САЩ не могат да пенсионират подводниците си: 15 кораба чакат с години и струват милиарди

Извеждането от експлоатация на подводници е дълъг и трудоемък процес, а съществуващите площадки за разкомплектоване изостават с години, което означава, че наличните подводници трябва да останат в регистъра, с пълен екипаж, докато не дойде времето им.

С ожесточаването на конкуренцията в Индо-Тихоокеанския регион Военноморските сили на САЩ се нуждаят от повече атакуващи подводници. Въпреки това нов доклад на Сметната палата сочи, че Военноморските сили губят огромна част от оперативната готовност на подводниците си, просто защото корабостроителниците им не могат да обработват съществуващия флот достатъчно бързо, пише за TNI Харисън Кас, писател и адвокат, специализирал в областта на националната сигурност, технологиите и политическата култура.

Според доклада закъсненията в поддръжката вече са стрували на силите от атакуващи подводници повече от 41 кумулативни години оперативна готовност. Това затруднение се простира и до извеждането от експлоатация, като подводници, които са оперативно безполезни, въпреки това трябва да останат с екипажи в продължение на години, защото САЩ не разполага с корабостроителните мощности, необходими за официалното извеждане от експлоатация на плавателните съдове. GAO изчисли, че 15 атакуващи подводници биха могли да натрупат повече от 14 000 дни неактивно време на престой от финансовата 2026 до финансовата 2030 година, което ще струва приблизително 3,1 милиарда долара.

Проблемът с индустриалната база на американските подводници засяга целия жизнен цикъл на подводницата

– от строителството до поддръжката, модернизацията и сега дори извеждането от експлоатация.

USS "Пасадена" (SSN-752), атакуваща подводница от клас "Лос Анджелис", премина в състояние на неактивност на 1 януари 2025 г.; по това време сертификатът ѝ за потапяне изтече, което означава, че тя не може да се върне в оперативна служба. Според доклада на GAO обаче не се очаква корабостроителницата "Пюджет Саунд" да изведе кораба от експлоатация преди 15 ноември 2028 г.

Това са повече от три години в „чистилището“. И през тези три години корабът ще продължи да има екипаж. Очевидно това е много скъпо начинание, което добавя малко оперативна стойност за Военноморските сили на САЩ.

Един лъч надежда е, че подводницата ще се използва за обучение, така че не е напълно безполезна за службата. Въпреки това, Сметната палата (GAO) изчислява, че периодът на изчакване ще струва на Военноморските сили около 300 милиона долара за оперативни и поддържащи разходи – всичко това за подводница, която не може да бъде разгърната, не може да се гмурка, се нуждае от моряци, пари, храна и поддръжка и просто се намира в лимбо, докато чака да бъде изведена от експлоатация.

Случаят с "Пасадена" не е изолиран провал. Сметната палата (GAO) твърди, че корабостроителниците на Военноморските сили просто са претоварени с работа. През последното десетилетие Военноморските сили изразходваха приблизително 3,3 милиарда долара за поддръжка на неизползвани подводници от клас "Лос Анджелис" и още 835 милиона долара за поддръжка на неизползвани подводници от клас „Вирджиния“, които са предназначени да заменят класа "Лос Анджелис". GAO оценява разходите на около 230 000 долара на ден за всяка подводница, която стои на кея в очакване на техническо обслужване или извеждане от експлоатация.

Най-известният пример за изгучени усилия при ремонта на подводници е USS Boise (SSN-764) – подводница от клас "Лос Анджелис", която Военноморските сили решиха да изведат от експлоатация през април, след като бяха похарчили 1,6 милиарда долара за ремонтни дейности. Boise се превърна в символ на натрупаните закъснения в поддръжката и дава представа колко много ресурси са необходими, за да се върне една остаряваща подводница в експлоатация.

Поддръжката на подводници е известна с това, че е изключително трудна, тъй като атомните атакуващи подводници не са обикновени кораби. Те изискват поддръжка на ядрените задвижващи системи и работа, свързана с реактора. Те изискват инспекции на корпуса, работа по сонарите и бойните системи, работа по тръбопроводите и електроинсталациите, както и високоспециализирано заваряване. От решаващо значение е, че за да извърши всичко това, Военноморските сили се нуждаят от достъп до сухи докове. Голяма част от работата изисква персонал и съоръжения, сертифицирани за работа с ядрена енергия, които не могат просто така да бъдат разширени за една нощ. Проблемът се натрупва; когато една подводница заема оскъдната инфраструктура и работна сила, налични за такъв проект, това отлага следващата подводница в опашката и така нататък.

От стратегическа гледна точка натрупаните закъснения представляват сериозен проблем за Военноморските сили. Атакуващите подводници са един от най-ценните активи на Америка в евентуален конфликт с Китай. Географията на Тихия океан прави атакуващите подводници толкова важни, защото те осигуряват скритост, събиране на разузнавателна информация и способност да проникват в зони, които стават все по-опасни за надводните кораби. Констатациите на Сметната палата,3,1 милиарда долара, изразходвани напразно, и 41 загубени години, ще имат стратегически последици в продължение на години напред.