Финансова грамотност: Как се отглежда "милионер"

Всеки от нас си е задавал въпроса какво да направя, че детето ми да не живее от заплата до заплата и дали само подходящо образование може да му помогне да не бъде роб на една дата. БТА потърси мнението на експерти - икономист и психолог, които се опитват да дадат отговор на въпроса как да помогнем на децата ни да станат финансово грамотни, а защо не и как да отгледаме милионери.

Магическото изречение на новото време е "Богатите не работят за пари", коментира Иван Иванов - икономист и съавтор на методика "Система за изграждане на финансови умения при децата"- ФИГРАМ. Моделът е разработен съвместно с негов колега Боян Василев - психолог.

Иванов допълни, че най-добре е още в началото на живота на децата ни, да им помогнем да се научат как да работят за знания, как се правят пари, както и на това да накарат парите да работят за тях.

Колко да са джобните на бъдещия "богаташ"?

Обикновено семейството само трябва да прецени по колко джобни да дава на детето, съобразно приходите в домашната хазна. Например, ако може да задели 180 лева на месец, това означава по шест лева на ден. Системата ФИГРАМ учи децата как да спестяват пари, и как да ги инвестират разумно, като половината от сумата отделят за истински джобни разходи, една четвърт - отива във фонд "Инвестиции" и една четвърт - във фонд "Цел".

Фонд "Инвестиции" ще помогне на детето да трупа например пари за образование или за подходяща инвестиция, която ще се появи във времето. Събирането на средства за фонд "Цел" ще учи децата да осъществят мечтата си, например покупка на някоя по-скъпа вещ, като колело или лаптоп. По този начин се ограмотяват и родителите, коментира икономистът.

Освен тези навици, добре е на детето да се прехвърлят и част от домашните задължения, за чието изпълнение да получава символично заплащане, като изхвърляне на боклук, миене на кола, разходка на домашен любимец, като му се даде възможност да договоря с родителите си цената на труда си. Така детето придобива предприемачески дух и открива изкуството да води преговори, коментира експертът.

В рамките на Системата ФИГРАМ, основателите му са разработили типови договори, които могат да се сключат между двете страни - родителите и детето. По този начин, ако възникне спор във връзка с поетите от двете страни ангажименти, веднага може да бъде направена справка и да се установи къде е грешката, освен това детето се научава да подписва договор, като се ангажира да изпълни определени задължения, което е изключително важно в реалния свят, коментира Иванов.

Едва на десет, но с първи сключен договор

Децата на около десет години могат да започнат да се ограмотяват финансово, както и да сключват финансово-договорни отношения в семейството, когато вече са се запознали с елементарната математика (по преценка на родителите може и по-рано). Въвеждането на допълнителните ангажименти срещу заплащане може да се смята, че е началото на работата ни с бъдещите "милионери".

Поемайки по пътя на предприемачеството, децата ни започват да полагат основата на възможността един ден да не работят за пари, а парите да работят за тях, коментира икономистът. Това е времето, когато трябва да обясним с по-достъпни за децата определения какво е бюджетирането, примерно че приходът е парите, което влизат в джоба ти, а разходът е парите, които излизат от него.

Не бързайте да откривате света на фондовата борса на детето си, преди да сте го запознали подробно с принципите й, съветва Иванов.

Пътят към финансовата свобода

Голяма част от пътя към финансова свобода се определя от това доколко ще успеем да впрегнем за себе си три абревиатури - ПДХ, РДФ и ВДХ - парите на другите хора, ресурсите на другите хора и времето на другите хора.

Постоянно се оплакваме, че нямаме пари или пускаме в употреба родната поговорка: "Акъл не ми давай, пари ми дай!", като се питаме откъде да вземем пари, коментира икономистът. И продължава, че всъщност пари има и това са именно парите на другите хора (които са в банките), но трябва да имаме финансовата грамотност, за да можем да си позволим и да ни позволят да ги ползваме.

Затова, как да накараме ПДХ да работят за нас, трябва да знаем кои заеми са добър кредит, кои - лош, какво е пасивен доход - например наем от апартамент, и как покупката на жилище да превърнем в актив, а не в тежък пасив.

Освен ПДХ можем да използваме еквивалентно ресурсите на другите хора (РДХ). Бихме могли да обясним на детето, че ако целта му е да отиде на кино, може да вземе пари от приятел и да отидем на кино, но също така приятелят ни може да ни купи билет, и ние пак да отидем на кино.

В първия случай използваме парите на нашия приятел (ПДХ), а във втория случай използваме ресурса на нашият приятел (РДХ). Въвеждайки детето в тайната по последната абревиатура - времето на другите хора (ВДХ), ще го научим, че човек не си е самодостатъчен. Така ще го подкрепим в умението да организира екипи, които биха му помогнали да изгражда бизнес системи, които да превръща в успешен бизнес занапред.

Завършил съм икономика, но нещата които ми помогнаха да вървя към своята финансова независимост, съм научил от "улицата", коментира Иван Иванов.

Икономистът, тръгнал по пътя на своята финансова свобода, е категоричен, че първо трябва да започнем от промените на съзнанието ни. Иванов обаче е скептичен, че тази промяна за българина скоро ще настане. Първо трябва да се отворят училищата и там да се преподават тези знания, въпреки че ако проследим живота на много от известните богати хора, те не са получили знанията си за финансите от училище, и са станали богати още преди тридесетте си години, допълни експертът.

Как виждат бъдещето си младежите у нас?

Според данни от национално представително изследване сред младите хора в страната, цитирани в годишния доклад за младежта за 2014 г. , повече от една шеста от младежите планират да започнат собствен бизнес. Около 4 на сто вече са започнали бизнес и същият дял са опитали да стартират такъв, но неуспешно. Близо половината млади хора нямат намерение да се впускат в самостоятелни бизнес начинания.

В доклада се изтъква, че е необходимо младите хора, жените и хората от етническите малцинства, да получат специално внимание и помощ, за да създадат, разработят или разширят фирма или предприятие.

На икономическо ниво фирмите, създадени от студенти, въвлечени в предприемаческо обучение, имат по-висок доход и по-високи печалби, се посочва в доклада.

Доказано е, че фирмите, създадени от такива студенти, наемат повече хора и имат по-добри шансове за разрастване. Също така те изпъкват като иновативни, а що се отнася за модерните технологии, те са от първите, готови да ги усвоят. В допълнение, те са по-разнообразни в избора на бизнес сферата на дейност, в която се развиват.