Политическата стабилност и реформите - път към растежа

Институционалните реформи са най-важни за тласъка на икономическия растеж на Балканите. Това коментира Питър Санфи, икономист от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) по време на конференция за икономиката и развитието на балканските страни, организирана от Economist.

Санфи посочи, че перспективите пред растежа в региона в краткосрочен план са влошени и всяка страна трябва да идентифицира специфичните фактори, които го блокират. Според изчисления на ЕБВР осъществяването на структурните и институционални реформи може да допринесе поне с 1 процентен пункт към брутния вътрешен продукт (БВП) годишно.

Питър Санфи изтъкна, че България и Румъния са в по-добри фискални позиции в сравнение с останалите държави от региона, но имат да извървят дълъг път към растежа, който трябва да мине през реформи, които да изградят стабилна бизнес среда.

Друг важен момент за икономическия растеж е политическата стабилност, подчерта Санфи.

Макс Уотсън, икономист от St Anthony’s College при University of Oxford, също подчерта, че през следващото десетилетие страните на Балканите трябва се фокусират не толкова върху макрополитиките, колкото върху структурните политики. Той препоръча да се изгради стабилна, предвидима и позитивна бизнес среда чрез подобряване на прозрачността при данъчното облагане, борба с корупцията, развитие на инфраструктурата, диверсификация на финансовите системи, административна реформа, подобряване уменията на работната сила и други важни реформи.

Уотсън посочи, че се очаква възстановяване на европейската икономика и постепенно нормализиране на паричната политика, както и отслабване на ограниченията пред кредитирането и „отпушване” на финансирането за малкия и средния бизнес.

Той обаче предупреди, че на Балканите кредитирането все още е ограничено, а страните с валути, които не са „закрепени” към еврото, се изправят пред някои рискове. Според него в региона ще трябва да се засили влиянието на националните спестявания като основен източник за инвестиции.

Той припомни, че очакванията на Международния валутен фонд (МВФ) са до 2015 г. средният растеж за региона да остане слаб – малко под 3%, а някои страни да продължат да страдат от слаб икономически растеж и до 2018 г.

Като друг проблем на балканските държави, който възпира растежа, Волфганг Фенглер от Световната банка очерта влошената демографска картина. Той предупреди, че продължава да намалява работната сила в страните от региона и все по-малко работещи издържат все повече пенсионери. По думите му държавите не могат в такава ситуация да си позволят да инвестират в растеж.

Той също препоръча осъществяването на структурни реформи, като открои образованието, технологиите и бизнес климата.

Същевременно Илиас Лекос, главен икономист на Piraeus Bank, също се съгласи, че с възстановяването на икономиката се очаква засилване на финансирането за малкия и средния бизнес – гръбнака на икономиката.

Той посочи, че проблемите на банковия сектор в региона не се дължат толкова на свръхзадлъжнялостта на частния сектор, колкото на резкия ръст на кредитирането преди кризата и рестрикциите при алокирането на ликвидност от банките-майки към техните подразделения в държавите от региона след финансовия срив.

Лекос обаче очаква това да се промени и банките да започнат повече да разчитат на местните спестявания, а не на централизираната ликвидност от техните „майки”. По думите му финансовите институции са научили важен урок – да не подценяват критериите за управление на риска.

Още икономически новини четете в Investor.bg