампатуан, който е в изключително близки отношения с избраната за президент Глория Аройо. По време на нейното управление кланът буквално завладява Магуинданао. Старшият става губернатор, синовете му също заемат високи постове. Роднини, близки и познати са назначени в цялата управленска система.

Само три години по-късно Аройо печели втори мандат с изключително малка преднина, която на практика й е гарантирана от гласовете в Магуинданао. Появяват се обвинения във фалшификации и нагласяване на резултатите, но те са отхвърлени както от държавния глава, така и от губернатора Ампатуан.

Случайно или не, през 2006 година Аройо издава заповед, с която се обявяват за законни всички частни армии, командвани от фамилии като Ампатуан. Те щели да помагат на редовната войска в борбата с бунтовниците, а не да служат като застраховка за властта на контролиращите ги семейства.

Така се стига до ситуация, в която Ампатуан контролират полицията, съдебната власт и избирателната комисия в своя регион. Притежават 2000 наемници, въоръжени с гранатомети, минохвъргачки и автоматично оръжие.

В навечерието на касапницата преди година фамилията разполага с 28 имения, множество луксозни коли и необятни оризови ниви.

И в този момент се появява политик, осмелил се да участва в избори и да развали тази семейна идилия. Исмаел Мангудадату не рискува да подаде документи сам и с тази задача се заема делегация, водена от съпругата и сестрите му, няколко адвокати и 30-ина журналисти. Всички те поемат към избирателната комисия в столицата на провинцията – Шариф Агуак, чийто кмет е член на семейство Ампатуан.

Имайки предвид мирния състав на групата, никой не предполага, че има реална опасност за живота им. До момента, в който кортежът не е пресрещнат на безлюден хълм от стотина въоръжени мъже.

Краят на историята е масов гроб.

Впоследствие Исмаел Мангудадату печели изборите и става губернатор. Но на каква цена...