Правата ни на свободния енергиен пазар: Кой ги пази?

Година след официалния масов старт на пълната либерализация на електроенергийния пазар процедурата цикли. Възможността всички да изберат свободно своя доставчик на ток беше дадена официално на 1 април 2016 година. Но конкретните модели, рамки и защитни механизми за потребителите липсват.

В същото време вече започват да се появяват нелоялни практики. В дните около Великден беше изключено захранването на 30 Диагностично-консултативен център (ДКЦ) в София. От електроразпределителното дружество ЧЕЗ уточниха за Investor.bg, че това е направено по искане на търговеца, който е сключил договор за доставка на електроенергия, а от лечебното заведение твърдят, че са платили своите задължения.

Случаят ще се изяснява, но той повдига доста въпросителни.

Всъщност като цяло процесите при отварянето на пазара не протичат особено активно, а либерализацията е посочена като приоритет в управленските намерения за ГЕРБ и Обединените патриоти. Тепърва трябва да очакваме изработването на модел и на вече съвсем конкретните рамки, в които да влезе либерализирания пазар в България.

От гледна точка на пазара, свободната конкуренция разбира се е най-доброто, което може да се случи и на всички участници Изкривявания, породени от нелоялни практики или грешни решения, обаче съвсем не могат да бъдат изключени.

Една от първите промени за битовия потребител на свободния пазар е, че защитата от нелоялни практики вече ще идва не от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която ще остане да регулира дейността по разпределение на електроенергията, а от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Институцията е отговорната за това договорите с всички търговци, не само на електроенергия, да не съдържат неравноправни клаузи, които да ощетят потребителя – битов или стопански.

Реално в момента дебатът по отношение на отварянето на пазара е съсредоточен основно как да бъдат защитени уязвимите потребители, а останалите домакинства остават малко на заден план. В масовия случай обаче те дори не знаят за какво да внимават в своите договори с потенциалния бъдещ доставчик на електроенергия.

Невключването на всички такси, като например оферта с цена за електроенергия без задължителния елемент „Задължения към обществото“ или такса за пренос на електроенергията, на пръв поглед прави предложението много атрактивно, но в дългосрочен план това означава по-високи от очакваното сметки за ток.

Надеждите на институциите засега залагат само на добрите намерения на търговците и силната конкуренция, която ще се появи. През миналото лято бяха обсъдени някои идеи като например създаване на регистър с нелоялни търговски практики и Етичен кодекс на търговците на електроенергия. След първоначалния ентусиазъм от страна на институциите във връзка с тези идеи, предложението все още не се е превърнало в реална норма.

На теория добрите практики и силната конкуренция действително са в състояние да изхвърлят нелоялните търговци. Според регистрите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) регистрираните активни търговци на електроенергия на либерализирания пазар към 22 март 2017 година са над 90, което означава голям избор.

На обикновените потребители обаче липсва опит – дори и да разпознаят некоректното предложение, липсва и достатъчно информация за случващото се на пазара и за участниците там. Показателно за това е, че като цяло броят на излезлите на свободния пазар домакинства не е голям. Електроснабдителните дружества коментират, че обикновено става въпрос за собственици на малки фирми, които вече са минали пътя към свободния енергиен пазар в своя бизнес и са наясно с предизвикателствата, които носи свободното договаряне на цените и условията с доставчика на електроенергия.

Не бива да се забравя и още, че либерализацията на електроенергийния пазар напрактика засега е спъната от икономическата изгода, защото за бита условията на регулирания пазар все още са по-добри. Само за пример нощната тарифа, която те заплащат, е под себестойността на електроенергията, заплащана от електроснабдителните дружества. Но това неминуемо ще се промени, когато бъдат изчистени всички въпросителни около процеса.

На този етап липсва и агресивна кампания за привличане на битовите потребители от страна на търговците и повечето от тях са съсредоточени в стопанските потребители, чието потребление е по-предвидимо, тоест разходите за балансиране ще бъдат по-малки, а и като цяло разходите за обслужване са по-малки.

Това също неминуемо ще се промени, когато стана ясни моделите на либерализацията и потребителите трябва да бъдем подготвени. Истината е, че на пазарите с повече опит само конкуренцията не е била достатъчна, за да предпази потребителите. Намесили са се институциите и самите търговци.