От дивата котка Патрашкова остана само сива мишка!

Соня Колтуклиева – първата, която излезе от къщата на ВИП Брадър благодари на публиката за вота й, тъй като така е имала възможността да се върне към своя живот и приятелите си. Тя е доволна от участието си, изненадана от Патрашкова и преоткрила Багата.

”Той ме изчака около един час да го разпитвам за спорта, за живота му, за чужбина. Много се надявам след ужаса и драмата, която той преживя с нападението и завръщането си от онзи свят, да се промени и да извади от себе си това, което много дълбоко потиска – тънко чувство за хумор, природна интелигентност и чувствителност. Аз мисля, че това момче ще се прероди”, каза тя в интервю за Dnes.bg.

Смятахте ли, че ще сте първата, която излиза от Къщата и съжалявате ли за това?

Помнят се първият и последният. Останалото е на конвейр. След мен ще има още много разкази. Иска ми се Къщата да става по-уютна, не психарска, както ми се струва, че ще се случи. Останаха 13 души, които искат да победят, да останат колкото е възможно повече. Аз - не. Получих това, което исках – хората да видят Соня Колтуклиева, която се примирява със спални с прозорци, с отсъствието на фризьор и маникюрист, с трудността да живее с хора, които не я приемат. Още от началото стана ясно, че това е компания, която щъка от реалити на реалити, от концерт на концерт, от шоу на шоу. И те са среда, която не познавам и не желая особено да опозная.

Преоткрихте ли се?

Видях себе си в ситуация, която не мисля, че мога да приема, но издържах. 7 дни ми се видяха като 700. Излязох потресена от усещането за Стокхолмски синдром. Искаш неистово да изпълзиш по оградата и да прескочиш и едновременно с това тълпата те влече надолу и назад. Там съществува необичайно и ужасна смяна на настроения – на приятелства, на вражески, задкулисни изпълнения.

Кой ви изненада като човек в Къщата?

Мисля, че Кристина Патрашкова. Тя не е такава, каквато се държи в медиите - яка, неостъпчива, борец за правда и свобода, настъпателна. Видях я дребна, сервилна, неистово желаеща да се хареса, лишена от характер. От дивата котка беше останала сива мишка. Не познавах и нямах очаквания от никой друг. Интересна ми е Ирен Кривошиева. Макар че тя едва ли е била много щастлива от моя първи сблъсък със сина й – Владимир, когато му казах, че той е дошъл тук не за да опознае баща си, а да разруши живота му и да хвърли бомба. Странно е, че тя и синът й използват много цинизми и това е едно от нещата, които не успях да приема в Къщата. Странна ми беше и номинацията ми.

Всъщност е ясно защо Фънки номинира мен. Все пак аз се възпротивих срещу компанията им – Патрашкова, Мариана, Юлиан и той. Опитах се да им обясня, че тук имаме мисия. Хората очакват да научат нещо от нас, а не да получат гадничкото усещане – и ние не сме кой знае какво, но виж ги и тези. Сега като гледам конфликта си с Юлиан Константинов заради националния волейболен отбор и моето желание да разбера какво наистина се случи в Пекин и после стигна до Лондон, виждам, че съм доста приповдигната, звуча скандално, но така бих се държала винаги. Не понасям хората, които ми говорят с учебникарски клишета.

Смятам, че и публиката се интересува от факти и истини, от думи, изказани от първо лице, единствено число. Юлиан започна да ми обяснява как по принцип стоят нещата, а аз имах конкретни въпроси. Това, което мисля, че не е видяла публиката, е как накрая ние си стиснахме ръцете и аз му казах : “Даде ми урок, вече ще бъда по-предпазлива и по-малко агресивна, задавайки въпроси”. Той ми отговори: “И ти на мен ми даде урок”. С това за мен приключи конфликтът. Сега разбирам, че познатата групичка отново се е събрала и той ме е иронизирал. Дори се е опитал да ме уязви с нещо, което е истина. Аз наистина съм взимала интервю по телефона с Борис Христов, докато живееше в Италия. Тогава бях стажантка в “Труд”. Истина е! Това правя цял живот. Взимам интервюта от знаменитости. Особено като бях напориста млада репортерка. Сега интервютата не ме интересуват толкова, колкото се опитвам да развивам способността си да правя коментари и анализи, разчитайки на интуицията си.

Какъв тогава е коментарът ви за Вип Брадър?

Докато за някой това е шоу, майтап, в което всеки може да нарита и наплюе всекиго, аз обяснявах, че това е нашият живот – нищо по-различно. Ако аз тук, не цепя басма на никого – това правя и в реалността. Ако Фънки се държи като циник, язвителен към себе си, такъв е и навън. Ако Юлиан в Къщата е многознайко, който иска всичко да се върти около него – той е такъв и в живота. Ако Бони си припява и се кърши в къщата, дразнейки останалите – тя си е такава. Само Кристина е различна.

Беше много интересна реакцията на съквартирантите, когато разбрахме, че тя има химикал и лист. Никой от нас нямаше дори къс хартия, телефони, нищо. По едно време се забавлявахме от надписите на етикетите върху опаковките. Просто за да четем нещо. Но тя имаше тази привилегия. Даже аз го отбелязах с вик: “О, ти имаш химикал и лист!”. Всички след този момент си промениха отношението към нея - от дистанцирано и незаинтересовано към подмазваческо. Дадоха си сметка, че излизайки навън, тя ще започне да рисува техните образи по начин, по който тя самата прецени. И дори Златка, която беше много остра към нея, започна леко да й се увърта. Останалите – също. Това е страхът от медиите, които се превръщат в терминатор-гилотина, не в приятел на хората. ВИП Брадър не е нищо по-различно от живота, който живеем. Брадърите не са представителна, а случайна извадка.

Ако можехте да избирате, кого бихте искали да видите в Къщата?

Някои от имената, които се спрягаха – Елена Йончева, Людмила Филипова, Трайчо Трайков, Димитър Стоянов. С тях можехме да спорим, да говорим, но май не съм права. Хората не искат “Панорама”. Те не искат да бъдат предизвиквани да разсъждават. Искат да бъдат забавлявани. Не желаят още една трибуна, в която им се говори за нещата от живота. Те искат да забравят за нещата в живота. Искат да им се даде възможност да иронизират някого, да му се подиграват и когато се съберат покрай телевизора, да им е забавно, че някой е по-прост, по-жалък, по-уязвим, отколкото са те.