В сравнение с Европа: Българите плащаме с до 125% по-високи цени за млечни продукти

Българските потребители плащат осезаемо по-високи цени за мляко и млечни продукти в сравнение със средния европейски купувач. Според данни на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ у нас сиренето, кашкавалът и други млечни продукти се продават с до 125% над европейските нива. В същото време производителите продължават да работят при ниски изкупни цени на суровото мляко, предава NOVA.

В малка ферма в Габровския Балкан младият стопанин Петър Петров отглежда около 90 животни, като приблизително половината са крави. От добитото мляко той произвежда сирене, кашкавал и кисело мляко. По негови думи сиренето, което продава директно на клиенти, достига крайна цена от около 9 - 10 евро за килограм.

Всеки ден фермерът преработва близо 500 литра мляко, от които получава между 80 и 100 килограма сирене. Той работи с надценка в рамките на 30 - 50%, а продукцията му намира реализация основно в района на Габрово. Тъй като при него процесът е затворен - от суровината до готовия продукт - цената остава по-ниска в сравнение с тази в големите търговски вериги.

От бранша обаче отбелязват, че в много части на страната хората нямат достъп до местни производители и на практика са принудени да купуват млечни продукти единствено от големите магазини. Именно там надценките могат да стигнат до около 100%.

Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев посочва, че липсата на алтернативни канали за продажба дава възможност на търговските вериги да поддържат по-високи цени. Според него качествен продукт, купен директно от производител, може да струва до два пъти по-малко, отколкото в магазинната мрежа.

Като една от възможните стъпки за решаване на проблема представители на сектора посочват създаването на кооперативи - модел с дълга история в държави като Франция. Такива обединения, притежавани от самите животновъди и занимаващи се с преработката на тяхната продукция, биха могли да предлагат храните на по-достъпни цени и да развиват различни алтернативни форми на продажба - фермерски пазари, мобилни магазини и онлайн търговия.

Производителите настояват също за ясна регулация на фермерските пазари. В момента няма точна дефиниция какво означава "фермерски" или "домашен" продукт, а това според тях отваря врата за злоупотреби и за участие на прекупвачи.

По думите на фермерите най-лесният вариант за потребителите остава, когато имат такава възможност, да търсят директен контакт с малки ферми и местни производители. Така едновременно може да се даде подкрепа на българските стопани и да се осигурят по-достъпни цени за качествени млечни продукти.