Какво Уолстрийт не разбира по отношение на Китай?

Броят на експертите, които не знаят почти нищо за китайската икономика, но не спираха да се изказват за скорошната криза в азиатската страна, се качи неимоверно много в последно време, отбелязва сп. “Нюзуик”. За почти всички тях присъдата е ясна – големият балон, наречен Китайски икономически бум, се пука.
 
Фондовата борса в страната записа падове в 5 поредни дни, а данните за икономическия растеж показваха забавяне в сравнение с прогнозите. И понеже Китай е втората най-голяма икономика в света и един от най-големите партньори на Съединените щати, редица анализатори начертаха апокалиптична картина, в която Пекин повлича всички със себе си към дъното.
 
Разбира се, всичко това, освен силно депресиращо, е и силно преувеличено.

Неочакваната девалвация на китайската валута беше непосредствената причина за срива на пазара във втората седмица на август. Все пак в продължение на повече от десетилетие юанът е демонстрирал завидна стабилност.
 
И затова, когато Пекин “позволи” на валутата си да падне с 3 процента в рамките на два дни, това изглеждаше наистина шокиращо – най-вече заради случващото се в останалия свят. Две основни валути като еврото и японската йена, както и доста “по-дребни” като рублата и бразилския реал инкасираха рязък спад в последните две години. Тези девалвации доведоха до сериозно напрежение на световните пазари, тъй като стоките и услугите станаха доста по-евтини (от гледна точка на други валути като американския долар).

Има опасения, че Китай също се готви да стимулира износа си чрез продължително обезценяване на юана.
 
Но по всяка вероятност този сценарий няма да се реализира. Китай по-скоро иска юанът да се доближи до статута на долара – валута, която се цени на международните пазари и валута, която чуждестранните банки биха държали в резерв. Пекин иска и юанът да бъде част от специалния резерв за спешни случаи на Международния валутен фонд.

Така че китайската власт едва ли се опитва да приложи японския или европейския стил по отношение на девалвацията. Правителството просто осъществява икономически преход. Времената на наливане на огромни суми в държавни компании без възвращаемост изглеждат отминали.

Новите силни лица в Китайската комунистическа партия работят за връщане на растежа, който поутихна след бума в началото на 21-ви век, чрез ориентирана към потреблението икономика за разлика от досегашния подход на инвестиции и износ.

Подобен преход отнема време, но вече се случва. Потреблението е 60% от китайския БВП за първата половина на годината. Личните доходи пък продължават да се увеличават, като скокът е 10% на годишна база.

Добра или лоша новина е този преход за останалия свят? За компаниите, които залагат на постоянен двуцифрен икономически растеж, определено това е лоша новина. Но подобни трансформации в икономическия модел са напълно естествени, така че не могат да се определят като изненадващи.
 
Самият срив на китайската борса едва ли се дължи само на посочения преход и последствията от него. Пазарът е силно спекулативен и в голяма степен не отразява реалното състояние на местната икономика. Едва 7% от градското население притежава акции, а 69 на сто от китайците имат по-малко от 15 хидяли долара в сметките си. Сривовете на борсата определено не значат неизбежна рецесия.

Ефектът на доминото в Съединените щати до голяма степен е обясним, тъй като множество корпоративни лидери залагат изключително много на продължаващ с бесни темпове растеж на китайската икономика. Като пример от “Нюзуик” дават два големи производителя, които са записали ръст в продажбите в Китай от 4 до 6 процента през изминалата година. Проблемът е, че очакванията са били за поне 8-10 на сто. И сега тези 2 компании губят пари за първи път от началото на бизнеса си в азиатската страна преди 10 години.
 
За “Нюзуик” обаче американският пазар определено е реагирал панически и му отне известно време, за да осъзнае, че драмата не е чак толкова голяма.

Освен всичко друго, китайският икономически преход най-вероятно ще окаже ползотворно влияние върху глобалната икономика в дългосрочен план. Защото ще доведе до стабилност, а скочилото потребление може да се окаже истински благодат за производителите от цял свят.
 
Разбира се, Китай продължава да има проблеми. Особено с държавния дълг, който е към 280% от БВП към днешна дата. Но с очакваните промени ще се тръгне към стабилизиране, а не към стремглаво пропадане.
 
Китайският бум е към своя край, но Пекин се държи стабилно. Което е добра новина за целия свят.