Норвегия въвежда възрастова граница за достъп до социални мрежи

Правителството на Норвегия предложи промяна на Закона за личните данни, за да въведе възрастова граница от 15 години за използване на социалните мрежи в скандинавската държава.

„Това изпраща доста силен сигнал. Децата трябва да бъдат защитени от вредно съдържание в социалните медии. Големите технологични гиганти са се изправили срещу мозъците на малките деца. Знаем, че това е трудна битка, но е и мястото, където е необходима политика“, каза премиерът Юнас Гар Стьоре, цитиран от местното издание „Варденс Ганг“. Според премиера технологичните гиганти злоупотребяват със социалните медийни платформи и могат да ограничат мисленето и критичността на потребителите.

Лицата, които се регистрират в социалните мрежи, в момента са молени да дадат съгласие данните им да бъдат събирани. Сегашната възраст за съгласие за предоставяне на лични данни е 13 години, но правителството ще я увеличи с още две, за да приложи новите правила.

„Родителите не могат да стоят сами в битката с технологичните гиганти. Ето защо обмисляме по-строго законодателство“, каза министърът по въпросите на децата и семейството Херсти Топе в отдено прессъобщение. „Половината от днешните 9-годишни са в социалните мрежи и споделям опасенията, че това може да е вредно за децата. Знаем, че на много родители е трудно да попречат на децата си да бъдат в социалните мрежи, докато толкова много от останалите деца са там“, добави тя, цитирана от норвежката редакция на англоезичното издание „Локал“.

Предложението ще се прилага за други услуги, които събират лични данни, включително абонаменти за услуги като „Нетфликс“. Правителството ще постави предложението си за обществено обсъждане и ще се опита да подготви и приеме необходимото законодателство възможно най-скоро, отбелязва шведският вестник „Суидън Хералд“.

„Виждаме, че деца доста под 13-годишна възраст прекарват тревожно голям брой часове в социалните медии и че възрастовите ограничения до голяма степен се пренебрегват“, предупреди на свой ред министърът на научните изследвания и висшето образование Кари Неса Нордтун пред норвежкия вестник „Дагбладет“.

Министерството по въпросите на децата и семейството в момента работи съвместно с няколко други ведомства за намиране на начин възрастовата граница в социалните медии може да бъде по-стриктно регулирана. Тази есен правителството ще представи бяла книга за безопасно дигитално детство.

„Във връзка с това разглеждаме как можем да въведем възрастова граница в допълнение към други мерки за по-добра защита на децата“, каза Топе. Според нея банковите сметки или други подобни инструменти за проверка могат да се превърнат във възможно решение за предотвратяване на влизането на твърде малки деца в социални мрежи като „Снапчат“, „Инстаграм“ и „Тикток“.

Топе увери, че правителството ще проучи дали децата ще могат да заобикалят новите правила, и че в момента се търсят решения за проверка на възрастта. Плановете на правителството предизвикаха противоречиви реакции, макар и управляващата коалиция да има парламентарно мнозинство за възрастовите ограничения в социалните мрежи.

Все пак опозиционната Християнска народна партия е против решението в сегашния му вид. Нейният депутат и бивш министър на въпросите за децата и семейството (в периода 2019–2021 г.) Хел Ропста, цитиран от изданието „А Бе Се Нюхетер“, смята, че предложението за възрастова граница в социалните мрежи в тази си форма не решава нищо. Според Ропста е необходимо първо въвеждане на електронната идентификация за гражданите, преди да се налага възрастова граница. Едва след като идентификацията „стане реалност, то и възрастовото ограничение може да стане приложимо“.

Има правила, които обикновено се спазват, правила, които се спазват понякога и накрая правила, които явно и грубо се игнорират през повечето време – като едно от тях е лесният достъп на децата до социалните мрежи, коментира европейското онлайн издание „Юроуийкли“. „Разбира се, предложението на Осло е много похвално, но дори ако норвежкото правителство успее да въведе правилото, големият въпрос е как ще го прилага“, отбелязва авторът на статията. Според изданието, макар и концепцията да е правилна, тя изглежда обречена от самото начало: „Чисто и просто на въпроса „Навършили ли сте 15 години?“ винаги може да се постави отметка в съответното квадратче“.

Това не е първият път, когато Норвегия приема закон, контролиращ съдържанието или потребителите в социалните мрежи. Така през юни тази година страната прие закон, който задължава създателите на съдържание да разкриват, когато са ретуширали, добавили филтър или по някакъв друг начин редактирали снимките си. В допълнение към рекламодателите законът също така постановява, че знаменитостите и влиятелните лица в социалните мрежи трябва да етикетират променени изображения, ако им се плаща или се възползват по някакъв начин от публикацията. Редактирането на снимки води до „социална несигурност, ниско самочувствие и допринася за стигматизация върху тялото“, каза норвежкото Министерство на децата и семейството.

На следващия месец норвежкият орган за защита на данните нареди на „Мета“ да спре да показва персонализирани реклами в социалните си мрежи „Инстаграм“ и „Фейсбук“ въз основа на онлайн активност и прогнозни местоположения на потребителите в кралството.

Тогава „Амнести Интернешънъл“ коментира, че „решението на Норвегия временно да забрани на онлайн платформите на „Мета“ да проследяват потребителите онлайн, за да ги насочват с реклами без тяхното съгласие, е стъпка в добра посока. Възможността за достъп до информация в интернет е от ключово значение за ползването на основните права, но е жизненоважно правото на поверителност на хората да се зачита при използването на социални медийни платформи – това не трябва да бъде компромис“.

Междувременно британският „Гардиън“, отразявайки новината, коментира, че случващото се в Норвегия не е прецедент. Така например Австралия също обяви забрана на социалните медии за лица в по-ранна детска възраст, заявявайки, че ще блокира децата от социални медии и други дигитални платформи. Възрастовата граница все още не е определена, но вероятно ще бъде между 14 и 16 години. Франция изпробва забраната на мобилните телефони в училище за ученици до 15-годишна възраст. Ако програмата се окаже успешна, може да бъде въведена в цялата страна още от януари.

През есента и зимата правителството на Норвегия ще разгледа допълнително цифровия живот на децата. През ноември комисия се готви да публикува и доклад за влиянието на „включения екран“ в училищата и детските градини.