Култура в милилитри: Кайо с баладата "Гришо и Никол"

Калин Терзийски представи най-новата си творба в социалните мрежи, която със сигурност е трудно разбираема. Тя е озаглавена "Любовна балада за Гришо и Никол". Както я е характеризирала една от потребителките - "състоянието на българската култура, измерена в милилитри".

Всъщност едва ли е милилитри ако се съди по римите, но пък някой в тях може да съзре истински шедьовър. Или пък по-скоро алкохолът не прощава?

Предлагаме ви я без никаква редакция:

ЛЮБОВНА БАЛАДА ЗА ГРИШО И НИКОЛ

Гришо и Никол били
Възрастни педерасти от Никопол
Целият град, който всъщност не съществувал отдавна
Ги обичал и дори
отчасти - обожавал
Те
Живеели в края на града
в една малка къща
С китна сланина в мазата
Отглеждали си комодски варани
Вишнап и лубриканти с
които смазвали двигателите
На спортните си миндери (исках да кажа - дивани)
Гришо работел в цех
за производство на книги на Гьоте
А Никол бил стъклар и анархист
Около тях царяла красота и радост и чар
И така било докато не дошъл Черният цар
Той им казал: Гришо и Никол!
Ако всяка година не ми плащате данък от
Шейсет грама светлосин латекс
Ще ви изпратя право в Монте с извинение Карло
И там вече ще видите какво значи
дъ бест.