Ще успее ли евтиният петрол да попречи на плановете ни за местен добив?

Седмици наред цените на петрола на световните пазари търсят поредното дъно, като анализаторите посочват, че пазарите са наситени и търсенето намалява, а икономиката на едни от големите енергийни консуматори – Япония, се свива през второто тримесечие. Забавяне се наблюдава и в Китай, втората по големина икономика в световен мащаб, което неминуемо ще се отрази на развитието на глобалната икономика.

Една по една големите енергийни компании замразяват проекти в очакване надвисналите над сектора облаци да се прояснят.

Неспокойният петролен пазар обаче вече даде отражение върху плановете за развитие на нови проекти.

Един от тях е проучването за добив на природен газ и петрол в дълбоките води на Черно море в блока Хан Аспарух. Консорциумът между Total, OMV и Repsol замрази работата по перспективния блок и отмени няколко обществени поръчки за горива и съоръжение.

Старт на работата се очаква не по-рано от 2016 година, а не както бяха предварителните заявки – през втората половина на 2015 година. Консорциумът поиска отсрочката, за да направи нови изчисления и да изчака успокояване на ситуацията.

Оттогава обаче енергийните ресурси поевтиняха още повече. Пред Investor.bg от компанията уточниха, че след първото отлагане плановете засега не са променени и в момента тече избор на сондажна платформа-кораб. Началото на проучванията в блока са насрочени за периода февруари - май 2016 година.

Прозорецът е голям, защото зависи от решението на партньорите в проекта и изпълнителите.

Икономистът Лъчезар Богданов пък коментира, че природният газ е по-трудно транспортируем и има известна икономическа логика да се разработват нови проучвания. Те са с голям хоризонт и в момента заради свитите приходи от ниската цена на петрола големите компании търсят проектите с най-голям икономически смисъл, в които да инвестират. Според него търсенето на природен газ и петрол не може да спре, но разходите се анализират много внимателно.

Влиянието на по-ниските цени на петрола у нас всъщност ще се усети основно през цената на природния газ. Формулата на изчислението й е такава, че цената на петрола се отразява и върху цената на природния газ, макар и със закъснение от девет месеца. Следвайки тенденцията на петролните пазари от средата на миналата година „Газпром“ започна да намалява цената за своите европейски клиенти.
Така от началото на годината цената на природния газ за българските потребители непрекъснато намалява, а в последното искане на „Булгаргаз“ до енергийния регулатор е заложено намаление на природния газ от над 13 на сто за последното тримесечие на годината.

Друг аспект на по-ниските цени на горивата отбеляза Красен Станчев. Според него влиянието ще е основно за фиска и ще има известно облекчение върху търговията и износа.

Той припомни, че Законът за държавния бюджет беше изготвен при дългосрочна прогноза за цена на петрола през тази година от почти 92 долара за барел. В момента обаче на пазарите черното злато се търгува при нива около 49-50 долара за барел за европейския сорт Brent, използван в разчетите на финансовото министерство, или близо до нивата от кризисната 2008 година.

Още първите месеци на годината показаха, че експертите на Министерството на финансите са сбъркали в прогнозата си за случващото се на петролните пазари. Цената на петрола беше актуализирана в пролетния преглед на изпълнението на бюджета – до 61,5 долара за барел средно през годината. Очакванията на анализаторите в Министерството на енергетиката в САЩ обаче са, че европейският сорт петрол ще се търгува при цена от средно малко над 54 долара за барел през тази година.

При голямо разминаване между прогнозата и реалната цена на петрола ще намалеят приходите от ДДС и акцизи, заложени в бюджета, посочи още Станчев. Затова той очаква и нова актуализация на цената на горивата в есенния преглед на държавния бюджет.

По отношение на останалите сектори икономистът не очаква съществено влияние заради по-ниската цена на петрола.

Лъчезар Богданов обаче не очаква сериозни проблеми за бюджета от разминаването на прогнозите с реалните цени на петрола. Той се позова на последните данни за изпълнението на бюджета, които показват ръст на приходите от ДДС, от което се формира и бюджетният излишък, регистриран в последните месеци.

"Частично това се дължи на по-високата стойност на долара, частично на консервативно предвидените разходи в бюджета", допълни той.  

Още новини за енергетика можете да прочетете в Investor.bg