Бизнес моделът на нискотарифните авиокомпании е пред крах

Бизнес моделът на нискотарифните авиокомпании, характеризиращ се с ниски цени и ниски маржове на печалба, е сериозно застрашен от високите разходи за гориво.

Излитането винаги е било скъпоструваща операция, тъй като самолетите превозват десетки тонове гориво - понякога дори над сто тона. Това важи с още по-голяма сила след рязкото покачване на цените на петрола вследствие на избухването на войната в Близкия изток на 28 февруари, сочи анализ на AFP.

При тези условия постигането на рентабилност за нискотарифния превозвач Transavia France, който обслужва главно Европа и Средиземноморието, е "практически невъзможно" дори при "много висока степен на запълване на местата", обясни пред AFP директорът на компанията Оливие Мазукели.

Фактът, че компанията е част от мощната група Air France-KLM, намалява натиска за генериране на печалба. Други нискотарифни авиокомпании обаче не разполагат с такъв защитен механизъм.

В САЩ компанията Spirit Airlines, която от години изпитва затруднения, подаде молба за обявяване в несъстоятелност през май 2026 г. През септември се натрупаха още лоши новини за сектора. Латвийската авиокомпания Air Baltic потърси защита от кредитори (процедура по несъстоятелност) в САЩ. Компанията беше заложила в плановете си цена на керосина от 685 долара за тон през 2026 г., докато в момента цената в Европа надхвърля 1500 долара.

В Малайзия спекулациите относно жизнеспособността на AirAsia се засилиха след медийни съобщения за нестабилното ѝ финансово състояние. Ръководството на компанията твърди, че авиокомпанията ще оцелее в тази криза. В Испания авиокомпанията Volotea разкри пред медиите - без официално съобщение - че ще намали флота си до около 30-35 самолета (спрямо сегашните 44) и ще преговаря за преструктуриране на дълговете си.

"Продължаваме полетите си както обикновено", заяви генералният директор Карлос Мурос в опит да успокои клиентите.

В Индия правителството засили контрола върху дейността на SpiceJet, за да гарантира, че финансовите затруднения на компанията няма да застрашат безопасността на полетите.

На вътрешния пазар в САЩ златният век на нискотарифните авиокомпании е към края си

Според изчисления на консултантската фирма OAG, пиковият капацитет в този сегмент е достигнат през 2023 г., след което ежегодно намалява. Първи се закриват най-нерентабилните маршрути. След изчезването на Spirit Airlines, летище "Форт Лодърдейл" във Флорида (близо до Маями) - известно с нискотарифните си полети - загуби маршрути, които никой конкурент не пожела да поеме.

"Мисля, че трябва да започнем да ги наричаме авиокомпании с по-ниски тарифи, а не нискотарифни авиокомпании", коментира пред AFP Джон Грант, анализатор в OAG.

Този бизнес модел изисква стриктно и непрекъснато търсене на начини за елиминиране на излишните разходи и откриване на възможности за спестявания. Тази стратегия обаче може вече да не е достатъчна, тъй като цената на самолетното гориво (в случая със Spirit Airlines) е с около 50% по-висока от предвиденото в бюджета за 2026 г.

"Малките и средните авиокомпании, разполагащи с по-малко парични резерви, несъмнено са най-силно засегнати. Устойчивост ще запазят онези, които са достатъчно големи и притежават необходимата критична маса", отбелязва Джон Грант.

В началото на септември ирландската Ryanair - най-голямата нискотарифна авиокомпания в Европа - обяви, че ще съкрати зимното си разписание на полетите. По-късно изпълнителният директор Майкъл О'Лиъри заяви пред журналисти, че поради високите цени на петрола, той и конкурентите му неизбежно ще повишат цените през 2027 г.

Преди десет години същият Майкъл О'Лиъри твърдеше, че се стреми към възможно най-ниски тарифи - дори до нула евро, ако е възможно - благодарение на разходите на пътниците по летищата или на държавни субсидии.

В интервю за Financial Times сега О'Лиъри заявява, че ако цените на петрола се задържат около 140 долара за барел за продължителен период - сценарий, който би бил катастрофален за авиационната индустрия - средната цена на билет на Ryanair би нараснала до 80 или 90 евро спрямо сегашните 50 евро.