Може ли нова сделка за европейската сигурност да сложи край на войната в Украйна?

Преговорите в Абу Даби показват, че мирният процес в Украйна най-накрая се движи в правилната посока. Дали ще постигне целта си, разбира се, е друг въпрос.

На първо място, преговорният екип на САЩ внесе в преговорите ключовия въпрос за бъдещата европейска архитектура на сигурността. Президентът на САЩ Тръмп е писал за необходимостта от "много голямо, прекрасно споразумение, което би могло да обхване цяла Европа".

Както Джаред Къшнър написа преди преговорите:

"От повече от 30 години Европа и Русия се борят да установят устойчива рамка за сигурност. Десетилетия на недоверие, противоречащи си опасения за сигурността и опустошителните последствия от тази война превръщат това в изключително трудно предизвикателство, но такова, което е от съществено значение за траен мир. Нашата цел е да разработим практически мерки, които да отговорят на опасенията за сигурността на всички страни, да намалят риска от бъдещи конфликти и да създадат по-стабилна и предвидима среда за сигурност. Ние проучваме пет основни цели: постоянни консултации по въпросите на сигурността, надеждна комуникация при кризи, по-голяма военна прозрачност, взаимни мерки за намаляване на рисковете от ескалация и трайна рамка за дългосрочна европейска сигурност и стабилност."

Тези думи предизвикаха невралгична реакция сред много европейци, но всъщност Къшнър ги последва с уговорка, която, ако се настоява за нея, също ще бъде категорично отхвърлена от Москва:

"Всички договорености трябва напълно да зачитат суверенитета, териториалната цялост и независимото вземане на решения на всяка нация. Всяка държава ще запази властта си над собствената си сигурност и съюзи и никоя държава няма да има право на вето върху суверенните избори на друга. НАТО ще остане централно място в европейската колективна отбрана и тази инициатива ще се основава на съществуващите институции и ангажименти."

Необходимостта от нова европейска архитектура за сигурност е въпрос, който руснаците повдигат от 2008 г. насам; и както Институтът Куинси отдавна твърди, само като се обърне внимание на руските опасения относно европейската сигурност, Западът има някакъв шанс да накара Москва да се откаже от по-радикалните си искания към Украйна. Както руски служител каза пред Ройтерс:

"Украинското споразумение, макар и да е въпрос от критично значение, е само един аспект от тази широкообхватна дискусия и е подчинено на основната цел - създаването на всеобхватна и неделима архитектура за сигурност за целия континент."

Много малко вероятно е обаче руснаците да се съгласят на нова архитектура на сигурност, ако това просто включва идеята на Къшнър за възраждане на Съвета НАТО-Русия (спрян от 2014 г.), който според руснаците беше просто средство страните от НАТО да се споразумеят за обща позиция и след това да я представят на Русия като свършен факт, и който напълно не успя да предотврати кризите от 2008 г. с Грузия и Украйна през 2014 г., пише за Responsible Statecraft Анатол Ливен, директор на програмата "Евразия" в Института "Куинси".

Нещо повече, както признаха Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, разговорите за споразумение относно по-широката европейска сигурност по дефиниция трябва да включват европейците. Европейски представители присъстваха в Абу Даби, но руснаците отказаха да им позволят да участват в самата среща.

Това може да изглежда едновременно нелегитимно и абсурдно, ако искат да обсъждат европейската архитектура на сигурността, но руснаците са прави. Има два огромни проблема с общия европейски подход към мирното споразумение. Те нямат такъв, а дори и да имаха, това би могло да направи мира невъзможен.

Както италианският премиер Джорджа Мелони се оплака по-рано този месец:

"Убедена съм, че всички ние осъзнаваме как, като проектираме образа на Европа, която е навсякъде, не правим нищо друго, освен да обслужваме интересите на онези, които искат тази война да продължи, и мисля, че това е неприемливо, като се има предвид, че човешките животи и бъдещето на нашата сигурност са заложени на карта... Да действаме по неорганизиран начин, с инициативи, които се гонят и припокриват, няма да ни помогне - нито с нашите партньори, нито с тези, които трябва да убедим да спрат тази безсмислена агресия."

Възможна ли е изобщо обща европейска позиция

Но възможна ли е изобщо обща европейска позиция, като се има предвид дълбоката враждебност на някои европейски правителства към какъвто и да е компромис с Русия? Със сигурност европейска стратегия, ръководена от върховния представител на ЕС по външната политика (и бивш естонски премиер) Кая Калас, изглежда като невъзможна, предвид патологичната ѝ враждебност към Русия. По-обнадеждаващ може да бъде процес, провеждан от Е3 - Германия, Франция и Великобритания; но би ли било споразумение, договорено с тях, считано за обвързващо от всички останали държави-членки на ЕС и НАТО, всяка от които има право на вето върху всяко официално споразумение с Русия?

Нещо повече, доколкото съществува обща европейска позиция, тя изглежда е да се отхвърлят всякакви сериозни разговори за европейската сигурност, като се настоява, че те могат да се проведат само след като Русия се съгласи на прекратяване на огъня. Тази позиция е или напълно глупава, или напълно неискрена. Русия няма да спре войната и да се откаже от единствения си източник на влияние за квази-обещание може би да говори за европейската сигурност по-късно, без никаква гаранция, че в крайна сметка европейците ще се съгласят на нещо.

Защо, за бога, Москва трябва да се доверява на европейците да преговарят сериозно за това в бъдеще, като се има предвид, че германският външен министър Йохан Вадефул заяви тази седмица, че "Европа не се нуждае от нова архитектура за сигурност, както Русия иска да ни внуши, а по-скоро от просто възстановяване на съществуващата архитектура за сигурност". Ако Москва иска да бъде стимулирана да прекрати войната, тогава разговорите за европейската сигурност трябва да бъдат част от мирните преговори, а споразумението по този въпрос трябва да бъде част от окончателното мирно споразумение.

Както Къшнър призна, другата основна пречка за напредъка в момента е въпросът за искането на Русия за контрол над целия регион на Донбас, което означава оттегляне на Украйна от приблизително 2000 квадратни мили от този регион, който те все още контролират.

В тази връзка американският екип предложи разумно решение, което всъщност е единственият начин този въпрос да бъде уреден по мирен път: а именно – Украйна и Русия да се споразумеят за преначертаване на границите на двете области в Донбас, така че територията, която все още е под украински контрол, да бъде прехвърлена към съседни украински области, към които Русия няма претенции. Руският отговор на това предложение все още не е ясен. Трябва обаче да се отбележи, че Русия може би вече на практика е приела това решение за други две украински области (Херсонска и Запорожка), които тя претендира, че са руска територия, но е окупирала само частично; тъй като Москва вече не поставя изтеглянето на Украйна от тези области като условие за мир.

От друга страна, "украински източник" заяви пред британския вестник Daily Telegraph, че украинската страна незабавно е отхвърлила предложението на САЩ.

Ако отхвърлянето дори на де факто руски контрол над тези територии наистина е официалната позиция на Украйна, то това би направило всяко споразумение с Москва напълно невъзможно. Същевременно това би обвързало Украйна – както и нейните западни поддръжници – с една безкрайна война в името на непостижимата цел: възвръщането на всички земи, намиращи се под руски контрол. Следователно все още сме далеч от намирането на отговори по въпросите, които възпрепятстват напредъка към прекратяване на войната в Украйна. Все пак, както показват преговорите в Абу Даби, американската страна поне е започнала да задава правилните въпроси.