Забравеният основател на Apple, който се отказа от всичко

Apple тъкмо навърши 40 години - достатъчно добра причина, за да проследим историята на мъжа, който е помогнал за стартирането на бизнеса, а след това се е отказал от него, пише BBC.

Карайте извън Лас Вегас един час в пустинята Невада. Когато достигнете това, което ще сметнете за края на цивилизацията, продължете още. Малко след това ще откриете Пахръмп. Именно там ще намерите съоснователя на най-високо оценяваната, а вероятно и на най-влиятелната компания в света.

Днес Роналд Уейн е на 81 години. Когато е на 41, той работи в Atari. Там се среща с младия Стив Джобс, който редовно започва да се обръща към Уейн за съвети по всякакви въпроси. Джобс го пита дали да стартира бизнес за производство на слот машини. Уейн му казва, че не е добра идея. Джобс го пита дали да замине за Индия, за да намери себе си. Уейн го насърчава, но му казва да бъде внимателен. Един ден Джобс най-сетне задава въпроса, който променя историята: “Можеш ли да ми помогнеш да поговоря със Стив Возняк?”. “Само го доведи”, посочва Уейн.

Харизматичният Возняк, наричан Воз, е работил с Джобс по създаването на бизнес компютри и превръщането им в нещо далеч по-персонално. Двамата посещават днес неизвестния Homebrew Computer Club, който събира ентусиасти, които разглобяват машини на части, а след това ги събират по нови начини - нещо, което правят с изражението на шестгодишно дете пред кутия Lego. Возняк се оказва най-добрият.

Платката, която той ще направи малко по-късно, стои в основата на Apple 1, първият компютър на компанията - онзи, който беше продаден на търг през 2015 г. за 365 хил. долара. Джобс иска работата на Возняк в Apple. И така те се събират в апартамента на Уейн в Маунтин Вю, Калифорния, за да уточнят детайлите.

“Джобс смяташе, че аз съм много по-дипломатичен от него”, посочва Уейн. “Той много искаше Стив Возняк да навлезе в производството, но Возняк беше изключително капризен, а всичко, което правеше, беше просто за забавление. Возняк нямаше никаква представа от бизнес, нито познаваше правилата на играта”, казва той.

За около 45 минути Уейн успява да обърне нещата в тяхна полза. “Той разбра”, коментира Уейн. “Това беше моментът, в който Джобс каза: “Ще основем компания. Ще се казва Apple Computer Company”.

Уейн пише документите веднага, на пишеща машина IBM, за най-голяма изненада на Возняк, който не може да повярва, че Уейн е толкова талантлив, че може да напише четири страници текст, изпълнен с правна терминология.

Разделянето на "ябълковия пай" е на път да се случи. Джобс и Возняк получават по 45% всеки, а Уейн - 10%, както и задачата да бъде гласът на разума във всякакви спорове.

Без петаче в джоба

12 дни по-късно Уейн прехва името си от договора. 40 години след този ден, когато пазарната капитализация на компанията е 600 млрд. долара, причините за това решение все още му се струват достатъчно добри. От източници, които не си спомня, той чува, че Byte Shop, с която компанията трябвало да работи, няма особено добра репутация по отношение на плащането на сметки.

"Ако компанията изчезнеше, ние поемахме самостоятелна отговорност за дълговете", коментира Уейн. "Джобс и Возняк нямаха никакви пари. Аз имах къща, банкова сметка и кола... Бях уязвим", казва той.

Уейн казва на останалите двама, че е искал да помогне, но вече не може официално да бъде част от компанията. Един от приносите му е създаването на първото лого на Apple - рисунка на Нютон, седящ под дърво, а една ябълка виси над главата му.

Месеци след като отрязва формалните си връзки с Apple, Уейн получава писмо.

"В писмото се казваше, че всичко, което трябва да направя, е да се откажа от всеки възможен интерес, който мога да имам в Apple Computer Company, и чекът е мой", посочва той. В замяна получава 1 500 долара. Уейн подписва, тъй като има нужда от пари.

Скромност

Пахръмп се намира на 500 мили (800 км) и цяла вселена разстояние от Купертино, където е седалището на Apple днес. Домът на Уейн е скромен, както на него му харесва. Наоколо се виждат елементи, подсказващи за живота на любопитен инженер. До вратата има стара сребриста слот машина. Има и все още функциониращо радио от 30-те години, “облечено” в красив махагон.

Днес неговият 10-процентен дял от Apple щеше да струва близо 60 млрд. долара. Ако Уейн съжалява за решението си, той е изключително добър в прикриването на това. По думите му е щял да се озове в огромната администрация на гърба на сградата, а през следващите 20 години от живота си е щял да се занимава с документи.

"Това не беше бъдещето, което виждах за себе си", категоричен е той. "Ако парите бяха единственото нещо, което искам, имаше много начини да ги изкарам. За мен беше много по-важно да правя нещо, което ми харесва. Съветът ми към младите хора е такъв - намерете нещо, което обичате да правите толкова много, че да работите без пари... и никога няма да имате истински работен ден в живота си", казва той.

Живот без Apple

Въпреки че няма и капка съжаление у Уейн за напускането му на Apple, той все пак съжалява за нещо - че е продал копието си от оригиналния договор за 500 долара. През 2011 г. същият документ достигна цена от 1,6 млн. долара на търг. И още едно "ами ако" е добавено в списъка.

В дома на Уейн няма нито един продукт на Apple. Той предпочита да създава свои собствени технологии, защото смята, че това е далеч по-забавно. През 2011 г. някой му подарява iPad 2. Както почти всичко в своя живот, Уейн го връща.

Oще технологични новини четете в Investor.bg