Икономист: Централните банки рано или късно ще започнат да печатат пари

Разходите за обслужване на дълга са напът да се превърнат в най-голямото перо на държавните бюджети – т.е. генерално се движим по дългова спирала. Централните банки рано или късно ще започнат да печатат пари, коментира икономистът Даниел Василев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Конфликтът в Иран и дизелът

Отпуснатите количества по сделката между Тръмп и Путин са капка в морето на нуждите от дизел, особено предвид факта, че се намираме в активен земеделски сезон в Северното полукълбо. „Генералната политика на ЕС на налагане на търговски санкции срещу Русия обаче остава за жалост незасегната.“

Ако няма трайно облекчаване на търговските отношения или на ситуацията в Ормуз (както и на рафинерийния капацитет), нещата няма да се подобрят трайно. Всъщност всичко в икономиките се доставя чрез дизел – скъпият дизел оскъпява и много други стоки надолу по веригата.

Дори след междинните избори в САЩ да последва ескалация на конфликта в Залива, която да доведе до смяна на режима в Техеран, ситуацията всъщност може да стане още по-неблагоприятна.

Въпросителните са много и нямаме нещо категорично, което да даде светлина в дъното на тунела, констатира Васлиев.

Стратегическият петролен резерв на САЩ се източва трайно вече години и може би е на най-ниското си ниво от 30 години насам.

„Петрол глобално има, но той не може се използва в суров вид, трябва рафинериен капацитет.“

Запасите от дизел са в много неблагоприятно състояние, което може да се каже и за тези от природен газ за зимата. Това засяга европейската индустрия.

Влияние върху икономиката и протестите в Европа

Това, което се случва на глобалната сцена, започва да подрива европейската икономика, заетостта, и да удря по джоба хората, посочва той.

„Европа е изправена пред огромната заплаха от социалистически, крайнолеви искания в много от големите икономики, които Старият континент не може да си позволи.“

Глобалната икономика излезе от пандемията със задлъжняване на рекордни равнища. Правителствата в момента имат нужда от огромна ликвидност.

Бизнесът извън изкуствения интелект също е значително задлъжнял - премията за по-рисковите облигации започва да се увеличава съществено.

Инвеститорите виждат, че нито една държава не е в добра позиция. Испания утрои дълговото си бреме от 2007 до 2017 г. Франция и Великобритания са в трагично състояние – и за двете има спекулации за нужда от спасяване от МВФ, което де факто би било фалит.

„Франция и Великобритания не биха могли да се върнат в правия път без някакъв финансов апокалипсис.“

Разходите за обслужване на дълга са напът да се превърнат в най-голямото перо на държавните бюджети – т.е. генерално се движим по дългова спирала, изтъква икономистът.

„България малко изостава, но моето опасение е, че много бързо ще догоним.“

В контекста на всичко това централните банки рано или късно ще започнат да печатат пари (чрез т.нар. количествено улеснение) в много по-големи мащаби, отколкото през пандемията, което ще означава инфлация.

Лихвите, които сега монетарните власти покачват по-скоро краткосрочно, са свързани с други лихви в реалната икономика, като например тези по ипотеките, които в САЩ достигнаха най-високите си нива след пандемията.

Правителствата по света не могат да си позволят сегашните високи лихви, завършва Даниел Василев.

Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria