Петър Петров – от футбола до облаците и приземяване във "Фермата"

Петър е 29-годишен пилот от българската гражданска авиация. Световната пандемия от коронавирус го приземява и той решава да влезе в риалити шоуто "Фермата", което стартира на 5 септември по bTV. Амбициозен е и не крие, че се стреми към приза от 100 000 лева. Преди да се вдигне в облаците е тичал по зеления терен като футболист на "Черно море" и е бил част от малък отбор в Германия.

Как реши да участваш във „Фермата“?

Напълно импулсивно. Аз съм човек, който не е свикнал да стои на едно място. Авиацията е изключително динамична и веднъж влязъл в нейното темпо, е трудно да се върнеш към спокойния живот.

Какви са очакванията ти от шоуто? Имаш ли стратегия, която да те изведе до победата?

Няма да си кривя душата – влизам във "Фермата" за победа и ще се боря за нея със спортен хъс. Очаквам шоуто да ми даде емоционален заряд и нов, незаменим опит.

Доколко си подготвен за това шоу - и физически, и психически?

Със сигурност съм подготвен физически. Спортът е в кръвта ми от времето, когато бях футболист. Да съм силен психически и ментално пък е част от работата ми като пилот. Също така имам изключително силно развити инстинкти, които никога не са ме подвеждали. Винаги съм знаел кой е правилният път и съм го избирал, дори да е бил най-трудният.

Как ще се справяш с неизбежните конфликти, които ще възникнат?

Самият аз не съм конфликтна личност и последното, което искам, е да влизам във вербални или невербални пререкания. Конфликтите си ги решавам с апатия към тях.

Познаваш ли българските традиции и обичаи, които са в основата на "Фермата"?

За мое съжаление, до този момент не съм опознал в дълбочина българските традиции и обичаи. Но "Фермата" ми дава възможност да се докосна до тях и да почувствам България още по-близо до мен. Преди години заминах за Германия, за да играя футбол. Във времето прекарано там осъзнах, че човек никога не може да забрави корените си и те винаги ще му липсват.

Да бъдеш футболист е твоя детска мечта. Какво ти попречи да я осъществиш?

От ранна възраст следвам тази мечта и бях изцяло отдаден на нея. Но, в крайна сметка, се разочаровах от себе си – не бях достатъчно добър, за да постигна голям успех. И реших да се преориентирам.

Според мен човек трябва да знае кой е точният момент, в който да се откаже и да започне отначало. Важно е да осъзнае силните и слабите си страни и да намери сила и вяра да продължи по друг път, който ще го развие.

След като се върнах от Германия започнах като стюард. А след това реших, че искам да съм пилот.

Какво е чувството да си в облаците?

Величествено, не може да се сравни с нищо! Думите са излишни, това е нирвана! Авиацията е изключителна страст, която много трудно изчезва. Изисква отдаване и се отплаща с ежедневна тръпка и адреналин.

Коронавирусът кризата удари авиацията. Как ти се отрази промяната?

Работата ми липсва. Но човек трябва да приеме промяната по най-спокойния начин и междувременно да си постави нови цели – може да избере личностнотото израстване, да се запише на спорт или да обърне внимание на семейството и отношенията си с другите хора.

Какви качества ти помагат в професията, а и извън нея?

Може би умението ми да се фокусирам само в една точка, в една идея и да я преследвам докрай! Изключително амбициозен съм. Когато си поставя цел, я постигам. Лесно превключам през коренно различни професии, защото се адаптирам бързо. Обичам да импровизирам, да опознавам себе си и хората около мен.

Семейството ми абсолютно винаги е заставало зад мен, без значение дали съм поемал в правилната или в грешната посока. Винаги са ме оставяли да уча уроците си сам. По никакъв начин не са се намесвали в моите решения и не са поставяли под въпрос мечтите ми, колкото и недостижими да са изглеждали.