Несполучилият "магьосник на пазарите"

Който иска да разбере докъде може да стигне възхваляването на един централен банкер, трябва да се върне към началото на века. Алън Грийнспан бе тогава председател на американския Федерален резерв (накратко Фед) и по всичко изглеждаше, че е намерил вълшебната формула, която гарантира на американската икономика вечен растеж, а на световните борси – безспирен ръст на курсовете. Криза? Рецесия? През 2000 г. изглеждаше така, сякаш тези думи напълно са изчезнали от речника на финансовия свят.  

В продължение на почти две десетилетия той бе най-силният политик в света на парите – начело на Фед и наричан „маестрото на пазарите“. Но финансовата криза от 2008 г. накърни дори репутацията на Алън Грийнспан. Геният, който сякаш можеше да подчинява икономиката и инфлацията, стана изкупителна жертва. Днес, ден след като Грийнспан отпразнува своя 90-ти рожден ден, името му се свързва с една небрежна „политика на ниски лихвени проценти, която проправи пътя пред опустошителната катастрофа“, пише в свой обзор ДПА.

Всъщност Грийнспан е трябвало да стане музикант. В младежките му години страстта му е била джазовата музика, а той е свирил на кларинет в младежка група. По-късно обаче Алън Грийнспан задава тона другаде – в продължение на 18 години – от лятото на 1987 г. до края на януари 2006 г. той е председател на Фед.

„Най-великият централен банкер в историята", възхваляваха политиците Грийнспан в началото на хилядолетието, когато той спечели нов мандат за още четири години начело на Федералния резерв. Тогава управлявалият в продължение на 13 години Фед председател се считаше за абсолютен мащаб в света на парите, радваше се на култов статус на финансовите пазари и имаше подкрепата както на републиканците, така и на демократите.

При това Грийнспан наследи сериозен банкер. Той прие поста от легендарния Пол Волкър, който съумя да овладее галопиращата инфлация с дръзката си политика на високи лихвени проценти. Но Грийнспан, който е израснал в квартала Вашингтон Хайтс на Ню Йорк и е син на брокер на ценни книжа и финансов анализатор, изненадващо бързо става суперзвезда сред политиците на паричните пазари.

Икономистът с големи очила, който завършва докторантура през 1977 г. в Университета в Ню Йорк, изглежда прави всичко по силите си и според правилата. През 1987 г., непосредствено след встъпването си в длъжност, той се справи с първия си тест – известното във финансовата история като „Черния петък“ борсово сътресение. Фед отвори шлюзите с парите като противодействие на паниката на инвеститорите и наводни пазарите с ликвидност.

Методът проработва и става характерна „запазена марка“ за централния банкер. Ражда се обещанието, което отсега нататък в търговските помещения на финансовите специалисти е известно с термина „Greenspan-Put“ - когато ситуацията стане трудна, винаги може да се разчита на Фед. Тогава не се говори много за неприятните рискове и страничните ефекти от ниските лихвени проценти и евтините пари.

Успехът на Грийнспан продължава - под неговото управление американската икономика отчита един от най-дългите си периоди на разцвет. В началото на 2000 г. Economist също попадна в клопка. Престижното бизнес списание описа централния банкер като „Всемогъщия" във финансовия свят. „Инвеститорите разчитат толкова много на магическата ръка на Грийнспан, че те бутат нагоре цените на акциите в предположението си, че той ще ги спаси, дори ако нещо не е наред".

Минават още седем години, преди да дойде ударът. Първоначално Грийнспан отново бе възхваляван за своята предполагаема роля на оракул. Когато терористичната атака удари кулите близнаци на Световния търговски център на 11 септември 2001 г. и фондовите пазари бяха отново заплашени от срив, Грийнспан отново посяга към доказаната панацея - и понижава решително лихвените проценти. Това сработи. Но ако парите се наливат прекалено дълго, това може да доведе до увреждане.

Днес до голяма степен е безспорно, че наводнението на пазарите с пари от страна на Грийнспан е пионерът на спекулативните балони, които доведоха до краха на жилищния пазар и икономическия колапс през 2007 г. Най-тежката икономическа криза от следвоенния период обаче вече не бе в мандата на Грийнспан. Той се пенсионира през 2006 г., за да предаде прочистването на щетите на своя приемник - Бен Бернанке. Частично и сегашният председател на Фед Джанет Йелън все още се занимава с това.

Междувременно Грийнспан не признава, че е направил грешки. Той многократно е предупреждавал за опасностите при преувеличение на жилищните и кредитните пазари. Но с тази си оценка е почти сам. Отказът му да поеме част от вината за кризата му спечели остра критика от негови колеги, като носителя на Нобеловата награда за икономика Пол Кругман. „Той все още няма смелостта да поеме отговорност за собствените си действия".

Още икономически новини четете в Investor.bg