Съществува ли понятие като "анонимно сърфиране в интернет"?

Повечето уеб браузъри предлагат режим „инкогнито“ (частен режим), който често се възприема като начин за анонимно сърфиране в интернет. Въпреки това, той не гарантира анонимност онлайн, а много потребители преувеличават възможностите му.

Частният режим на браузъра ви позволява да предотвратите това, някой друг, който има достъп до компютъра ви, да вижда вашите онлайн дейности впоследствие. Това е полезно, например, когато използвате обществен или споделен компютър – за да не оставите запазени потребителски имена или компрометираща хронология на търсене.

Въпреки това е важно да се разбере, че тази поверителност се отнася предимно до локалното устройство (вашия компютър). Частният режим не означава анонимно сърфиране в самия интернет. Това не е „щит на невидимост“ спрямо уебсайтовете, които посещавате, вашия интернет доставчик (ISP) или работодателя ви.

Както посочва Френската комисия за защита на личните данни (CNIL), дори в частен режим, сайтовете могат да събират информация чрез бисквитки (малки файлове, които запомнят вашите предпочитания и онлайн дейности) или чрез техники на „фингърпринтинг“ – методи за уникална идентификация на потребителя чрез анализ на техническите характеристики на неговия браузър.

Частният режим има множество ограничения

Проучвания потвърждават техническите ограничения на частния режим. Следи от активността остават дори след затваряне на сесията, което противоречи на твърденията в документацията на браузъра. Анализ върху Android показа, че оперативната памет (RAM) запазва чувствителни данни – ключови думи, потребителски имена, бисквитки – които могат да бъдат възстановени дори след рестартиране.

Частният режим не блокира рекламните бисквитки, а просто ги изтрива в края на сесията. Когато потребителят се върне на даден сайт в нова частна сесия, сайтът "не помни“ предишните му избори: често е нужно отново да се определят предпочитанията (приемане или отказ на бисквитки). Затова банерите за съгласие с бисквитки, добре познати на европейските потребители след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) и директивата ePrivacy, се появяват отново всеки път. Така наречената „умора от съгласие“ води до това, че много потребители просто приемат всичко, без да четат.

Частният режим не е достатъчен, за да гарантира анонимност онлайн

За по-добра защита на личната си неприкосновеност, трябва да се използват комбинирано няколко инструмента.

VPN (виртуална частна мрежа) създава защитен тунел между вашето устройство и интернет, като криптира данните ви и прикрива IP адреса ви, което позволява по-дискретно сърфиране. През 2024 г. 19% от френските потребители на VPN го използват главно, за да скрият дейността си, а 15% – за да защитят комуникациите си.

Браузърът Tor отива още по-далеч: той препраща заявките ви през множество сървъри (реле точки), за да прикрие напълно самоличността ви. Това е предпочитан инструмент от журналисти и активисти, но бавната скорост често обезкуражава ежедневното му използване.

Има и алтернативи като Brave или Firefox Focus, които предлагат засилена защита срещу тракери. Освен това, разширения като uBlock Origin или Privacy Badger ефективно блокират реклами и инструменти за проследяване. Те са съвместими с основните браузъри като Chrome, Firefox, Edge, Opera и Brave.

Много е важно да се поддържа цифрова хигиена: да се управляват бисквитките, да се ограничават разрешенията, да се предпочитат търсачки като DuckDuckGo (които не съхраняват търсенията ви, не ви профилират и автоматично блокират множество тракери) и да се избягва събирането на всички лични данни в един акаунт./БГНЕС