Икономист предупреждава: Западът няма да се справи с тази криза, следващите 40 г. ще са трудни

Намаляващата раждаемост, застаряващото население, нарастващият коефициент на демографска зависимост, необходимостта от повече разходи за отбрана и борба с изменението на климата и непрекъснато нарастващите нива на публичен дълг създават фискална криза, с която правителствата все още не са в състояние да се справят, предупреди известният британски икономист Чарлз Гудхарт, който заяви по време на скорошен подкаст, че "следващите 30-40 години ще бъдат много трудни".

"Тези, които са живели особено в годините между 1950 и 2020 г. - тези 70 години вероятно са били най-добрите години по отношение на растеж, жизнен стандарт и условия, които не само Великобритания, но и почти целият западен свят някога е виждал", обясни Гудхарт, който ще навърши 90 години през октомври. "Не знаехме колко сме щастливи и много от условията, които ни дадоха този великолепен период, ги нямаше."

Британският икономист е почетен професор в Лондонското училище по икономика и бивш висш служител в Банката на Англия. Законът на Гудхарт, който гласи, че "когато една мярка се превърне в цел, тя престава да бъде добра мярка", е кръстен на него, защото британският икономист за първи път изрази централната идея на твърдението в статия от 1975 г. за британската парична политика.

Един от най-важните уроци, които можем да научим от Гудхарт, е, че демографските промени може да се окажат по-важни от многото дебати, които в момента занимават централните банкери, съобщава Financial Times.

Ако сте песимист и грешите, сте щастливи, защото ситуацията е по-добра, отколкото сте се опасявали

Гудхарт беше един от първите експерти, които твърдяха, че ролята на благоприятните фактори, които в продължение на три десетилетия улесняваха мисията на централните банки - ниска инфлация, евтина работна ръка и ниски лихвени проценти - се е обърнала. Нарастващите разходи, свързани с пенсиите и здравеопазването, ще окажат нарастващ натиск върху инфлацията и реалните лихвени проценти. Проблемът се утежнява и от високите нива на публичен дълг: много централни банки вече не могат да се борят с инфлацията, без да рискуват сътресения на пазара на облигации.

"Винаги съм бил песимист, отчасти защото, ако грешиш, си щастлив, защото нещата всъщност са по-добри, отколкото си се опасявал", казва Гудхарт. "Но ако си оптимист и грешиш, е два пъти по-лошо, защото не само грешиш, но нещата са дори по-лоши, отколкото си очаквал."

Гудхарт предупреждава, че хората трябва да се подготвят за бъдеще, което ще бъде все по-трудно за ориентиране.

Първите десетилетия от ерата на инфлационното таргетиране във Великобритания, която започна през 90-те години на миналия век, съвпаднаха с период на глобализация, в който западните страни все повече преместиха производството си в чужди страни и преориентираха вътрешното си производство към услугите.

"Централните банки правеха точно това, което правителствата искаха, улеснявайки живота им, като понижаваха лихвените проценти", обяснява Гудхарт. "Това беше благоприятен период, но хората не осъзнаваха колко временен и благоприятен е той, отчасти защото вярваха, че всичко това се дължи на брилянтността и експертизата на централните банки в поддържането на тези инфлационни цели. Но за централните банки изобщо не беше трудно. Всъщност, ако погледнете периода след Голямата финансова криза, проблемът, който централните банки имаха, беше да облекчат паричната политика достатъчно, за да върнат инфлацията до целевите си нива."

Пречките, пред които младите хора се изправят днес, за да влязат в работната сила, са изключително трудни

За съжаление, този дългосрочен спад на лихвените проценти от 90-те години на миналия век допринесе за трудностите с жилищното настаняване, които младите хора изпитват днес, защото стойностите на активите нарастваха много бързо спрямо доходите през тези десетилетия, обяснява Гудхарт.

"С падането на лихвените проценти стойностите на активите се покачват."

Младите хора днес живеят в много различен свят. Жизненият стандарт продължава да се повишава, но много по-бавно от темпото, с което обществото е свикнало. Пречките, пред които младите хора се изправят днес, за да влязат в работната сила, са изключително трудни, твърди Гудхарт.

"Мисля, че условията за младите висшисти в момента са значително по-трудни, отколкото биха били иначе, заради изкуствения интелект. И отново, добавете към това проблема с невъзможността да си позволят жилище и факта, че е все по-трудно да се намери работа", допълва британският икономист.

Младите хора, които се насочват към офис работа, "със сигурност се присъединяват към работническата класа, вярвайки, че условията са се променили в тяхна полза".

През следващите десетилетия застаряващото население ще подложи по-младите работници на нарастваща данъчна тежест и британското правителство ще бъде принудено да преструктурира данъчната система, за да се адаптира към сериозните демографски и фискални реалности, казва още Гудхарт.

"Трябва да преминем от облагане с данък върху доходите и печалбите към облагане с данък върху активите, особено земята и имуществото", на мнение е икономистът. "Трябва да прехвърлим данъчната тежест от производителите - работниците и бизнесмените - и върху тези, които имат активи, чиято стойност се е увеличила драстично."

Разбира се, всеки опит за облагане с данък върху активите и по-строгото отношение към свръхбогатите ще раздразни някои от тях, които ще се противопоставят на тези промени.

Десните и левите партии стават все по-крайни

Друг проблем, който не е съществувал в миналото, е "нарастващата политическа поляризация" както на десните, така и на левите партии, които стават все по-крайни, отбелязва британският икономист.

Запитан дали за сегашната ситуация вина носят и центристките партии (застъпващи "средния път"), Гудхарт заявява, че не му е ясно какво друго биха могли да направят те.

"Ако погледнете икономическите показатели - съчетанието от рязък спад на раждаемостта навсякъде, възхода на Китай, края на Съветската империя и включването на Източна Европа в световната търговска система - беше неизбежно реалните заплати в развитите икономики да спаднат, тъй като в други региони имаше огромно свръхпредлагане на евтина работна ръка", обяснява Гудхарт. "Тъй като политиците не са се заели с проблема за сериозното влошаване на фискалното състояние, за централните банки ще бъде много трудно да поддържат таргетирането на инфлацията и паричния контрол."

Но ще се завърнат ли някога времената на икономически подем?

"О, да - никога не казвай "никога" за каквото и да било", заключва иронично Гудхарт.