Ще кажем ли най-накрая сбогом на найлоновите торбички?

От 2011 г. тънките найлонови торбички ще имат нова, по-висока цена, за да бъде ограничена употребата им. Цената ще се повишава постепенно в следващите няколко години, заяви преди дни министърът на околната среда и водите Нона Караджова.

Предвижда се плавно въвеждане на продуктови такси за някои от най-разпространените видове найлонови торбички. Целта на таксата е да стимулира замяната на еднократно използваните торбички с такива за многократна употреба.

Рисковете за бранша

„Ако продуктовата такса се въведе, преди да има ясен механизъм за контрол, ще се стимулират сивият сектор и нерегламентираният внос“, заяви пред Investor.bg изпълнителният директор на асоциация "Полимери" Антоанета Перникова.

Друг риск, според нея, е по-малките производители да затворят предприятията и да съкратят служители.

„Трябва първо да се изясни кой и как ще контролира, на кого ще се начисляват таксите и за какво ще се ползват тези средства“, допълни Перникова.

Тя заяви, че в България няма лаборатория, в която да се извършват анализи за това какъв е видът на една опаковка. Всичко към момента се доказва с декларация за съответствие от производителя.

„Но 100% сигурност може да има само при лабораторен анализ дали декларираното отговаря на действителното“, коментира още изпълнителният директор на асоциация "Полимери".

Системата първо ще бъде тествана

За да се пробва системата, екоминистерството предлага първо да поскъпнат тънките найлонови торбички, за по-плътните цената няма да се вдига.

„Ако в магазина една торбичка струва 1 лев, ще се откажа да я купя“, заяви екоминистърът, но обеща първоначалната цена да бъде по-ниска.

Според Караджова не може да се отказваме от идеята за ограничение на найлоновите чанти, защото контролът е труден. Всяка по-евтина торбичка ще се приема като сигнал, че е нерегламентирано произведена и не е платена определената от държавата продуктова такса.

Полиетилен, биопластмаса, хартия

Обикновените найлонови торбички са от полиетилен. Когато в този материал се сложат добавки за бързо разграждане, резултатът са торбички, известни с търговското наименование дегрален.

Според Перникова ще е голяма грешка да се стимулира масовото използване на този тип бързоразградими опаковки, защото те се разпадат на малки частици, които не изчезват и в природата пак ще се трупа полиетиелен.

Истинските биопластмаси се произвеждат от нишесте, царевица или зърнени култури.

„Тяхната употреба не може да стане масова в световен мащаб, тъй като източниците и площите за това производство са ограничени. Затова цената им ще е висока“, каза още Перникова.

Тя допълни, че ако пък се стимулира използването на хартиени опаковки, ще се стигне до изсичане на гори.

„Затова не трябва да се насърчава използването на един тип опаковка, за сметка на друг“, настоява Перникова.

Културата на потребителя

„За да се ограничи замърсяването на природата с тънките найлонови торбички, които лесно се разпиляват, трябва да се акцентира върху образователни мерки и кампании, които да повишат културата на потребителя. Той трябва да знае, че полиетиленът е ценна суровина, която може да се рециклира“, коментира още Антоанета Перникова.

Тя посочи, че всички видове полиетиленови торбички могат да се преработят, а в България има такива мощности. Другият вариант е потребителите да ползват многократно по-дебелите торбички, които се рециклират по-лесно.

В някои търговски вериги в Европа в магазините потребителите връщат празните бутилки от минерална вода. Затова Перникова предлага в големите магазини да има места, където да връщаме използваните торбички, подобно на специалните кошчета за изхвърляне на изтощени батерии.

И екоминистерството има подобни идеи – да се стимулира предлагането в търговската мрежа на торбички, предназначени за многократна употреба.

Предложенията на еколозите

„Магазините трябва да въведат пликовете от рециклирана хартия и да ги предлагат безплатно на потребителите“, предлага проф. Мария Златева, експерт по управление на отпадъците.

Според нея използването на рециклираната хартия няма да позволи засилено изсичане на гори. А търговците, които не желаят въвеждането й, могат да бъдат стимулирани с различни забрани и такси.

„И сега в някои магазини хлябът е в хартиени пликове“, допълва проф. Златева.

Един успешен пример

От 2008 г. в община Кюстендил действат драстични мерки срещу продажбата на найлонови торбички. Магазините, които искат да ги ползват, трябва да плащат солени такси – 3000 лв. месечно на квадратен метър търговска площ. В резултат няма желаещи да разпространяват полиетиленови торби за еднократна употреба.

Във всички магазини в общината се продават торби от плат, хартия или дегрален, които отговарят на европейските стандарти за биоразградимост и бързоразградимост.

Преди две години също беше предложено въвеждането на продуктова такса, но решението беше отложено заради риска от закриването на мощности и съкращаването на работни места.

Всяка година по света се изхвърлят милиони найлонови торбички, които се разграждат на съставните си части за около 300 години.

Още новини от икономика и политика