Хотелиери искат да са приоритет в плана за възстановяване

Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация /БХРА/ настоява сектор туризъм да има съществено място в плана за възстановяване и устойчивост на България, като един от структуроопределящите за българската икономика отрасъл. Това е и един от приоритетите, за чието осъществяване е необходима политическа воля. Този приоритет, както и другите предложения на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), се обсъждат в поредица от срещи с представители на партиите, стремящи се да станат част от 45-то Народно събрание. Целта на разговорите между професионалната национална организация и представителите на политическите сили е да се достигне до конкретни ангажименти, които да бъдат реализирани през следващия управленски мандат, съобщиха от БХРА.

Приходите от туризъм към БВП в България са 11,4%. Недопустимо е структуроопределящ отрасъл в българската икономика да не бъде подпомогнат с отделни мерки, кореспондиращи с отрасъла, а не само като косвени ползи от други програми, подчертават от БХРА.

Те настояват за целеви бюджети в плана за кръгова и нисковъглеродна икономика. За постигане на целта се предлага да се осигури чист въздух в курортите чрез осигуряване на филтри и климатични системи за хотели и ресторанти, които пречистват фин прах, плесени, алергени, полени и микроби. Както и да се финансират обособени  къмпинг зони около водоемите с прилежащи ток, вода, осветление, видеонаблюдение, места за отпадъци, санитарни помещения. Необходими са и програми за енергийна ефективност за намаляване на въглеродния отпечатък на хотелите.

Сред приоритетите, които могат да залегнат в Националния план за възстановяване и развитие са още развитие на алтернативен и атрактивен туристически транспорт като модернизиране на теснолинейката Септември-Добринище например, осигуряване на нови автобуси на ток и електрически влакчета в курортите, изграждане на мрежа от зарядни станции за електромобили и малки туристически лифтове.

Сред дейностите, които могат да бъдат финансирани със средствата по плана е и ремонтът на основни публични туристически активи, обособяване на пешеходни зони, подобряване не парковата среда и определяне на площи за нови паркинги в курортите, обновяване на атракциони, възстановяване, консервиране и достъпност на археологични обекти в и около курортите.

В плана, според БХРА, трябва да бъдат предвидени и мерки за ефективно укрепване на потенциала на туризма чрез дигитализация на процесите, повишаване на устойчивостта на здравната система чрез въвеждане на ваучери за балнео, спа и медикъл туризъм, насърчаване на социалното включване на хора в отдалечени и труднодостъпни региони и защитени територии, в които няма развити други бизнеси освен туризма.

Въпреки очаквания спад от близо 80 на сто за хотелиерския бизнес и през предстоящото лято, единствената оперативна програма, която подпомага българския бизнес за инвестиции от Кохезионните фондове на ЕС и националния бюджет е ОП „Иновации и конкурентоспособност”, която като правило не финансира инвестиции в туризма. В тази връзка от БХРА предлагат да се помисли за нова целева схема за кандидатстване, която да финансира предприятия от туристическия сектор. И по която да могат да кандидатстват микро, малки и средни предприятия от туристическия бранш – сектор I от КИД 2008. Да се предоставя помощ с висок интензитет – минимум 70% за всички категории предприятия, независимо от седалището на фирмата- кандидат и  мястото на изпълнение на проекта. А допустимите разходи да са тези за доставка и въвеждане в експлоатация на дълготрайни материални активи като ново и и енергоефективно оборудване, финансиране на соларни и фотоволтаични инсталации, на компютърни и софтуерни системи,

Към момента малки и средни фирми не могат да кандидатстват за финансиране по европрограми заради спецификата на бизнеса си и наемане на много сезонни кадри, което води до намаляване на средносписъчния състав и въпреки, че компаниите имат обороти и активи. Затова от БХРА предлагат да се направи изключение за критерия за допустимост за средни фирми, като не се взема средносписъчният състав за предходната година, а да се гледат основно направените обороти и активи, с които разполага дадената фирма.