Кой се страхува от евтиния петрол?

Подобно на финансовите отливи от банките и пазарните сривове, петролните шокове също имат рядката сила да пускат чудовища на свобода. Още с арабското петролно ембарго от 1973 г. хората научиха, че внезапните скокове на цената на петрол водят до икономически хаос, коментира Economist. И обратното - когато цената се срива заради пренасищане, както през 1986 г., това донася на света доста добрини. Основното правило е, че 10-процентов спад на цените на петрола насърчава растежа с 0,1-0,5 процентни пункта.

През последните 18 месеца цената се понижи с 75% от 110 долара за барел до под 27 долара. И все пак този път ползите не са толкова сигурни. Въпреки че потребителите печелят, производителите преминават през болезнени страдания. Последиците се разливат на финансовите пазари и може допълнително да потиснат доверието на потребителите. Може би ползите от толкова ултраевтин петрол са по-големи от разходите, но пазарите засега отчитат толкова бърз спад тази година, че дори това не е толкова сигурно.

Светът се дави в петрол. Добивът на Саудитска Арабия е почти на пълни обороти. Широкоразпространено е мнението, че саудитците искат да изкарат производителите с високи разходи извън индустрията, включително някои от фракинг компаниите, които увеличиха петролното производство в САЩ от 5 млн. барела на ден през 2008 г. до 9 млн. барела на ден днес. Саудитска Арабия ще е подготвена и да понесе сериозни загуби, за да спре съперника си Иран, който тази седмица е на път да се присъедини отново към петролните пазари с потенциално производство от 3-4 млн. барела на ден, след като ядрените санкции бяха вдигнати.

Въпреки усилията на Саудитска Арабия обаче производителите се оказаха гъвкави. Много фракинг компании намалиха производителността. Те ненавиждат идеята да разработят кладенците си, само за да могат борсовите спекуланти, които дебнат зад ъгъла, да оберат печалбата, когато цените се възстановят. Те няма да се откажат и докато цените успяват да покрият ежедневните им разходи, като в някои случаи е достатъчна цена за барел от 15 долара.

Междувременно петролните резерви в предимно богатите страни членки на ОИСР през октомври са колкото нетния внос за период от 267 дни, почти с 50% повече отколкото преди пет години. Резервите ще продължат да растат, особено, ако търсенето в Китай и останалата част на Азия се забави с повече от очакваното.

Прогнозирането на цената на петрола е безполезна дейност, но малко очакват тя да започне да се вдига преди 2017 г. И макар че според някои днешната цена може би показва дъното на барела, други предвиждат, че тя може да падне дори до 10 долара.

Някои може би ще кажат – колкото по-ниска, толкова по-добре. Само вижте как евтиният петрол даде тласък на вносителите – от Европа до Южна Азия. Сумата за внос на петрол в еврозоната се е понижила с 2% от БВП от средата на 2014 г. Индия, например, се превърна в най-бързо разрастващата се голяма икономика в света.

И все пак новият спад е и източник на безпокойство. Сриващите се приходи може да доведат до политическа нестабилност в крехки части на света, като Венецуела и Персийския залив, и да засилят конкуренцията в Близкия изток. Евтиният петрол намалява и глобалната цена на природния газ, който измества доста по-мръсното гориво – въглищата. В дългосрочен план обаче евтините изкопаеми горива намаляват желанието за предприемане на действия по климатичните промени. Най-тревожното от всичко е разяждащата нова икономика на петрола.

Целият анализ четете в Investor.bg