БСК: Икономиката се оттласква от дъното

Българската икономика се оттласква от дъното, показват резултатите от годишната анкета на БСК, проведена сред 462-ма мениджъри и собственици на компании в периода 1-10 декември 2013 година.

Съществена промяна има по отношение на бизнес климата - докато през 2012 г. позитивните оценки за този показател са били едва 2 на сто, то според 22% от анкетираните сега бизнес климатът през 2013 г. се е подобрил спрямо предходната година. Запазва се обаче високият процент (53%) отговорили, че има влошаване на икономическите условия в страната, а според 23% от анкетираните те не са се променили.

Макар 39% да предвиждат застой в икономическите процеси през 2014 г., анкетата показва наченки на оптимизъм – 33% очакват ръстът на икономиката да надхвърли 1,5%. Докато през 2012 г. оптимистично настроени са били едва 16 на сто от анкетираните, то сега оптимистите нарастват двойно.

Обръща се и тенденцията при отговорилите „очаквам задълбочаване на кризата“ – през миналата година те са били два пъти повече (51%) спрямо 2013 година (25%). Всеки трети бизнесмен (29%) декларира подобряване на икономическото състояние на своята фирма. 36% са успели да запазят показателите от предходната година, а 32% отчитат спад на фирмените си показатели.

Най-негативно икономическата криза се е отразила върху продажбите (50% от фирмите, участвали в анкетата, отчитат спад), следвани от обемите на производство (41%), работните места (36%), инвестициите (33%) и пазарното присъствие (31%).

БСК отчита ръст в невъзможността на фирмите да обслужват кредитите си – и към финансовите институции, и към контрагенти. Спрямо предходната година се запазва процентът (10%) на фирмите, които имат просрочени плащания към банките, нараства процентът на тези, които се е наложило да преструктурират кредитите си (от 20% през 2012 г. на 26% през 2013 г.) и намалява процентът (от 70% на 64%) на успяващите да плащат кредитите си навреме.

Нараства и междуфирмената задлъжнялост – през 2012 г. 50% от анкетираните са отговорили, че имат просрочени несъбрани вземания от частни юридически лица, а през 2013 г. този процент нараства на 54. Положителна тенденция е, че спрямо предходната година през 2013 г. делът на просрочените с повече от една година вземания слабо намалява (от 33 на 30%), но въпреки това той остава твърде висок и носи риск от декапитализиране на фирмите.

Една от ключовите причини за фирмената задлъжнялост е забавянето на плащания от страна на държавата и общините за изпълнени обществени поръчки, смятат мениджърите. Настоящото проучване показва намаление на забавените плащания от страна на фирми с преобладаваща държавна и общинска собственост (от 11,8% през 2012 г. на 3,7% през 2013 г.), незначителен спад на задълженията на общините (от 8,8% на 8,5%) и сериозно увеличение на задълженията на държавата (от 8,8% на 14,6%).

За първи път през настоящата година се отчитат по-добри очаквания у работодателите за ръст на работните места (32%) и инвестиции в производствени мощности (39%). Всеки втори анкетиран декларира, че възнамерява да инвестира в развитие и обучение на персонала. Мениджърите обаче са предпазливи по отношение на плановете си за нови кредити (18,8%).

По отношение на работната сила продължава тенденцията работодателите да страдат от липса на строго профилирани специалисти (67%) и ръководен персонал (37,5%). Сравнително по-рядко се усеща липсата на административен персонал (12,5%), а „гладът“ за общи работници е едва 8%.

Това за пореден път показва, че работодателите насочват вниманието си приоритетно към висококвалифицираните кадри, за сметка на тези с ниско образование. Спрямо предходната година впечатление прави нарастването на търсещите тесни специалисти (от 45% през 2012 г. на 67% през 2013 г.) и ръководен персонал (от 31% през 2012 г. на 37,5% през 2013 г.), което се предопределя от бизнес намеренията за идния период и необходимостта от мениджъри с необходимите компетенции да изведат фирмите напред.

По отношение на бизнес плановете за 2013 г. най-сериозна активност фирмите планират във връзка с разработването на нови продукти и услуги (62,5%), търсенето на нови пазари (59,4%) и увеличаването на обема на производството (54,7%). В същото време готовност да инвестират в иновации, марки и патенти са декларирали едва 33,3% от анкетираните, което е парадоксално в контекста на желанието за развитие на нови пазари и продукти.

Обръща се тенденцията спрямо 2012 г. по отношение на намерението на фирмите да ползватевропейските фондове за развитие на своята дейност. 59% от анкетираните планират да кандидатстват през 2014 г. по европроекти, 25% нямат подобно намерение, а 16% все още не са решили. За сравнение, през 2012 г. планове за кандидатстване по европроекти са декларирали едва 24% от анкетираните, докато преобладаващото мнозинство (67%) не са имали подобни намерения.

Остават силно негативни настроенията по отношение на тежките процедури за кандидатстване, управление и отчитане на проекти (29,4%), както и съмненията в обективността на оценяването на проектните предложения (24,7%). Сред причините за отказ от канадидатстване за европейско финансиране са и липсата на ресурс за авансово финансиране на проектите (24,7%) и липсата на квалифициран човешки ресурс за разработка и управление на проекти (10,6%).
Спрямо 2012 г. силно намалява процентът (от 17,9% през 2012 г. на 4,7% през 2013 г.) на посочилите като проблем липсата на достатъчно информация за възможностите за кандидатстване.

Анкетата отчита запазване на нивата на престъпността, корупцията и сивата икономика, както и спад на регулаторната тежест през 2013 г. Според анкетираните най-често случаи на корупция се наблюдават при обществените поръчки (вкл. по европейските проекти) – 82%, съдебната система – 73%, здравеопазването – 64%, и управлението на регулаторни режими – 59%, а най-незасегната от корупционни практики е системата на образование (12,5%).

Спрямо предходното проучване (за 2012 г.) практически във всички посочени сфери е отчетен ръст на корупционния индекс, като най-сериозно е увеличението при МВР/КАТ, данъчното обслужване и контрол, контрола по спазване на трудовото законодателство, обществените поръчки и управлението на регулаторни режими.

Нивата на корупция в съдебната система и здравеопазването остават без промяна. Сред институциите традиционно най-високи оценки получават данъчната администрация (31%), местната власт (28%) и президентската институция (28%). На другия полюс остават съдебната власт (11%) и Народното събрание (13%). Лидер по неодобрение е парламентът (78%), следван от съдебната власт (67%) и Президента (58%). Действащото правителство събира 56% неодобрение и 24% подкрепа.

Действията на изпълнителната власт за преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза са оценени от анкетираните негативно, като най-много негативи събира правителството „Борисов“ (72%), следвано от правителството „Орешарски“ (45%) и правителството „Райков“ (31%).

Всеки трети (30%) дава положителна оценка за дейността на настоящото правителство, а предходните две се ползват с одобрението на едва 14-16% от анкетираните.

Още новини за България четете в Investor.bg