Георги Лозанов: Много творци заслужават своето "Умно село"

Отново с едни от най-знаковите имена, дали своя принос в българското изкуство и култура, ни среща  "Умно село", което може да гледаме всяка неделя по телевизия Bulgaria ON AIR. Предаването  стартира през 1999 г., като заглавието е реверанс към едноименната анимация на Доньо Донев.

Още с първите си епизоди то се откроява с авторския почерк, с който е поднесен портрета на всеки от героите в предаването. За мястото му в българския ефир и как то успява да се задържи 20 години на екран разказва Георги Лозанов пред Dnes.bg.

Гледам на предаването не толкова в ретро перспектива, колкото като на съвременен, актуален продукт в културната сфера, към която медиите имат неизпълнен дълг. Не говоря за сферата на масовата култура, а за задълбочения поглед и интерес към културните процеси у нас и по-специално към  открояващите се фигури в тях. В тази ниша "Умно село" е най-доброто постижение на  българските телевизии от  края на 20-и и през новия 21-и век.

Как то успя да се задържи толкова дълго на малкия екран?

Предаването свърши огромна работа и дори продължава да я върши. Затова не искам да говоря за него в минало време.  Надявам се, че ще се намери начин да се подновят сериите – създателите му са живи и здрави и съм сигурен, изпълнени с нови идеи. Даже в някакъв смисъл е парадоксално, че предаването престана да се реализира в БНТ, в която като обществена медия имаше естествено място.

Най-напред работата, която то върши, е свързана с културната памет – така гради образите на българските творци, че да останат в нея, да бъдат запомнени. Но да спомена и още  няколко съществени качества на тези телевизионни портрети, като започна от селекцията – предаването демонстрира много добър вкус за хора на изкуството и духа, хем добре познати, хем отвъд скуката на познатото. Няма даскалска патетика и патриотарски изблици, но няма и снобски залитания и обслужване на модите.

Също така е много ценно, че предаването разказва как културата – литературата, музиката, театъра и т.н., се случва "вътре" в човека. Как се създава такава личност, която в потока на всекидневието  ражда, твори изкуство. Откроява откъде извира в човешки план тази потребност и способност. Какво  му се случва на човек, как се самопритежава, за да може да прави добро изкуство, каквито "по правило" са творците, представени в "Умно село". И още нещо, много съществено: имаше опасна тенденция, тя продължава и до днес, на чалгализация на културата, която лансира някаква култура на падналите културни задръжки. А това е дървено желязо, защото културата стъпва именно върху  задръжките, които поставя, в основата й е табуто. В този смисъл предаването беше спасително за културата като цяло със силната алтернатива на чалгализацията, която предлага всеки негов епизод. С галерията от големи личности, в които се разбират вълните на чалгизацията. Идентификацията с тези личности и дори само телевизионното запознанство с тях влияе върху културната идентичност на зрителя, помага му да не го завлекат калните течения в публична среда.

"Умно село" се откроява от  предаванията на онова време. Но всъщност 90-те години можем да се похвалим и с друго алтернативно предаване - "Улицата". Отново създателите му са хора на изкуството.

То също имаше голяма роля, като демонстрираше, че е възможно интелигентно забавление, за което не е необходимо да ти падат задръжките. Едно предаване, от което също  в някакъв смисъл самоунищожително БНТ се лиши.  Тези две предавания можеше да са бижутата в делничния тоалет на обществената медиа, които тя ревниво да пази във времето. Вместо това, БНТ отдавна се отказа от "Улицата". Сега се отказа и от "Умно село".  С радост научих, че Bulgaria ON AIR го приема, поздравления за този програмен ход. Една частна телевизия се ангажира да пренася съхранената в предаването  културна памет и да я предава на следващите поколения.  И никак не бърка, защото, убеден съм, епизодите на „Умно село“ имат качествата с годините да получават нови значения,  да генерират нови прочити, да се харесват на нови публики…

Виждаме старите герои по нов начин...

Който не е гледал "Умно село", може да го гледа като за първи път. А за останалите ще е удоволствие да се върнат към собствените си спомени за големите имена на българската култура, някои от които впрочем продължават да творят. Да не говорим, че има и много нови творци, които заслужават своето "Умно село".