Някога преди СССР кръстосва маймуна с човек! Ражда се СПИН

Малко след болшевишката революция, през 20-те години на ХХ век, в Съветска Русия се ражда скандален проект - да се създаде хибрид между маймуна и човек.

Начинанието е повече от съмнително както от морална, така и от научна гледна точка. В очите на управляващата върхушка и лично на диктатора Йосиф Сталин обаче проектът е направо безценен.

Идеята за хибридни маймуночовеци, от които се очаква да обладават огромна физическа сила, недоразвит мозък, така че лесно да бъдат управлявани, както и да са нечувствителни на болка, издръжливи и непретенциозни към храна е като манна небесна за него.

Според замисъла полученото ново същество щяло да бъде нещо като бойните орки на Саруман от романите на Толкин. Очаква се, че с помощта на хибридите може да се изгради непобедима армия, а също и здрава работна ръка, която да бъде използвана във въгледобивните шахти и за строителство в Сибир и арктическите райони.

Затова през 1926 г. съветският диктатор дава благословията си за секретен план по създаването в лаборатория на такива същества. Автор на проекта по евгеника е прочутият в онези години селекционер Иля Иванович Иванов.

Своите опити той започнал в световноизвестния резерват Аскания-Нова в Херсонска област, разказва "168 часа". Там ученият успешно кръстосвал мишки с плъхове и морски свинчета, различни породи зайци, магарета и зебри, зубри и домашни крави, обикновени коне с див кон на Пржевалски, както и бикове със сърни. При това целеустременият биолог не само създавал успешно хибриди, а и внимателно проследявал тяхното поведение.

А за това, че е напълно възможно не само да се правят различни хибриди, а и маймуна да бъде кръстосана с човек Иванов съобщава още през 1910 г. на Световния конгрес на зоолозите, състоял се в Грац, тогавашна Австро-Унгария.

При това "прилагането на метода" по думите му щяло "да премахне и всякаква възможни критики от морална гледна точка", които според Иванов "са абсурдни".

Звездният час на зоолога настъпил в Гвинея – там ловци, наети от него хващали маймуните по доста варварски начин. Събирали храсти и сухи клонки, които палели под дърветата, обитавани от човекоподобните, и ги чакали да паднат задушени от отровния пушек в опънатите им мрежи на земята.

В плановете на професора влизало да уговори местни жени да се подложат на експеримента. Предполагал, че тъмнокожите аборигенки няма да се смутят от осеменяване със сперма от мъжки горили, тъй като бил чувал за много истории, в които местни жени били изнасилвани от маймуни.

Но за негова изненада местните дали такъв сериозен отпор, че не могли да помогнат нито долари, нито франкове. Най-скандалното е, че съветският учен се опитал по абсолютно криминален начин да осемени с маймунска сперма нищо неподозиращи местни жени в една болница в Конакри.

Според официалната версия единствено своевременната намеса на френския губернатор Поаре успяла да предотврати този акт. В крайна сметка със сигурност се знае, че жертва на опитите на Иванов станали 3 шимпанзета, които били осеменени с човешка сперма. Вероятно шимпанзетата са предпочетени пред първоначално спряганите горили по две съображения – първото е, че експедицията не е могла да се снабди с по-едрите маймуни, а другата е, че шимпанзетата се считат за най-близки до човека.

Анализът на геномите на човека и шимпанзето показва, че те се различават само с процент и половина. А по онова време са смятали, че броят на хромозомите им е идентичен - 46. По-късно обаче е установено с точност, че при шимпанзетата техният брой е 48. Тази разлика е от съществено значение, защото според законите на селекцията дори да се получи хибрид, той ще има 47 хромозома, което означава, че не може да има потомство.

На 28 февруари 1927 г. в Африка са направени опитите с първите две женски шимпанзета - Бабет и Сивет, които обаче умират.

През февруари същата година Иванов и синът му напускат Африка. С тях на кораба са натоварени и 13 шимпанзета, както и две по-малки нечовекоподобни маймуни, които отплават за Марсилия и оттам са закарани в Съветския съюз. Там специално за опитите бил построен център в Сухуми, но потомство така и не се получило.

В Съветския съюз той вече планира да експериментира и с бели жени, с тази разлика, че те трябва да бъдат доброволки и съзнателно да участват в опитите. С една дума - трябва да се осеменят жени, тъй като при самците маймуни няма недостатъци.

Работата трябвало да се ускори, защото развъдникът разполагал само с един самец в половозряла възраст - 26-годишният орангутан Тарзан. А Иванов вече имал поне една кандидатка - млада жена от Ленинград, която пожелала да се включи в опитите.

В крайна сметка редица световни учени твърдят, че именно експериментите на проф. Иля Иванов с маймуни са причинили заразата със СПИН, отнела милиони животи по света.