Сондата "Розета" е понесла нормално 31-месечната хибернация

Европейски специалисти са анализирали телеметричната информация от борда на междупланетната сонда "Розета", която лети към кометата Чурюмов-Герасименко. Те са стигнали до извода, че практически всички показатели са в нормата. Апаратът е излязъл от продължилия 31 месеца дълбок сън в прекрасно състояние, се казва в съобщение на Европейската космическа агенция.

"Ние сме много щастливи. Излизането от режим на хибернация и събуждането са преминали толкова близо до очаквания сценарий, колкото можехме само да мечтаем" - заяви ръководителят на полета на "Розета" Андреа Акомацо.

Сондата бе програмирана да излезе от режима на хибернация в 10 ч. по Гринуич (12 ч. българско време) на 20 януари. Първият сигнал, изпратен от "Розета", достигна Земята, намираща се на 670 милиона километра от апарата, в 18.18 ч. по Гринуич (20.18 ч. българско време) същия ден. А това бе с 18 минути по-късно от очакваното. Забавянето е било свързано с това, че бордовият компютър на "Розета" се е претоварил в самото начало на 6-часовата процедура по събуждането. Учените се опитват да установят причината, но това не е създало проблеми на сондата.

Всички параметри на "Розета" са близки до нормата: слънчевите батерии осигуряват достатъчно енергия, те не са се увредили по време на хибeрнацията. Температурата на горивото е 7-9 градуса, което е само малко по-малко от очакваните 10-15 градуса.

Сега учените са заети с форматирането на компютърната памет на апарата. След това ще са необходими още няколко дни, за да бъдат подготвени за работа жироскопите на системата за ориентиране.

С помощта на сондата "Розета" ЕКА се опитва да разкрие повече неща за еволюцията на Слънчевата система чрез изследвания на кометата Чурюмов-Герасименко. Срещата на "Розета" с кометата е планирана за тази година, преди космическият апарат да пропътува заедно с нея известно разстояние в космоса до края на 2015 г.

Тази мисия, свързана с "космическа археология", дължи името си на Розетския камък, който позволи на френския учен Шамполион да дешифрира египетски йероглифи в началото на 19 век.

Кометите са капсули, свидетели на раждането на Слънчевата система, заяви Марк Маккокрън от ЕКА. Отварянето им и изследването на съдържащите се в тях газ, прах и лед ще дадат ценни данни за произхода на Слънчевата система и може би за живота, защото кометите съдържат органични молекули.

Учените избраха Чурюмов-Герасименко, а не някоя измежду многото кръжащи край нашата планета комети, защото е просъществувала милиарди години в далечния космос, преди преминаването близо до Юпитер през 1959 г. да промени съществено орбитата й. Казано с други думи, кометата не е била подложена на разпадане под ефекта на слънчеви лъчи и свидетелствата й за Вселената ще могат да се разчетат.

Капсулата свидетел е останала заключена 4,6 милиарда години - време е да отворим този сандък, в който има съкровище, отбеляза Маккокрън.

Сондата "Розета" и спускаемият й апарат Фила, който трябва да кацне върху ядрото на кометата през ноември, са снабдени с 21 инструмента. Искаме да научим всичко за кометата – да съберем данни за магнитното й поле, състава, гравитацията, температурата й, поясни Амалия Ерколи-Финци от екипа.

Сондата "Розета" бе изстреляна през 2004 г. и след като измина около 7 милиарда км беше приведена в състояние на дълбока хибернация през юни 2011 г.
 

(БТА)