С 5% ще бъде намален бюджетът на Общата селскостопанска политика

Как ще се отрази на българските земеделци намаляването на обвързаното подпомагане, какви са очакваните промени в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. и кои са ползите от дигитализацията в земеделието – това бяха основните акценти по време на форума Клуб Investor „Агробизнес 2020“, който се проведе на 18 ноември в Пловдив.

Събитието откри заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева, която коментира възможните последици от предложението на Европейската комисия (ЕК) за намаляване на обвързаното подпомагане. Според нея 27 хил. земеделци в животновъдството и сектор плодове и зеленчуци у нас ще бъдат силно засегнати от това предложение и за страната ни то е неприемливо.  Кръстева посочи още, че 2020 г. ще бъде много важна, тъй като предстои да бъде прието законодателството за следващите седем години.

В дискусия за бъдещето на ОСП стана ясно, че след преходния период, според предложението на Европейската комисия се очаква около 5% намаление на бюджета. Сред най-вероятните промени са още нов баланс на отговорностите между Брюксел и страните членки, намаляване на преките плащания над 60 хил. евро и въвеждане на таван от 100 хил. евро, по-целенасочена подкрепа, засилване на амбициите в околната среда и климата, опростяване на правилата.

Предвиденият бюджет на ОСП за 2021-2027 г. е 365 млрд. евро, което е с 5% по-малко спрямо бюджета през настоящия програмен период. Основната причина за намаляването на финансирането е Brexit и очакваната загуба на 12 млрд. евро от излизането на Великобритания от ЕС, обясни Елисавета Върбанова, експерт в „Правен отдел“ в Дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК.

Приоритет в новия програмен период ще бъде подкрепата за малките и средните стопанства, както и за младите фермери, каза Силвия Резеши, експерт в отдел „Директни плащания“ в Дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК. „По отношение на приоритетите имаме заделяне на минимум 2% от националния пакет за директни плащания за младите фермери“, отбеляза тя.

Петър Петров, председател на Национална асоциация на младите фермери в България, посочи, че някои от прилаганите до момента мерки за привличането на млади хора в земеделието са неефективни. Според него младите фермери трябва да преминават през по-качествени курсове на обучение и да притежават минимум бакалавърска степен, за да могат наистина да работят.

Очаква се преговорите и одобряването на пакета по ОСП и на Многогодишната финансова рамка да приключат до края на 2020 г., като оптимистичният сценарий е прилагането да започне от 1 януари 2022 г.

По отношение на цифровизацията в земеделието, експертите се обединиха около мнението, че тя ще помогне на земеделските производители да оптимизират разходите си и да постигнат по-голяма печалба.

Към момента най-иновативни в България са средните стопанства от 5000 до 10 000 декара. Причината е, че малките стопани не могат да си позволят внедряването на нови технологии, а управителите на големите стопанства все още залагат на обема за печалбата си.

Според Светлана Боянова, председател на УС на Института за агростратегии и иновации, цифровизацията не може да се случи без помощта на държавата. Нейната задача е да свърже земеделските стопани с IT специалисти, а последните трябва да имат възможност да използват поддържаните от държавата данни, за да направят ефективни приложения за селското стопанство.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Клуб Investor „Агробизнес 2020“ се осъществи с подкрепата на Пощенска банка и ИНТЕРНАЦИОНАЛ Хотел Казино & Тауър Суитс. Институционални партньори: Agro Hub, Национална асоциация на зърнопроизводителите, Национална асоциация на младите фермери в България, Аграрен университет - Пловдив. Медийни партньори: Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Trafficnews.bg, Agri.bg, Sinor.bg, AGRO TV, Agro.bg, Nivabg.com, Plovdiv-online.com, AgroPlovdiv.bg, GustoNews.bg, PlovdivskiNovini.bg.